Изследователи от Mass General Brigham представиха категорични доказателства, че тимусът – малък орган на имунната система, дълго време считан за важен само в детството, играе ключова роля за здравето и при възрастните хора. Две нови проучвания, публикуватe в престижното списание Nature, опровергават десетилетни утвърдени представи, показвайки, че хората с по-здрав тимус живеят по-дълго и по-рядко страдат от сериозни заболявания.
Получените резултати сочат също, че състоянието на този орган оказва сериозно влияние върху ефективността на имунотерапията при онкологични заболявания.
По думите на д-р Хюго Ертс, водещ автор на статиите и директор на Програмата за изкуствен интелект в медицината (AIM) в Mass General Brigham, тимусът е бил пренебрегван твърде дълго и вероятно представлява липсващото звено в обяснението защо хората остаряват по различен начин и защо лечението на рака е неефективно при някои пациенти.
Той допълва, че обръщането на по-голямо внимание на тимуса може да открие нови начини за защита на имунната система с напредването на възрастта.
Разположен в гръдния кош, тимусът отговаря за обучението на Т-клетките – специфичен вид имунни клетки, които защитават организма от инфекции и болести.
Тъй като след половото съзряване този орган постепенно намалява размера си и с времето произвежда все по-малко нови Т-клетки, в научните среди се приемаше, че ролята му в зряла възраст е силно ограничена.
Поради тази причина той оставаше извън фокуса на големите популационни изследвания, които обикновено бяха малки и ограничени до кръвни проби.
Настоящото изследване обаче прилага много по-широк подход, като учените са анализирали данни от над 25 000 възрастни, преминали през национално скринингово проучване за рак на белия дроб, както и от над 2500 участници във Фрамингъмското проучване на сърцето – дългосрочен проект за проследяване на здравето на хора без сериозни оплаквания.
В работата си изследователите са използвали изкуствен интелект, за да оценят стандартни компютърни томографии, чрез които са измерили структурата, размера и състава на тимуса. Въз основа на тези показатели е създаден специален „индекс на здравето на тимуса“.
Резултатите показват, че хората с по-висок индекс имат значително по-добри здравни показатели – при тях рискът от смърт по каквато и да е причина е с около 50% по-нисък, рискът от смърт от сърдечно-съдови заболявания е намален с 63%, а вероятността от развиване на рак на белия дроб е с 36% по-ниска.
Тези силни взаимовръзки са се запазили дори след като са били отчетени възрастта и други странични фактори.
Учените предполагат, че влошеното здраве на тимуса ограничава разнообразието на Т-клетките и така имунната система губи способността си да разпознава нови заплахи.
Анализът също така свързва увреждането на органа с фактори като тютюнопушене, наднормено тегло и хронично възпаление, което показва, че начинът на живот и възпалителните процеси влияят пряко на имунната устойчивост във времето.
В рамките на отделно проучване екипът е разгледал компютърно-томографските снимки и клиничните резултати на над 1200 онкологични пациенти на имунотерапия.
Наблюденията показват, че при пациентите с по-здрав тимус рискът от прогресиране на рака е с около 37% по-нисък, а рискът от смърт – с 44% по-нисък, дори след прецизно коригиране на данните спрямо различията в туморите и терапевтичните подходи. Тези факти подчертават ключовата и недооценена до момента роля на тимуса за успеха на съвременната ракова имунотерапия.
Въпреки оптимистичните резултати, учените заявяват, че са необходими допълнителни проучвания за окончателно потвърждение. Те отбелязват, че използваният метод за визуализация чрез изкуствен интелект все още не е готов за рутинно приложение в клиничната практика.
Освен това проучванията до момента не изследват дали промяната в начина на живот може директно да възстанови или подобри функцията на органа.
Изследователската група продължава активната си работа по темата, като едно от текущите им проучвания цели да установи дали непреднамереното облъчване на тимуса по време на терапия срещу рак на белия дроб оказва влияние върху крайния изход за пациентите.
