Пушенето и атеросклерозата често причиняват аневризма на коремната аорта

От 2 до 8 на сто от мъжете над 65 години са засегнати от него, но не знаят това 

Кампанията за масов скрининг е стимулирана от препоръка на ръководството на Европейското кардиологично дружество за поведение при болести на аортата от 2014 година. Основание за това е лошата прогноза при спукване или разкъсване на аневризмата и отличната преживяемост, ако бъде уловена и премахната при планова интервенция. Вече съществува добра възможност за ранно диагностициране и профилактична интервенция чрез провеждане на масов скрининг. Той може да предотврати опасните усложнения при хората от рисковите групи. По този повод потърсихме за коментар д-р Яна Симова – доктор по медицина, специалист по кардиология, към момента е главен асистент в Отделението по неинвазивна функционална и образна диагностика на Националната кардиологична болница.

---

- Д-р Симова, в нашата страна за първи път се провежда скрининг за аневризма на коремната аорта. В какво се изразява той? Ще бъде ли достъпен за всички желаещи да се подложат на такова изследване?
- По принцип скрининг означава изследване за наличие на определено заболяване, преди то да се е появило. В случая скринингът за аневризма на коремната аорта се извършва с ехографски апарат. Използва се ултразвук, който е напълно безопасен за здравето. Самото изследване отнема около 15 минути. Прави се на гладно. Изследването, разбира се, ще бъде достъпно за всички – това е основната идея на скрининга. Може да се проведе по Здравна каса, в рамките на кардиологична консултация или на свободен прием.

- А какъв ще бъде ефектът от това изследване? Какво ще научим, след като се подложим на скрининг по този повод?
- След провеждане на скрининг ще знаете колко широка е вашата коремна аорта. В зависимост от това дали размерите й са нормални или увеличени, а също така колко голямо е увеличението, лекарят ще определи какво трябва да се направи по-нататък. Възможно е да не се налагат допълнителни мерки или да се определи през какъв интервал от време да се правят контролни прегледи. Възможно е обаче да се назначи определена терапия или допълнителни изследвания. Разбира се, ако се открие аневризма на коремната аорта и нейните размери са много големи, тогава най-вероятно ще се наложи операция, за да бъде преодоляно това опасно състояние. В крайна сметка във всички случаи ще получите инструкции за по-здравословен начин на живот.

- Моля ви да поговорим за самото състояние – аневризма на коремната аорта: в какво се изразява то?
- Аневризмата на абдоминалната (коремната) аорта е разширение в долната й част – основният кръвоносен съд в тялото на човека. Аортата, която е с дебелина колкото маркуч, започва от сърцето и 

преминава по средата на гръдния кош 

и корема. През нея преминава цялата кръв, която сърцето изпомпва. Затова рискът от разкъсване поради такъв тип разширение е значителен – настъпва животозастрашаващо кървене.

- Кой или кои групи хора са с най-голям риск да развият това състояние? В тази връзка – кои са основните причини, които могат да го провокират?
- Аневризмите на коремната аорта засягат от 2 до 8 на сто от мъжете на възраст на 65 години. При жените заболяването е около четири пъти по-рядко срещано. Препоръчително е да си направите скрининг за аневризма на коремната аорта ако попадате в някоя от следните рискови групи:

•    Мъж над 65-годишна възраст.
•    Мъж, който пуши.
•    Мъж, който има роднини със заболяване на аортата. 
•    Жена над 65-годишна възраст, която пуши.
•    Жена над 65-годишна възраст, която има роднини със заболяване на аортата.  

Най-честите причини за поява на аневризма на абдоминалната аорта са: тютюнопушене и втвърдяване стените на аортата - атеросклероза.  

- Какви са основните симптоми, клиничната картина?
- Аневризмите на коремната аорта обикновено нарастват бавно, без да причиняват оплаквания - симптоми. Някои аневризми никога не се разкъсват, докато други нарастват бързо и рискът е голям. Понякога пациентът с аневризма на коремната аорта може да усеща пулсации в корема, болка - дълбока и постоянна, в корема или към кръста, както и болка в ниската част на гърба. Бавното развитие и липсата на оплаквания от страна на пациента, комбинирани с висок риск за фатален изход при разкъсване на аневризмата дава основание да препоръчваме масов скрининг.

- На кардиологични проблеми ли се дължи т.нар. състояние синкоп – преходна загуба на съзнание? Трудно ли се диагностицира, как се лекува?
- Синкопът може да се дължи на много причини, част от които са кардиологични. Най-често се дължи на 

слабост на вегетативната нервна система – 

т.нар. рефлексен синкоп. Пациентите с преходна загуба на съзнание изискват комплексен подход. Започва се с консултация с кардиолог, който има натрупан опит с това състояние. Провеждат се електрокардиограма, ехокардиография, евентуално тест с наклон на тялото и Холтер ЕКГ. При необходимост може да се проведе и консултация с невролог. Всички тези изследвания позволяват да се достигне до правилната диагноза за точната причина за синкопа. Защото лечението може да се определи само тогава, когато сме изяснили причината.       

- Много искам да ви попитам: водят ли избухванията, гневът, силният стрес и прочее емоции до миокарден инфаркт?
- Избухванията, гневът и силният стрес могат да доведат до остър сърдечно-съдов инцидент. Това може да е миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия, мозъчен инсулт и дори руптура – скъсване, на аневризма на коремната аорта. Затова ако имате склонност към „избухвания”, и особено ако сте със сърдечно-съдово заболяване, уместно е провеждането на консултация с психиатър, който ще определи дали има нужда от терапия и как може да се предотврати този допълнителен риск. 


Яна БОЯДЖИЕВА