50 години от първата бъбречна трансплантация в България отбелязаха официално на 11 март в София “Александровска болница” и Българското урологично дружество. Трансплантацията е направена на 1 февруари 1969 г. от екип на “Александровска болница”. На юбилейното тържество в НДК бяха наградени най-изявените специалисти и основоположници на трансплантационната дейност в България. Почетен знак за цялностен принос получи проф. д-р Петър Панчев, който завежда Клиниката по урология в периода 1993-1995 и 1999-2006 г., а по времето, когато е национален консултант по трансплантология, има бум на бъбречни трансплантации.
Плакети за принос получиха също ученият уролог проф. Христо Куманов - един от първите организатори на бъбречните трансплантации в България, д-р Колю Николов - пионер в експерименталния период с кучета, и анестезиологът доц. д-р Георги Тенев - участник още в първата трансплантация на бъбрек.
Историята на бъбречната трансплантация в България върви паралелно с напредъка на трансплантационната имунобиология.
През 1964 г. по решение на Клиничния съвет на Клиниката по урология при Висшия медицински институт в София се разработва програма за извършването на първата бъбречна трансплантация у нас. Експерименталната й част включва 25 бъбречни трансплантации при кучета от 15 март 1964 г. до 17 декември 1965 г.
Зам.-министър Бойко Пенков връчва наградата на д-р Колю Николов - пионер в трансплантациите
След тези експерименти и натрупаната теоретична подготовка на 1 февруари 1969 г. е извършена и първата трансплантация на човек. Донор е 42-годишен мъж от град Елена с мозъчен тумор с последваща мозъчна и биологична смърт. Веднага след регистрирането на смъртта е извършена експлантация на левия бъбрек и е присаден на 49-годишна жена от Врачанско, страдаща от ендемичен нефрит и с краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност. Операцията е извършена от екип с ръководител тогавашния началник на Клиниката по урология в “Александровска болница” - проф. Стоян Ламбрев. Асистират му проф. Никола Атанасов и проф. Христо Куманов. Анестезиолог реаниматор е доц. Георги Тенев. Два месеца по-късно обаче трансплантираната развива бронхопневмония, която не успява да преодолее и умира.
По-нататък бъбречната трансплантация се развива циклично, с периоди на застой и на активност. През 1994 г. в Катедрата по урология към Медицински университет - София, се поставя началото на програмата за живо донорство.
От 1969 г. досега в Александровска болница са трансплантирани 1500 българи, като 35% от тях са получили бъбрек от жив донор, а 65% - от трупен.
В Клиниката по нефрология и трансплантация на “Александровска болница” се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти.
Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантат у нас е 32 години. Изключително значимо постижение е раждането на деца от 21 бъбречнотрансплантирани жени, някои от тях имат по 2 раждания. Над 65% от бъбречнотрансплантираните пациенти работят и упражняват различни професии, други са ученици, студенти или вече пенсионери.
В листата на чакащи бъбречна трансплантация в момента са записани 1100 души, но броят на хората, които са в терминална бъбречна недостатъчност, са няколко пъти повече.
На диализно лечение в България се водят 4000 души и още толкова се лекуват поради различна степен на бъбречно увреждане.
