Стефка Попова-Лазарова: Минимум 9 млн. лв. е оборотът на черната търговия с кръв

Стефка Попова-Лазарова e юрист и председател на Българска организация за доброволно кръводаряване, учредена през 2010 г. Ръководител е на проекта “Дари кръв”, номиниран за проект на годината на неправителствена организация в социалната сфера. Г-жа Лазарова е също експерт по насърчаване на кръводаряването, анализатор на проблемите, свързани с недостиг на кръв и кръвни продукти.

Публикуваме онлайн интервю на Стефка Попова-Лазарова в рамките на проекта “Какво можем заедно”, който Фондация ДАРИК изпълнява в патрньорство с Фондация “Четиридесет и две“ и НПО портал. Темата е проблемите с кръводаряването в България, възможните решения и как една гражданска инициатива помага повече за намирането на кръводарители, отколкото привидните усилия на държавата.

- Г-жо Лазарова, какви са основните проблеми в системата на кръводаряване в България?

- Системата работи лошо, защото кръвните центрове в България са абсолютно самостоятелни единици. Имаме шест регионални кръвни центъра, които не искат да транспортират кръв помежду си. Ако има кръв от твоята кръвна група във Варна, но ти се нуждаеш от нея в София, няма как да се достави. Кръвните центрове не искат да транспортират кръв, защото са платили вече за обработката й. Съответно другият център трябва да им плати. Всичко това е сложно да се организира и затова не го правят.

Когато пациентът лежи в болница във Варна, му търсят кръводарители само от регион Варна, защото само от този кръвен център може да получи кръвта съответната болница. Ако запитате официално Министерството на здравеопазването или кръвния център, ще кажат, че това не е вярно. Но за нас това е ежедневие. Ние всеки ден търсим кръв от дарители и знаем за какво става въпрос.

Митове за кръводаряването

Изключение е кръвният център в Бургас, който приема бележки от дарители от цялата страна, с което се удостоверява, че човекът е дарил кръв за конкретен пациент. 

Преди няколко години държавата свърза кръвните центрове в една система. Ползата от тази система засега е само една – предотвратява практиката един човек, като дари кръв в единия център, на другия ден да отиде да дари в друг център, което преди се случваше и е вредно. Два месеца е задължителният интервал между кръводаряванията.  

Освен това кръводарителите са малко. Хората, които могат да даряват безопасно кръв, не са достатъчни. Възрастта за кръводаряване е от 18 до 65 години, но едва 40% от хората в този възрастов диапазон нямат противопоказания да станат кръводарители. Това означава, че в идеалния случай 40% трябва да задоволят нуждите на цялото общество. 

- Какви са противопоказанията, които спират хора в активна възраст да станат кръводарители?

- Противопоказанията са много и са предписани, за да предпазват както даряващия, така и приемащия кръвта. Това са хронични и моментни заболявания (грип, настинки), за които се приемат медикаменти. Всеки прием на антибиотик е противопоказание, дори прием на аналгин. Хранителните добавки не са проблем освен ако не става дума за анаболни стероиди.

Бременността при жените, периодът след раждането и кърменето също е противопоказание, както и периодът на месечния цикъл. Употребата на наркотици, татуировки и пиърсинги не са желателни. Това са временни противопоказания, но така или иначе за шест месеца този човек отпада от реалните кандидати за кръводарители. Той е рисков, а трябва да се гарантира, че не е бил заразен при поставянето на татуировката например. Гаранцията е, че за шест месеца заразата ще се прояви.

- Но нали кръвта се изследва в кръвните центрове?

- Да, изследва се, но само за ХИВ, хепатит и сифилис. Всичко останало лежи на съвестта на нас, кръводарителите. Иначе ще застрашим живота на хората, които ще приемат нашата кръв. Например следи от антибиотик в кръвта може да предизвикат алергична реакция у човека, който приема кръвта. 

Стефка Попова-Лазарова

- Как се отрази пандемията на кръводаряването?

- Независимо от обстоятелствата, в България винаги е имало дефицит на кръводарители поне в последните 30 години. Преди това сме се спасявали с кръводаряване под строй на войниците в казармите, на работниците в заводите и т.н. След като отпаднаха тези варианти, настъпи драстичен спад в кръводаряването. А в обществото ни няма култура за доброволно кръводаряване. Не се правят и никакви стъпки за изграждане на тази култура. 

Големият проблем идва от това, че кръвните центрове предоставят кръв на болниците само ако някой близък на пациент е дарил за него. Така изцяло отговорността се прехвърля върху пациентите и техните близки. Вместо обществото да разбере значението на кръводаряването и хората да се насърчават да даряват, когато са спокойни и здрави, когато не са притеснени за здравето на някой близък и когато не са склонни да скриват противопоказания. Хората в системата пасуват, не полагат усилия.

Просто казват: „Нямаме кръв, търсете си“. Естествено, ако някой от родителите ти или детето ти се нуждае от кръв, ще направиш всичко възможно да я осигуриш. 

Всеки ден чуваме за катастрофи по пътищата, ежедневно се извършват операции, огромна част от болничните манипулации са свързани с нуждата от кръв. Кръвта няма заместител, няма аналог. Така че нуждата е огромна и постоянна. 

- Каква е трайността на кръвта?

- Това е другият проблем. Много хора са ми казвали: „Защо не направим голяма акция, хиляди хора да дарят и цяла година да има кръв?“ Не може, защото трайността на кръвта е ограничена. Най-дългият срок на годност на един от кръвните продукти е 45 дни. Това, което се кръвопрелива, обикновено е еритроцитна маса – червените кръвни клетки. Тяхната годност са 45 дни. Само плазмата може да бъде замразена и да се съхранява до година, но нуждите от нея са толкова големи, че не се стига до замразяване.   

- Какво прави за решаването на проблема Българската организация за доброволно кръводаряване, на която сте председател? 

- С много усилия направихме мобилно приложение за кръводаряване преди 7 години. Преди две години една IT-компания ни намери и ни подкрепи, като изцяло обнови приложението. То е двустранно – за хора, които искат да кръводаряват, и за хора, които търсят кръв. Кръводарителите се регистрират и заявяват, че искат да помагат при нужда. Когато има спешен случай в твоя град и се търси кръв от твоята кръвна група, получаваш известие. Съответно, ако се чувстваш добре, може да се отзовеш. 

Кръводаряването е полезно за сърцето

От друга страна са потребителите, които пускат краткосрочен призив за помощ. Обикновено това са хора, които вече са в болница и са им казали да си търсят кръв от конкретната кръвна група и само в този град. За щастие, хората ни намират, въпреки че ние като доброволческа организация нямаме средства за реклама. Но от уста на уста се разчува за нас. 

Мобилното приложение има сериозна административна част, която не е автоматизирана. Доброволците от БОДК управляват целия процес. Получавайки призив за помощ, ние се свързваме с човека, защото обикновено хората не знаят как трябва да се случат нещата. Когато се убедим, че призивът е реален, го пускаме към регистрираните дарители само с данни за кръвна група, град и къде може да се кръводари. 

Идеята на приложението бе да даде алтернатива на търгашите на кръв, на черната търговия, която съществува от много години в България и се задълбочава. Институциите се правят, че не го виждат. Но вносителите на последния законопроект на тази тема направиха първото признание за търговията с кръв с фразата „борба срещу ширещата се търговия с кръв и кръвни продукти у нас“.

Ние сме подавали безброй сигнали до прокуратурата, но нищо. Абсурдно е, че Районното управление на полицията се намира до Националния кръвен център и полицаите ежедневно виждат кои са продавачите на кръв. Кръвта е вид тъкан, а според закона търговията с тъкани и органи е престъпление. Явно институциите разчитат на търговците, за да няма още по-голям дефицит на кръв. 

Над 9 милиона е оборотът на черната търговия с кръв в България, според едно разследване на български и чуждестранни журналисти преди десет години. Сега със сигурност оборотът на черната търговия с кръв е много повече. 

 Мара КАЛЧЕВА