- Д-р Черемушкин, американски учени твърдят, че в домашния прах има десетки токсични химикали, включително и канцерогени. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Това всъщност наистина е така. В много модерни апартаменти се създава ясно изразена концентрация на потенциално опасни съединения. Една от основните причини е липсата на централизирана система за вентилация и пречистване на въздуха. А в някои апартаменти след “евроремонта” дори “щатната” вентилационна система, предвидена по време на строителството, често се оказва нарушена.
Много от отровите внасяме в дома си сами, въпреки че го правим с най-добри намерения. Например, когато купуваме освежители за въздуха, използваме почистващи препарати, дори и когато си купуваме декоративни свещи - в тях често се съдържа олово, което може да се отдели във въздуха при горенето. Да не говорим и за тривиалната ситуация, при която някой вкъщи случайно разбива живачен термометър и живачните топчици, попаднали под цокли или пукнатини в пода, никой дори и не мисли да почисти. А изпаряването на живака е с продължително и много токсично въздействие върху хематопоезата, храносмилателния тракт, нервната система. Всеки знае, че в някои видове пластмасови чинии не може да се затопля храната. Но всички ли спазват тези инструкции? А от загрятата пластмаса се отделят бисфеноли и фталати - също потенциални канцерогени. В този смисъл е по-добре да се използват съдове от стъкло или керамика. Фталатите, между другото, се използват и при производството на подови настилки, различни видове опаковки.
Мебелите, направени от неестествени материали, са друг източник на замърсяване на апартамента с потенциални канцерогени. В тях има багрила, лепила и други вещества (едни от най-вредните са фенолите), които в процеса на експлоатация се отделят във въздуха в апартамента и оказват отрицателно въздействие. Освен това днес много строителни материали се обработват с огнеупорни вещества - те вече са директни канцерогени, които също попадат във въздуха на апартамента. Това означава, че голяма част от това, което смятаме за постижение на цивилизацията, всъщност често причинява огромна вреда.
Освен това благодарение на електромагнитното излъчване, произвеждано от битовите електрически уреди (много от които често дори не се изключват), всички тези вредни частици придобиват способността да действат по-активно и агресивно, по-добре проникват в организма.
- Все пак трудно ми е да повярвам, че обикновеният домашен прах може да причини рак?
- Разбира се, въздействието е непряко. Има канцерогени, които бързо и масово увреждат ДНК в клетките и водят до рак. Такава например е радиацията. В случая с праха химичните вещества, които се съдържат в него, първоначално дразнят дихателния тракт, водят до алергии, а след това предизвикват развитието на хронични възпалителни реакции. А последните на свой ред се превръщат в благоприятен фон за развитието на злокачествени тумори. Много туморни процеси се развиват като логичен край от процесите на хронично възпаление. Така че първоначално прахът причинява хронично възпаление, синдром на хроничната умора (такова коварно, постепенно действие на всички фронтове) и в края на краищата се стига да вероятността за развитие на рак.
- Какво е решението?
- В идеалния случай би било полезно всеки да се измъкне от града, да се премести да живее в дървени къщи, да се храни с природни, екологични продукти, да диша чист въздух. Ние самите ще живеем по-дълго така, а децата ни ще се раждат здрави. Вероятно сте забелязали, ако живеете в голям град: връщате се от работа вкъщи, а в апартамента ви вече се е натрупал слой прах, въпреки че вчера сте направили основно почистване. А в извънградските къщи, където има зеленина - това не е така. Прахът се наслагва върху дърветата, тревата, смесва се с капчиците вода и всичко това работи като естествен филтриращ механизъм. В противовес на вредните, дори опасни микроби е необходимо да търсим помощ от самата природа. По-специално, фитонцидите на растенията се борят прекрасно с вредната микрофлора. Използването на антибиотици срещу тях е оръжие с двойно острие. Учените отдавна смятат, че е време да се забранят антибактериалните сапуни - употребата им води до дисбактериоза. Така че нека всички хора на земята да живеят в мир и съгласие с природата.
Разбира се, ако нямате възможност поне временно да живеете извън града или да си инсталирате професионална вентилационна и почистваща система, това не означава, че всичко е загубено.
Често проветрявайте помещенията си, сведете до минимум използването на синтетични почистващи препарати, не използвайте антибактериален сапун, опитайте се да си купувате мебели от естествени материали. Проучете състава на стоките, преди да ги купите и да ги внесете в дома си.
- Как да разберем кои пластмасови изделия са токсични?
- Знакът на дъното на пластмасовите изделия носи информация от каква пластмаса е направен продуктът, а когато се отнася за изделие, което ще има пряк контакт с храни, задължително трябва да носи и съответния знак. Това особено стриктно се отнася за изделията, направени от полиетилен терефталат (1), полиетилен с висока плътност (2), полипропилен (5) и полистирол (6), които невинаги са предназначени да контактуват с храни. Номерата в скобите, показващи от каква пластмаса са изработени изделията, обикновено са оградени в триъгълник, наричат се кодове за рециклиране и са международен знак.
Поливинил хлорид (№3 PVC)
Поливинил хлоридът (№3 PVC) оглавява списъка по токсичност. От него рядко се правят кухненски съдове, но се произвеждат опаковки, подово покритие, завеси за баня, дъждобрани. Избягвайте меките варианти на тази пластмаса, тъй като “обгазява” въздуха в дома - изпуска не само фталати, но и винил хлорид, който е силно отровен безцветен газ с мутагенни и канцерогенни свойства, отразяващ се и на репродуктивната система на човека.
Полистирен (№6 PS)
На второ място по токсичност е полистиренът (№6 PS), но само ако се подложи на висока температура. Някои пластмаси не издържат на висока температура. На етикета много рядко пише какви градуси понасят. Ако не прехвърляте 40-50 градуса, сте в безопасната зона. Изделията от полистирен (№6 PS), които са малко по-трайни от направените от PET например, издържат само не горещи храни и напитки. Най-лесно разпознаваема е бялата пореста разновидност на тази пластмаса, наричана стирофоум. Когато се нагрява, полистиренът изпуска стирен в храната, а той с е смята за канцероген. Понякога готови храни се доставят именно в такива опаковки от бяла пореста материя!
Всички други пласмаси (№7 Others)
Поликарбонатите, които минават като “всички други“ пластмаси, които не са включени в останалите категории (№7 Others), са не само най-енигматичните от гледна точка на безопасността (заради разнообразието на изходните и добавъчните материали за производството им), но и са широко използвани за кухненска посуда. Включително и за бебешки бутилки и неразливащи чаши, бутилки за вода за многократна употреба (контейнерите за гореща и студена вода в офисите) и много други. Ако сте забелязали пластмасово покритие на кутията с консерва или на картонената бутилка мляко, тя е или от епоксидна смола, или от поликарбонат. Детски съдинки с любими герои от приказките също се правят от тази група пластмаси - включително и от пластмасата меламин.
Основните материали, от които се правят поликарбонатите, са бисфенол и фосген. Меламинът пък се прави от формалдехид и урея и някои други химикали, но тези двата могат да се прибавят към храната при висока температура например. Никога не претопляйте бебешката храна в пластмасов съд и в микровълнова печка, не мийте бебешката посуда в миялна машина.
Милена ВАСИЛЕВА
