Началото на зимата и особено коледните и новогодишните празници предполагат известни рискове от заразяване с тази паразитна болест. Затова избрахме да обсъдим темата в днешния брой на в. “Доктор”. Мой събеседник е доц. д-р Борислава Чакърова, дм, специалист по медицинска паразитология в Медицинския факултет при Тракийския университет - Стара Загора.- Доц. Чакърова, да припомним накратко характерното за паразитното заболяване трихинелоза, като започнем с най-простичкия въпрос: от какво се причинява и как може да се случи заразяването?
- Трихинелозата е една от най-тежко протичащите паразитни зоонози при човека, с естествени резервоари в над 60 вида животни. Има глобално разпространение като нивото на заболяемост се различава съществено в различните климатични области. Човек става случаен гостоприемник на паразита Trichinella spiralis, който е най-често изолираният причинител на заболяването. Заразяването настъпва при консумация на сурово или недобре термично обработено месо, съдържащо капсулираните трихинели. Заболяването има важно здравно и социално-икономическо значение поради тежестта на клиничните му прояви, масовостта на заразените, често членове на едно или няколко семейства и продължителната загуба на трудоспособност. То е опасно и заради скъпото лечение и вероятността от смъртен изход, резултат на късно поставената диагноза и усложненията.
- Има ли статистика, макар и приблизителна, да речем за последните 10 години колко епидемични взрива има, колко спорадични случая?
- Да, според Наредба № 21 от 18.07.2005 г. на МЗ за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, заболяването трихинелоза подлежи на задължително съобщаване и регистрация в РЗИ чрез Бързо известие, в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и Министерството на здравеопазването. Епидемиолозите от Здравната инспекция провеждат епидемиологично проучване в огнището на трихинелоза, а паразитолозите извършват етиологичната диагноза. Отговорни за лечението са личните лекари на заболелите при задължителна консултация със специалист-паразитолог за установяване тежестта на протичане на заболяванието, както и за назначаване на специфично лечение, преценка за хоспитализация - при данни за усложнено протичане.
- Още от 1910 г. със закон е регламентирано
задължително изследване на свинското месо,
добито в кланиците. По данни на Международната комисия по трихинелозата, най-голям брой взривове на заболяването през последните години има в Китай, Румъния, Русия, Сърбия, България, Хърватия, Италия, Франция. В България ежегодно се регистрират взривове и спорадични случаи на трихинелоза при хората. Ежегодно в природните огнища на трихинелоза у нас ветеринарните лекари диагностицират и трихинелоза при животните - глигани, белки, лисици, чакали и др. Източници на заболяването у нас са свинете - диви и домашни. В литературата ни има описани случаи и на трихинелоза вследствие на консумация на месо от мечка. Във Франция и Италия има значителен брой заболели след консумация на опаразитено месо от коне, отглеждани в конеферми. По официално публикувана информация от НЦЗПБ у нас през последните десетина години най-голям е относителният дял на заболелите през 2011 г. - 69 на сто от консумиралите трихинелозното месо са с клинични симптоми. През 2012 г. - 38 на сто и през 2006 г.- 34 на сто. Най-голям е броят на консумиралите трихинелозно месо през 2009 г. - 1072 души. От тях 224, т.е. 21 на сто са заболели. През 1997 г. е регистриран последният смъртен случай от трихинелоза, но в миналото смъртността е била доста по-висока.
- Обяснете как се проявява трихинелозата - инкубационен период, първи признаци, последващи симптоми, клинична картина?
- При трихинелозата има известна сезонност, свързана с периода, през който се колят най-голям брой свине в домашни условия и откриването на сезона за лов на диви свине. Това е късната есен и зимата. Инкубационният период варира между 5 и 45 и повече дни, но най-често той е 15-20 дни. В първите дни от консумацията на трихинелозното месо може да има диария, коремни болки, бързопреходни обриви и температура. В разгара на заболяването се проявяват отоци по лицето, около очите, по китките и глезените. Телесната температура може да достигне до 39-400, най-често с втрисане и
болки по мускулите на горните и долните крайници
Дълбоките вдишвания са съпроводени с остри болки в междуребрените мускули. Дъвченето и преглъщането, както и движението на очните ябълки също са смутени и с болка, тъй като трихинелите се локализират и в гълтателните, дъвкателните, очедвигателни мускулни групи и тези на диафрагмата. Пациентите забелязват точковидни кръвоизливчета по конюнктивите, такива могат да се появят и по кожата, и под ноктите. Гледането на телевизия е съпроводено със сълзене и светлобоязън. Есенно-зимните месеци са сезонът на грипа и настинките. Често първоначалната диагноза е вирусна инфекция или грип. Изследването на кръвта обаче променя диагнозата и лечението. При кръвните изследвания се установява високостепенна левкоцитоза и което е особено характерно при трихинилозата, висок процент на еозинофилните клетки.
©Shutterstock
- Лесно ли се стига до диагнозата и какво се предприема след това?
- Диагнозата не е трудна за поставяне от паразитолозите. Тя се изгражда на основата на добре снета анамнеза за консумация на свинско месо и данните от клиничната картина. Особено важно е, че серологичните изследвания не са водещи за поставянето на диагнозата трихинелоза! Те се позитивират по-късно и ако бъдат чакани резултатите от тях, лечението се забавя, а това води до усложнения. Затова при съмнение за трихинелоза е задължителна консултация с клиницист, специалист по медицинска паразитология. Изследват се и остатъците от консумираното, съмнително за трихинелоза месо.
- Случват ли се опасни усложнения? Как се проявяват?
- Усложненията могат да настъпят още в хода на заболяването - трихинелозна пневмония, сърдечна аритмия, тежка алергия. Но могат да бъдат и по-късно проявени -
токсоалергичен миокардит, полимиозит, епизодична миалгия и еозинофилия, менингоенцефалит, миокардит, хроничен хепатит, пиелонефрит, тромбофлебит, хронична трихинелоза.
Сърдечните проблеми са резултат на автоимунни процеси с трайни последици.
- Смятам, че е по-важно да засегнем и да наблегнем на профилактиката, т.е. как да се избегне рискът от заболяването? Вашите основни препоръки.
- Профилактиката е от особено значение за недопускане заразяване с трихинелоза. Закланите или убити свине да се изследват задължително за мускулни трихинели. Тази дейност е в правомощията на колегите ветеринарни лекари. Документ за извършеното изследване с юридическа стойност има само такъв, издаден от сертифицирана ветеринарно-медицинска лаборатория. Труповете на инвазираните и умрелите животни се конфискуват и изгарят. Свинете не трябва да се хранят с термично необработени отпадъци и конфискати. Дератизацията на фермите и местата, където се отглеждат домашните свине, е от особено значение.
- По ваши наблюдения като специалист какво най-често допускат като грешка хората от т.нар. рискови групи?
- Най-честите грешки са консумацията на нетрихинелоскопирано от ветеринарните специалисти месо, купуване на месо от нерегламентирани и случайни производители, прекупвачи и търговци, укриване на бракониерско добито месо и смесването му с месо, проверено за трихинелоза, внасяне в заведения за обществено хранене на непрегледано месо от личните стопанства. Пренебрегването на специалистите по медицинска паразитология води до забавяне на поставянето на клиничната диагноза. Укриване на заболелите и подценяване на леко протичащите форми на трихинелозата, които могат да хронифицират, са също пропуски и грешки. Етиологичната диагноза е особено важна за избора на схема на лечение и прогнозата за изхода на заболяването. Усложнената трихинелоза се лекува в болница.
Яна БОЯДЖИЕВА
