В условията на пандемия се наблюдава тревожен спад при кръводаряването. За това алармират от Военномедицинска академия. От лечебното заведение отправят призив към гражданите за доброволно даряване на кръв. Кампанията е под наслов “Дари кръв-спаси живот”. Кой може да дарява кръв, какво е допустимото количество кръв, която се взима от донора и колко време след манипулацията се възстановява взетата кръв, на тези въпроси отговаря проф. д-р Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия - София.
Проф. д-р Румен Попов, д.м., е роден на 6 януари 1959 г. в Благоевград. Завършва Медицинския университет в София през 1985 г. Бил е лекар- интернист във ВМА-София, лекар в поделение, научен сътрудник III/II ст. в Катедрата по радиобиология, хематология и кръвопреливане на ВМА, научен сътрудник II ст. в Централната лаборатория по трансфузионна хематология, началник на отделение Клетъчна заместителна терапия в Център по трансфузионна хематология. От 2004 г. е назначен за началник на Центъра по трансфузионна хематология.
- Проф. Попов, във Военномедицинска академия стартира кръводарителска кампания под наслов “Дари кръв - спаси живот”. Отзовават ли се хората?
- По време на тази пандемия осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено в световен мащаб, не само в България. Хората изпитват известен страх да посещават трансфузионните центрове и да даряват кръв, но аз мога да ги уверя, че сме взели всички необходими мерки за едно безопасно и сигурно кръводаряване. Всъщност, за да разрешим проблемите на трансфузионната сигурност в България, е необходимо всеки здрав гражданин на нашата страна между 18 и 65 години редовно да дарява кръв.
Колкото до тази кампания, да, хората започнаха да се отзовават и всеки ден имаме кръводарители, които откликват на призива за доброволно и безвъзмездно кръводаряване.
Трябва да се работи постоянно в насока за спечелване на обществото за доброволното и безвъзмездното кръводаряване. Още в училищата децата трябва да бъдат запознати с този проблем, защото кръводарителството е и спасен живот, и когато навършат 18 г. едно от първите неща, които трябва да направят, е да дойдат в трансфузионните центрове и да дарят кръв.
- Няма ли да се реши проблемът, ако вземането на кръв за медицински нужди е платено?
- Навсякъде в нормалните държави кръводаряването е доброволно и безвъзмездно. Така е в Европа, в САЩ, в Канада...Платените форми са при една малка част от кръводарителите. Това са т. нар. донори на тромбо- и плазмафереза, защото при тях през апаратите за плазмафереза преминава литър, литър и половина кръв и тя трябва да бъде заплатена.
- Кой може да дарява кръв?
- Както вече казах, кръв може да дарява всеки здрав български гражданин от 18 до 65 години, като мъжете могат да даряват 5 пъти в годината, а жените - не повече от 4 пъти. Минималният интервал между кръводаряванията е 60 дни.
- А кой не може да дарява кръв?
- Има хора, които действително не могат да даряват кръв въпреки тяхното желание. Това са хора, които имат сериозни хронични заболявания и в нашия стандарт по трансфузионна хематология са поместени всички болести, които могат да бъдат или временна причина за отказ от кръводаряване, или постоянна причина за отказ от такова.
Те са много и ние, които работим в трансфузионната мрежа, познаваме много добре тези противопоказания. В крайна сметка, нашата основна задача е да защитим здравето на кръводарителите, така че след нормално кръводаряване те да се уверят, че няма нищо страшно и биха могли да дойдат отново да дарят кръв. Затова е много важна грижата за донорите преди, по време и след кръводаряване. Ние трябва да я покажем и я показваме, за да се чувстват кръводарителите добре и да ни вярват.
Проф. д-р Румен Попов
- Живеем в екстремна ситуация на пандемия от COVID-19. Доколко защитен е кръводарителят в тези условия?
- Благодаря ви за този въпрос. Миналата година, когато започнахме да работим при тези извънредни мерки, основната задача беше да защитим здравето както на кандидат-донорите, така и на хората, които работят в трансфузионните центрове. Изключително важно беше да постигнем това равновесие - кръводарителите да ни вярват, за да продължат да посещават трансфузионните центрове, а хората, които работим с кръв и кръвни продукти, да бъдем защитени от евентуална зараза. Това са двата основни момента, които ние повече от година следваме в нашата ежедневна работа и успяваме да се справим.
- Има ли специални указания как да се подготвим преди кръводаряване?
- Това, което винаги съветваме нашите кандидат-кръводарители, е да се наспят добре предишната вечер, сутринта да закусят и след това да дойдат да дарят кръв. Много важно е, ако имат някакви заболявания, те да бъдат декларирани при попълване на въпросника преди кръводаряване. Ако пък имат някакви оплаквания в момента, те да бъдат коментирани с лекаря по време на прегледа, за да може да вземем съответното компетентно решение дали ще ги допуснем до кръводаряване или не.
- Каква е допустимата доза кръв, която се взема от донора?
- У нас физиологичната доза е регламентирана - 450 ± 10% мл. Така че, в България се взимат от 405 мл, до 495 мл кръв. Разбира се, тук пристъпваме много внимателно, имаме предвид теглото на донора, пола и много други неща, които влизат при определяне на дозата, която ще вземем от него.
- За колко време се възстановява взетата кръв?
- Като взет обем за 24-48 часа след кръводаряването, а като клетъчен състав възстановяването е за около 21 дни.
- Трябва ли след вземането на кръв да се спазва някакъв специален режим?
- Това, което съветваме кръводарителите, е в деня на кръводаряването и на следващия ден да не извършват активна, тежка физическа дейност, да пият повече течности и да се хранят нормално. Няма нещо строго специално, което да се спазва, извън тези указания.
- Колко живота може да спаси един кръводарител от една страна, и от друга страна - коя е кръвната група, от която се нуждаете най-често?
- Ще отговоря на въпроса ви отзад напред. Най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента. Понякога сме имали проблеми с кръвна група А+, понякога с 0 +, различно е. Нашата работа е много динамична. Всичко зависи от броя на пациентите, които са приети тук във ВМА, диагнозите, необходимостта от кръв и кръвни продукти, така че, най-рядката кръвна група е тази, която липсва в момента в трансфузионните центрове.
В последната година много често говорим за реконвалесцентна кръвна плазма, което е разбираемо в период на пандемия и трябваше да направим всичко необходимо - и го правим, за да подсигурим нуждаещите се пациенти с COVID-19 с реконвалесцентна плазма. Обаче това е едната страна на проблема. Има и друга страна - и това са многото пациенти с други сериозни заболявания, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти.
Нека не забравяме, че при една част от тях кръвопреливането е и животоспасяващо. Ето защо, постоянно трябва да работим в това направление - хората да бъдат информирани и да знаят, че нуждаещите се от кръв и кръвни биопродукти са много. И то не само за някакъв момент - например днес да дойдат да дарят кръв 50 човека, а след това да не идват в трансфузионните центрове 2-3 години. Така няма да решим проблема.
За да има адекватна трансфузионна сигурност в България, начинът е един-единствен - всички здрави хора от 18 до 65 г. редовно да даряват кръв. Само тогава бихме могли да имаме адекватен резерв от кръвни продукти и да задоволим необходимостта на всеки нуждаещ се пациент.
- Случвало ли се е да няма кръв за някой спешно нуждаещ се от кръвопреливане пациент?
- Временен недостиг на кръв и кръвни продукти се случва и в нашата болница, и в другите, има и по света. Но мога да ви кажа, че в последните две години, а сигурно и повече, няма такъв случай във ВМА - да има пациент, който да не е осигурен адекватно с кръв и кръвни продукти. Винаги сме се справяли - някой път по-лесно, друг път много трудно, но в крайна сметка решаваме проблемите. И ако повечето хора даряват кръв, ще бъде по-лесно и по-качествено лечението на тези пациенти.
Румяна СТЕФАНОВА
