От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари алармираха в отворено писмо до институциите, че ще настъпят проблеми в здравната система поради недомислени разпоредби в готвената за обнародване Наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система (НЗИС). За коментар потърсихме д-р Костадин Сотиров - общопрактикуващ лекар с 37 години практика в село Белащица. Д-р Сотиров е член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и председател на Регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари в Пловдив.
- Д-р Сотиров, кой е основният недостатък на готвената за обнародване Наредба за функциониране на Националната здравноинформационна система?
- Здравноинформационната система следва да е електронна. Но в момента са електронни само част от документите. Основният й недостатък е, че не създава условия за безпроблемна работа с електронни документи. Изискванията й в голяма степен не съответстват на работа с електронни документи, а са подходящи за работа с документи на хартиен носител.
Оказва се, че ние, лекарите, трябва да отпечатаме електронния документ и да го съхраняваме на хартия, а пациентите да разнасят напечатани електронни документи. По този начин се губи абсолютно всякакъв смисъл от електронизацията. Самата електронизация като софтуерен продукт е направена много добре, но правилата за разписване са като при хартиени документи.
- Какво настоява в отвореното си писмо Националното сдружение на общопрактикуващите лекари?
- Ние настояваме да се променят правилата в Наредбата така, че да отговарят за работа с електронни документи, а не с хартиени. Искаме да отпадне задължението на лекарите да разпечатваме електронните документи и да ги съхраняваме на хартия. Съответно, искаме и да отпадне задължението на пациента да съхранява при себе си хартиени медицински документи, които да разнася със себе си от лекар на лекар. Понеже част от документите изискват подпис на пациента, трябва да се създадат такива правила за електронен подпис, които да облекчават пациента, а не да го затрудняват.
В сегашния вариант електронната идентификация на пациентите, тоест подпис с пълна юридическа сила има единствено квалифицираният електронен подпис (КЕП) с помощта на флашка. Само че такива електронни подписи имат под 10% от пациентите. Освен това тези електронни подписи не са пригодни за употреба в здравната система.
Обикновено един подпис може да се използва само на един компютър. Електронният подпис, който ползвам, е инсталиран на моя компютър. Като дойде пациент с неговия електронен подпис, трябва да инсталирам неговия софтуер. Това означава да правя наново инсталация на програма. Не става автоматично само с поставяне на флашката към лаптопа. Инсталирането ще отнеме 15 – 20 минути в зависимост от това как един лекар се оправя с компютърните технологии.
Има няколко доставчици на електронни подписи и техният софтуер невинаги е съвместим. Така че може да работи само единият от двата подписа. С този проблем много си изпатихме ние, общопрактикуващите лекари, когато се налагаше да се заместваме. Колегата идва да работи в моя кабинет на моя компютър, но трябва да използва неговия електронен подпис.
Опитва да го инсталира, но не успява, защото е несъвместим с моя електронен подпис. Единствената възможност е да деинсталира моя електронен подпис, но няма право да го направи. Трябва да търси доставчика на електронни подписи. Когато аз се върна на работа, повтарям същата манипулация. Това обаче изобщо не може да се прави с електронните подписи на пациенти, които влизат един след друг в кабинета. Ситуацията е абсурдна.
- Има ли други методи за подписване на електронни документи?
- Описани са и други методи за електронна идентификация на пациентите – SMS парола, пентаблети, хартиени декларации и други, без да е уточнено кои са другите. А най-логично би било това да е електронна здравна карта и мобилно приложение за идентификация, разработено от Министерството на електронното управление.
В Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги следва да се признае като равностойно на саморъчния подпис върху медицинските документи подписването с електронна здравна карта, с пентаблет, с SMS парола, с мобилен КЕП, с мобилно приложение. В момента, за да се признае тяхната равностойност, лекарят и пациентът трябва да подпишат хартиена декларация. А това означава към вече съществуващите хартиени документи да трупаме още папки с тези хартиени декларации, защото те подлежат на контрол. Не е нормално с въвеждането на електронизацията хартиите в лекарския кабинет да се увеличават.
- Кои са авторите на този административен абсурд?
- Това е ръководството на Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и съответните комисии към Народното събрание.
- Има ли смисъл от такава електронизация, при която лекарите не могат да видят какво е правено на пациента преди това?
- Няма никакъв смисъл от нея. На всичкото отгоре самите институции – НЗОК, Министерството на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции (РЗИ) – нямат достъп до електронната система. Например РЗИ контролира имунизациите, които правя.
Аз веднага изпращам информацията за всяка имунизация в Националната здравноинформационна система. Но инспекторът от РЗИ, който проверява имунизациите на всички лекари в района, не може да влезе в системата и да види кои хора са имунизирани и кога, нито може да разбере колко още ваксини трябва да се предвидят за района и да се доставят.
Вместо това всички общопрактикуващи лекари правим на тримесечие хартиени отчети за имунизациите. Общо сме ги броили, че възлизат на 180 000 страници. По този начин в РЗИ пак не знаят кой пациент е имунизиран и кой не е.
- Защо се случва всичко това?
- Предполагам, че е заради честата смяна на екипите на Министерство на здравеопазването и промените, които всеки нов министър прави. И понеже в последните 2 – 3 години смените на здравните министри са много чести,
собственикът (МЗ) на Националната здравноинформационна система практически замрази работата по нея. Цялата активност по проекта се движи от изпълнителя и от лекарите. Но системата не е наша и ние не можем да определяме какво точно да се направи. Това трябва да се каже от екипа на Министерството на здравеопазването.
Трябва да има ресорен зам.-министър на здравеопазването, който да движи този процес, както беше в началото. Той ръководеше електронизацията на здравната система съвместно с шефа на Дирекция „Електронно здравеопазване“ към МЗ. Същият ресорен зам.-министър беше и в Надзорния съвет на Здравната каса. Така можеше да се координират изискванията на Здравната каса с електронната система. Нещата се случиха добре на етапа, на който се правеха електронните рецепти. При тях хартиите отпаднаха.
- Не може ли и сега да отпаднат хартиените медицински документи?
- Да, може, но някой в министерството трябва да каже да отпаднат. Трябва да се променят нормативните документи, като се съобразят със Закона за здравето. Ненужно е пациентът да се подписва някъде, когато отиде на лекар, при положение че системата е електронна и информацията постъпва веднага. Да не говорим, че самият пациент, ако има достъп до досието си, може да контролира процеса и да докладва, ако са отчетени дейности, които не са му правени реално.
Още по-абсурдни стават изискванията на НЗОК при домашните посещения. Лекарят трябва да си вземе лаптопа и принтера, да разпъне компютърната конфигурация в дома на пациента, за да може след прегледа той да се подпише накрая.
Тези изисквания пък изобщо не се връзват с телемедицинските консултации, които вече се налагат в цял свят. Има ги и в България, разписани са в Наредбата за медицинските дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Тоест телемедицинските консултации от разстояние са дейност, която ние, лекарите, извършваме, а НЗОК трябва да заплаща. При тези консултации пациентът няма как да се подпише на хартия, защото не е в кабинета ми. А Касата иска подпис. Още един явен абсурд.
Мара КАЛЧЕВА
