“На прага сме на голям пробив в лечението на ХИВ вируса, през февруари тази година се появи научно съобщение за нов препарат, който може да пребори тази опасна болест”, съобщи проф. д-р Радка Аргирова по време на 14-ата среща между известни медици и медии, организирана от фондация “МОСТ” (Медии, общество, семейство, традиции).Проф. д-р Радка Аргирова е известен български вирусолог. През 1985 г., след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава проба от ХИВ от откривателя на ретровируса проф. Роберт Гало и с това у нас се слага началото на работата по СПИН. Две години по-късно тя организира първата лаборатория по СПИН у нас, същата година започва контролът и на кръвната банка за вируса. След това е представител на България, а после и на Източна Европа в Глобалната програма по СПИН-Женева. Проф. Аргирова ръководи Лабораторията по ретровируси и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести. В момента е вирусолог в болница “Токуда”.
- Проф. Аргирова, какъв е механизмът на действие на новия препарат?
- Откритието е нов имуноглобулинов белтък, който играе ролята на бариера срещу проникването на вируса в клетките. Той се свързва с едно химично вещество, което не позволява на клетъчните рецептори да осъществят връзката клетка-вирус.
За да зарази клетката, ХИВ трябва да въведе своя генетичен материал в нея. Този процес започва с прикачването и навлизането на вируса в клетката, разграждането на вирусната мембрана и вмъкването на вирусните гени в човешкия геном. Човешката клетка е заставена да произвежда градивен материал за вируса, който се мултиплицира и впоследствие се групира и пробива инфектираната клетка, за да се насочи към други клетки, които да инфектира.
До момента медицината е напреднала в лечението на ХИВ инфекцията и успява да я контролира, така че тя да се превърне от болест с летален край в хронично заболяване. Пълно излекуване обаче все още няма открито, човек остава носител на вируса и може да го предаде на друг. Прилаганото лечение просто спира размножаването му и по този начин имунната система успява да се възстанови.
- Според вас къде е проблемът?
- Проблемът е там, че вирусът се интегрира в клетката, където остава латентен. В момента усилията на учените са насочени към изучаване на латентните вируси. Освен това ХИВ вирусът има невероятната способност да мутира, което е причина до този момент да няма успешна ваксина срещу него. Лично смятам обаче, че скоро науката ще може да се справи с този проблем.
Днес ХИВ се смята за хронична инфекция, за която има терапия, макар че не може да се излекува, но сме пред прага на пълното излекуване. Със смяна на терапиите продължителността и
качеството на живота при инфектираните
се повишават. Броят на хората, които умират, рязко намаля. Именно това доведе до ненамаляване на броя на заразените хора.
- Ситуацията в България каква е?
- Наблюдава се нова тенденция в заболеваемостта. 2121 са българите, поразени от инфекцията, според статистика от май тази година. Годишно сега се разболяват около 200 души новозаразени с ХИВ, докато в началото бяха 25-30 човека годишно. Това, което най-много ме притеснява, е, че се изменя спектърът на тези, които се заразяват. Гей общността дава най-големия брой новозаразени с ХИВ - те са с 4.3 пъти повече на брой. Досега имаме 78 души новооткрити, от тях само 6-7 не са от гей обществото. Това означава, че трябва да се преработи специализираната програма за превенция на инфекцията в това общество, въпреки че България все още е страна с ниско разпространение на ХИВ в Европа.
- Какво очаквате да се случи в близко бъдеще?
- Все още няма ваксина - нито профилактична, нито терапевтична. Друг е въпросът, ако я имаме, какво ще правим с нея и как ще я използваме. Няма излекуване, т.е. няма пълно изчистване на организма от вируса. В момента усилията са насочени именно там - изключително сериозно се изучават латентните резервоари на вируса, там, където той се е интегрирал, вътре в клетката, и откъдето може във всеки момент да излезе и да започне отново да се разпространява. С нашите медикаменти
го убиваме в кръвообращението и в телесните течности,
но невинаги достигаме до вътре в клетките, където той се е разположил.
През февруари т.г. се получи един нов белтък, от имуноглобулинов тип. Той чисто химически се свързва с вещество, което не позволява клетъчните рецептори да осъществят връзка с клетка-вирус, и по този начин се създава бариера за навлизането на вируса в клетките, като се смята, че това ще бъде много голям пробив. Няма да има, може би, нужда от ваксина, а с такъв препарат едновременно ще се предпазват от заразяване с вируса клетките и в същото време ще бъде еднакво ефективен за всички типове ХИВ вирус.
- Ако откриете ваксина, ще продължаваме ли да говорим за безопасен секс, за безопасно поведение?
- Разбира се, че пак ще си говорим. Това е болест на поведението и тя може да бъде избегната, ако човек знае и контролира поведението си, за разлика от респираторните инфекции.
- Има ли новости при ебола?
- Епидемията от ебола в Западна Африка има потенциал да промени историята не по-малко, отколкото някоя чумна епидемия някога го е правила. Това, което не се казва публично, въпреки брифингите и дискусиите във вътрешните кръгове на световните здравни агенции, е, че ние сме в напълно “непознати води” и че майката природа засега е единствената сила, властваща над кризата. За тази година, ако не се вземат крути мерки, се очакват над 1 млн. заразени.
Люба МОМЧИЛОВА
