Помолихме за отговор д-р Цветанка Терзиева, която е завеждащ на отделение по ендокринология в Университетска болница „Софиямед”. Завършила е медицина в Медицинска академия-София. Придобива две специалности: вътрешни болести и ендокринология.Непосредствено след завършването си започва работа в Университетска болница „Александровска“ като асистент. От 25 години е главен асистент, а от 15 години – главен административен асистент на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести в „Александровска”. През целия си трудов стаж д-р Терзиева е съвместявала лечебната с преподавателската работа.
- Д-р Терзиева, по различен начин ли се проявяват хипотиреоидизмът и хипертиреоидизмът?
- Хипотиреоидизмът, което значи намалената секреция на хормони от щитовидната жлеза, клинично се изявява с мудност и нарушение в паметта, суха кожа, упорит запек, студова непоносимост, забавен пулс и оточност. Тези симптоми са налице едва при напреднал хипотиреоидизъм. В началото на заболяването симптоматиката е много слабо изразена и пациентите не търсят лекарска помощ.
Намалената продукция на щитовидни хормони редуцира изгарянето на мазнини и това води до повишаване на нивото на холестерола в кръвта и до бързо прогресираща атеросклероза. Забавяне на лечението на заболяването може да причини значими, необратими промени на ниво централна нервна система, мозъчно-съдова болест, инсулти и сърдечносъдова система – инфаркти и сърдечна недостатъчност.
Клиничните симптоми при хипертиреоидизъм - повишена секреция на хормони на щитовидната жлеза, са противоположни – напрегнатост, нервност, безсъние, сърцебиене и аритмии, отслабване на тегло на фона на запазен апетит, очни проблеми, обилно изпотяване, диарични изхождания.
- Кои изследвания препоръчвате да се направят за уточняване на диагнозата?
- Трябва да се знае, че здравни проблеми могат да се явят дори при запазена, но леко променена структура на жлезата. Поради това за цялостна преценка на състоянието на жлезата е необходимо не само хормонално изследване, но и ехография. Това е изследване, което дава възможност да се оцени морфологията на жлезата, състоянието на паренхима, наличието на възли, кисти и възпалителни процеси. С напредване на възрастта тиреоидната дисфункция клинично може да се прояви само със сърдечни оплаквания: аритмии, сърдечна недостатъчност, неясен перикарден излив или с бързо прогресираща мозъчно-съдова болест.
Милена ВАСИЛЕВА
