Съзнателната промяна в диетата може значително да увеличи продължителността на живота, сочат проучванията в световен мащаб. Любопитното е, че така можем да си добавим десет и дори повече години. Ранното преминаване към оптимизирано хранене показва най-големи положителни ефекти. Дори и в по-късна възраст обаче, след 60 или 80 години, коригирането на хранителните навици също удължава живота. Как и защо се случва това - разговаряме със специалиста по хранене и диететика д-р Митко Ригов.
Визитка♦ Д-р Митко Ригов завършва медицина в Медицинската академия „И.И.Мечников” в Санкт Петербург през 1984 година. Специализира хранене и диететика в Медицинската академия в София. Има призната специалност от 1988 г. Към днешита дата е главен асистент и началник на Отдел „Хранене и диететика” в УМБАЛ „Александровска”. Д-р Ригов извършва прегледи и консултации и в Медицински център „Нимимед“ в столицата. Изготвя индивидуални хранителни режими на хора, които искат да съхранят здравето си. Съставя програми за хранене на пациенти с различни здравословни проблеми – метаболитен синдром, остри и хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчката, панкреаса, ендокринологични заболявания, хематологични и онкологични болести, алергии. |
- Д-р Ригов, как диетологията обяснява феномена на родопските дълголетници?
- Моето мнение е, че въздейства комплекс от фактори. На първо място, разбира се, е наследствеността. Трябва да я разглеждаме като заложен генотип, който дава потенциала на човека да живее по-дълго. Проучванията показват, че на теория всеки от нас носи този потенциал, но големият въпрос е защо той не се реализира при всички. Специално в Родопите можем да посочим отделни хора, живели много дълго, но ако погледнем една общност, едно село или дори един род, ще видим, че не всички са дълголетници.
Някои умират млади, други – на средна възраст. Жизнената среда е фундаментална. Тук говорим за чистия въздух, но и за начина на хранене – за това какво реално са приемали тези хора. А техният избор е бил силно ограничен. В онези времена, често белязани от трудности, възможностите им са били оскъдни. Консумирали са прясно мляко, току-що издоено или преминало през естествена кисела ферментация. Нашите деди не са консумирали месо всеки ден.
Към това добавяме и голямата двигателна активност. Те са се движили постоянно по най-примитивни начини – с магарета, с катъри или пеша. Това е било ежедневно физическо натоварване, свързано с отглеждането на животни и работата в планината, което не бива да пренебрегваме. И не на последно място – стресът. Днешният стрес няма нищо общо с тогавашния. Те не са страдали от наднормено тегло и това само по себе си е преграда за много заболявания.
Да, тогава хората са умирали от инфекции, но са нямали тези метаболитни задържания, които водят до съвременните хронични проблеми. Тъканите и органите им са запазвали потенциала си да функционират дълго време.
- Казвате, че дълголетието е и въпрос на ритъм?
- Точно така. Те са използвали пълноценно циркадните ритми. Лягали са си в 8 часа вечерта – нямало е телевизия, нямало е информационен шум. Спали са пълноценно, когато тялото има нужда от сън, и са ставали рано, свежи и бодри, за да започнат ежедневието си сред природата. Днес медицината е напреднала много, продължителността на живота се увеличава и много от заболяванията са лечими, ако се диагностицират навреме, затова и темата за дълголетието става все по-актуална. Хората искат не просто да живеят повече, а да са здрави.
А здравето не зависи само от един фактор – то е комбинация от добри гени, пълноценен сън и начин на живот, близък до природата. Дори в региона на Смолян, където навремето се фаворизираше киселото мляко – което, разбира се, има голяма роля за имунитета и микробиома, но липсата на вредни навици като тютюнопушенето и системната употреба на алкохол (в този край алкохолът не е бил толкова разпространен, защото няма условия за производство на плодове и грозде) също е оказала огромно влияние върху запазването на жизнения потенциал.
- Възможно ли е радостта от общуването да е по-силно лекарство за храносмилането от най-стриктната диета?
- Първо, искам да наблегна на това, че за здравия човек няма забранена храна. Ако не страда от алергия или друго сериозно заболяване, категорично не трябва да се ограничава. Общуването определено ни дава усещане за удоволствие. Всеки от нас е изпитвал това – в приятна компания можеш да консумираш по-голямо количество храна или нещо „забранено“, но на следващия ден се чувстваш отлично и пълен с енергия. И обратното – същата храна, изядена в друга обстановка, може да те накара да се чувстваш тежък, оточен и дискомфортен. Общуването стимулира хормоните на удоволствието. Храненето в приятна атмосфера е част от качеството на живота и директно влияе на здравето ни.
- Има ли връзка между бактериите в организма ни и почвата, след като тялото ни възприема традиционните туршии и кисело мляко по-добре от модерните пробиотици или екзотични суперхрани?
- Определено има такава връзка. Тялото ни притежава набор от ферменти и микроорганизми, които са адаптирани към храната на нашия континент и произхода ни. Важно е съставките да са и биологично активни в нашето тяло. Аз самият съм изпитвал дискомфорт от киноата, когато за първи път я опитах в Перу и Боливия, където се произвежда. Толерансът ни към една или друга храна е свързан с нашия произход.
Ако се наложи да живеем на друг континент, ни трябва време за преадаптация. Младите хора днес консумират разнообразни храни и телата им се адаптират по-бързо, но все пак е по-добре да залагаме на нашето, българското. Тук трябва да сме честни за „паметта на бабите ни“. Помня как се хранехме преди – тогава през зимните месеци разчитахме на продукция, която сами си приготвяхме. Киселото зеле и туршиите са жива храна с отлични биологични свойства за имунитета.
Традиционните зеленчукови и плодови консерви са онези, които разнообразяваха нашето хранене през зимата. Предимството на днешното време е, че имаме достъп до повече свежи и пресни храни, докато преди през зимата имаше само ябълки, тиква и сушени плодове. Сега имаме избор, но трябва да сме внимателни заради „химията“ в оранжерийното производство.
- Как да се пазим от пестицидите и нитратите тогава?
- Има прости мерки при предварителната обработка. Накисването на зеленчуците във вода например е добър начин, защото повечето вредни вещества са водоразтворими. Някои ползват и малко сода или сол за по-агресивна среда, но накисването е ключово.
Д-р Митко Ригов
- Трябва ли да се откажем от традиционно присъстващите на трапезата ни хляб и гювеч?
- В никакъв случай! Гювечът е чудесна храна. Ако човек има метаболитни проблеми, просто не трябва да слага 10 картофа – може да сложи един-два, да ги нареже и накисне и след това да го приготви с печене, заедно с повече зеленчуци и гъби. Когато картофът е в гювеч с много други зеленчуци, действието му върху кръвната захар се парира.
Инсулиновият отговор ще е по-благоприятен, отколкото при консумацията на ястия само с картофи. Традиционната за българина баница също може да присъства на нашата трапеза за закуска. Препоръчително е да се приготвя с по-малко мазнина, с две до 3 кори, извара, малко сирене и яйце. Може да се добави спанак, лук при приготвянето й. Но не бива да анатемосваме храната си.
- Все по-често се говори за ролята на микробиома върху цялостното здраве, дали нашите желания за храна се диктуват от бактериите в червата?
- Трудно е да се даде категоричен отговор на този въпрос, тъй като такива изследвания едва сега започнаха да се правят, но е безспорно, че състоянието на микрофлората влияе. Микроорганизмите в червата ни могат да превърнат бавните въглехидрати в бързи, да повишат кръвната захар и да способстват за наднормено тегло и инсулиновата резистентност.
Затова е важен балансът – да не се храним еднотипно, да избягваме високо преработените храни и да залагаме на „грубите“ продукти, на пълнозърнестите храни и естествените мазнини. Храни като хуск (който е извлек от живовляк, известен като псилиум), ленено семе и чия имат доказано добро въздействие, включително и върху хормоналния ни статус.
- Как светлината и тъмнината диктуват на храносмилането кога да работи и кога да почива?
- Циркадните ритми са фундаментални. Нашите предци са ставали рано, свършвали са част от работата си и са закусвали едва след изгрев. През деня ензимната ни активност и способността на тялото да разгражда храната са най-високи. Затова сутрешното и обедното хранене могат да бъдат по-свободни и богати. С наближаването на вечерта метаболизмът ни се забавя, тялото се готви за сън и възстановяване. Голямата грешка на съвременния човек е, че прави вечерята основно хранене. А тя трябва да е максимално лека, за да не натоварва храносмилателната ни система, която вече „намалява оборотите“. Късното лягане и хранене са голям минус за нашето здраве.
- Можем ли чрез храненето буквално да „заглушим“ лошите гени и да подсилим тези, които ни пазят?
- Точно тук е ролята на правилното и адекватно за конкретния човек хранене. Около всеки ген има една обвивка – епиген, върху който можем да въздействаме. Дори да имаме фамилна обремененост, правилното хранене може в определена степен да предпази или забави отключване на здравословния проблем. Аз съветвам храната винаги да има лек „алкален превес“ – повече зеленчуци, смути и фрешове от тях, умерено сурови плодове, кисело мляко, таратор, айран, вода с лимон.
Ние не можем да променим гените си, но можем да контролираме как се проявяват – да създадем среда, в която негативните генетични заложби остават „изключени“. Храната не е панацея, но тя е най-добрият съюзник на тялото ни в поддържането на хомеостазата, тоест вътрешното равновесие.
- Кой е най-опасният съвет за хранене в интернет?
- Интернет е навсякъде, но най-важна е експертизата. Много хора само четат и слушат информация, която приемат за 100% вярна, без да могат да я преценят. Това често води до състояния на силни ограничения – т.нар. орторексия. Хората стават заложници на съмнителна информация. Най-уязвими са подрастващите девойки – те се отказват от хранене, следят калориите фанатично и това води до сериозни здравословни проблеми.
Родителите трябва да следят децата си и да им помагат да пречупят прочетеното през експертно виждане. Храненето не трябва да е само калории, то е качество на живот. Ако един режим те кара да се чувстваш активен и енергичен – значи си на правилен път. Ако обаче се чувстваш зле, дори съветът от интернет да е „правилен“, той не е подходящ за теб.
- Струва ли си да живееш до 100 години, ако поне половината от тях прекарваш в лишения и диети?
- Всичко, което ти доставя удоволствие и поддържа качеството ти на живот високо, си струва. Ако човек приеме един начин на живот като оптимален за себе си, той не го усеща като лишение. Имам пациенти, които сами намират своята формула – някои на 50 години стават маратонци или триатлонци, започват сами да си готвят или дори да си произвеждат храната. Те откриват потенциал, който не са подозирали, че имат.
Позитивизмът към всичко, което правим, е ключов елемент на дълголетието. Човек, който е изпълнен с негативизъм и прави нещата насила, вкарва тялото си в конфликт. Има хора, които пушат и пият, но живеят дълго – може би защото са по-спокойни и нямат излишни амбиции. Балансът и психологическата нагласа са фундаментални.
- Планирате ли да интегрирате изкуствения интелект в практиката си?
- Работим по този въпрос, има такава идея и когато сме готови, ще дадем знак. Изкуственият интелект може да бъде много полезен, особено за хора с редки или специфични проблеми, които трудно намират информация. Ако човек „заложи себе си“ – своя статус и данни в една такава платформа, може да получи много прецизни анализи. Специалистът не може да знае всичко за всяко рядко заболяване, докато AI може да обобщи огромна информация. Това е бъдещето на персонализираната медицина – да знаеш ефекта от лечението или храната още преди да си я вкусил.
- Как изглежда здравословният начин на живот в ежедневието ви?
- Старая се да се храня три-четири пъти дневно. Пия само вода и чай без захар, почти нищо друго. Категорично не консумирам високо рафинирани храни, трансмазнини, пържено или панирано. Пътувам много по света, опитвам различни кухни, но си избирам храните. Никога няма да си купя газирано, пица или готови сокове. Но не мога да кажа, че не ям сладко – обичам шоколад и хубави десерти.
Всичко е въпрос на мярка и разнообразие. Консумирам умерено хляб, но държа да е пълнозърнест и квасен – в България имаме избор, а аз много харесвам и хлябовете в Русия и Западна Европа, където често ходя. Човек трябва да се научи да слуша тялото си и да го регулира с любов, а не с агресия. Няма забранена храна, има само правилен баланс.
Милена ВАСИЛЕВА
