1 от всеки 10 души има някакво бъбречно заболяване. До 2040 г. този тип заболявания ще са петата по ред причина за смърт в световен мащаб. Това показва статистиката, свързана със Световния ден на бъбрека, който отбелязахме на 10 март.
Специалистите отчитат взрив на хроничната бъбречна недостатъчност не само в България, но и в световен мащаб. До голяма степен това се дължи на върлуващата вече 2 години пандемия от коронавирус, която допълнително забави диагностиката и лечението на най-важния филтриращ орган в човешкото тяло.
„Бъбрекът е много фин орган, изключително деликатен, който не крещи, когато е болен, но си боледува, и то много често“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Бившият републикански консултант по нефрология даде пример с пациент, който получил припадък на работното си място. Колегите извикали „Бърза помощ“, настанили пациента в Реанимация, където изведнъж се оказало, че… е за хемодиализа. Без никога да е боледувал, още по-малко от бъбреци.
„Такива са бъбречните заболявания – неслучайно ги наричаме „тих убиец“. Докато се усетиш, си с тежка бъбречна недостатъчност. А обикновено става въпрос за млади хора, в активна възраст, животът е пред тях“, коментира известният нефролог.
Повечето бъбречни заболявания наистина нямат никакви симптоми и могат да бъдат установени само при профилактично изследване на урина и кръв. Заради пандемията обаче много хора спряха да се изследват от страх да не се заразят и така се озовават с напреднала бъбречна болест.
Проф. д-р Боряна Делийска
Ковид-пандемията стана причина и за появяването на ново заболяване COVAN – ковидасоциирана нефропатия. „Въпреки че все още не е напълно ясно очертана концепцията за това заболяване и тепърва ще се трупат данни от редица изследвания, това е състояние, което се дължи пряко на въздействието на вируса върху структури на бъбрека. COVAN би могла да се прояви както без клинични и осезаеми за пациента симптоми, така и с разгърнат нефритен синдром, както и със синдром на остро бъбречно увреждане дори до стадий, налагащ провеждане на хемодиализа“, обясни доц. д-р Васил Василев, началник на Клиниката по нефрология.
Натрупаните до този момент данни показват, че COVAN има сходни черти с вече добре известни на нефрологията състояния, каквито са например хепатит-асоциираните гломерулонефрити. Когато ходът на COVAN е хроничен, това напълно отговоря на дефиницията на хронично бъбречно заболяване и нефропатията много прилича на част от хроничните гломерулонефрити, които могат в крайна сметка да доведат до развитието на бъбречна недостатъчност.
Проучванията показват, че повече от 30% от пациентите, хоспитализирани с COVID-19, развиват бъбречно увреждане, а повече от 50% от пациентите в интензивното отделение с бъбречно увреждане може да се нуждаят от диализа. Първоначалните данни сочеха, че от тези тежки усложнения са застрашени основно пациентите, които са били в болница и с тежко протичане на вируса. Сега се знае, че т.нар. постковид синдром атакува бъбреците и на хора, които са преминали леко през коронавирусната инфекция и те също развиват автоимунни заболявания, свързани с бъбреците, които могат да доведат до необходимостта от диализа.
По този повод Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ инициира безплатни профилактични прегледи за бъбречни заболявания до края на март. Те ще включват ехографско изследване на пикочната система и подробен медицински преглед.
Необходимо е пациентите да са си направили прадварително изследване на урина и на кръв (Пълна кръвна картина, уреа, креатинин, пикочна киселина). Добре е да носят със себе си предишни изследвания, ако са имали проблем с бъбреците.
Задължително е предварително записване на тел. 02/ 9432 299 между 8:00 и 13:30 часа.
