Първите случаи на грип по това време на годината са нормални и няма основание да посрещаме предстоящите месеци със страх. Важно е обаче да използваме възможностите за предпазване, включително ваксините, и да не подценяваме риска от усложнения. Това заяви пред БНР вирусологът проф. Радостина Александрова.
По думите ѝ грипните случаи обичайно започват да зачестяват през декември. Наблюденията от Южното полукълбо показват различно развитие на сезона в отделните държави. В Южна Африка той е започнал по-рано, докато в Австралия пикът е настъпил по-късно. Общият брой на заболелите там обаче е бил по-нисък спрямо предходната година.
„Грипните вируси непрекъснато се променят дори в рамките на един отделен заразен човек. Докато се размножават в него, те си създават най-различни подварианти. Това дава възможност на грипния вирус да се адаптира добре, да оцелее и да приложи „индивидуален подход“, обясни проф. Александрова.
Тя подчерта, че към следващите месеци не трябва да се подхожда с очакване за драматична или страшна ситуация.
„Просто трябва да приложим всичко онова, с което науката разполага, включително и ваксините, за да можем да облекчим удара, образно казано, при евентуалната си среща с този вирус“, каза вирусологът в предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“.
Кои грипни вируси се очаква да циркулират
Проф. Александрова посочи, че сред очакваните през сезона вируси са обичайните разновидности на грип А – H1N1 и H3N2. Сериозна роля през сезона в Южното полукълбо е имал и подвариантът на грипния вирус тип В, наричан „Супер Ка“.
Според специалиста няма данни този подвариант да причинява по-тежка клинична картина. Той обаче се разпространява по-успешно сред хората. Съставът на ваксините за настоящия сезон е съобразен с неговото присъствие, като в тях е включена защита и срещу грип В.
„По принцип ваксина може да бъде поставена през абсолютно целия грипен сезон, но смисълът е тя да бъде поставена достатъчно рано, така че да имаме възможност да изградим имунитет“, обясни проф. Александрова.
Опасения за забавяне на ваксините
Вирусологът коментира и твърденията на председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костелов, според когото ваксините може да пристигнат едва през януари.
„Надяваме се, че тези прогнози за януари няма да се сбъднат, защото това наистина не би било добре“, заяви проф. Александрова.
Тя обърна специално внимание и на ваксинацията при децата. По думите ѝ както назалните, така и инжекционните ваксини могат да изпълнят своята роля, когато са поставени правилно и в съответствие с възрастта на детето.
Инжекционните препарати могат да се прилагат от шестмесечна възраст, а ваксините под формата на назален спрей – след навършване на две години.
Назални и инжекционни ваксини
Сред предимствата на назалните ваксини проф. Александрова открои липсата на игла и изграждането на по-добре изразен местен имунитет. Като възможна странична реакция тя посочи появата на хрема.
„Точно защото ваксината е жива и въвеждането ѝ става по естествения път, по който става и навлизането на истинския вирус, тези ваксини създават много добър местен имунитет. Когато стане срещата с реалния вирус, той ще бъде спрян още на границата“, обясни специалистът.
Инжекционните ваксини от своя страна създават много добър системен имунитет, допълни тя.
Проф. Александрова подчерта, че наличните ваксини са най-доброто средство за предпазване, с което медицината разполага в момента. Дори когато не предотвратят самото заразяване, те могат да намалят вероятността от тежко протичане.
Грипът не бива да бъде подценяван
Вирусологът предупреди, че заболяването може да доведе до усложнения и до влошаване на вече съществуващи здравословни проблеми.
„По никакъв начин не бива да го наричаме „грипче“, защото би могъл да доведе до усложнения и до по-нататъшно задълбочаване на вече съществуващи здравословни проблеми, които хората имат“, заяви тя.
С напредването на сезона грипните вируси постепенно започват да доминират. Успоредно с тях обаче продължават да циркулират и други причинители на респираторни инфекции, настинки и хрема.
Предупреждение за имуностимулаторите
Проф. Александрова предупреди хората да не приемат имуностимулатори без предварителна консултация с лекар, фармацевт или друг медицински специалист.
„По принцип приемът на имуностимулатори изобщо не е добра идея, защото имунната система е много добре балансирана система, много деликатна, много фино настроена. Това е все едно да опъваме една пружина прекалено много – тя може да се скъса“, обясни вирусологът.
По думите ѝ хората трябва да се консултират със своите лекуващи лекари или с фармацевти, преди да започнат прием на подобни продукти.
Проф. Александрова припомни, че съществуват специфични противогрипни лекарства, които трябва да бъдат приети в първите 36 часа след началото на инфекцията. Тя препоръча още пълноценно хранене, редовна физическа активност и прием на витамини в случаите, когато необходимите количества не могат да бъдат набавени чрез естествени източници.
