Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и диетолог от университетска болница Пълмед в Пловдив. Тя е автор на специални режими за справяне със затлъстяването и борба с метаболитния синдром, предиабет, подагра, различните гастроинтестинални заболявания.
Тези режими най-общо включват здравословна диета, физическа активност и поведенческа терапия. Д-р Георева е разработила и програми за бърза детоксикация и очистване от натрупаните токсини.
- Д-р Георева, кои са най-честите проблеми, за които се обръщат към вас пациентите?
- Често чувам от пациентите си: „Чувствам се уморена и подута“, „Как да сваля мазнините от корема?“, „Куркат ми червата“, „Имам газове, запек или диария“, което винаги е съпътствано от психически дискомфорт. Над 90% от тези оплаквания се дължат на храненето.
Повечето пациенти са пробвали различни билки и лекарства, но с временен ефект. Те продължават да се чувстват подути, макар изследванията да не показват реалната причина за оплакванията им. Трябва първо да излекуваме причината и следствието ще изчезне.
- Каква е причината да се натрупват мазнини в областта на корема?
- Влошената храносмилателна функция може да причини сериозен застой в отслабването и да доведе до различни стомашно-чревни проблеми като газове, подуване на корема, запек или диария.
Когато поправим храносмилането, тялото ще спре да складира мазнини и ще започне да ги изгаря като гориво, ще се подхрани чревната лигавица и червата ще се наситят отново с полезни бактерии.
Мастноразтворимите токсини се преработват и изхвърлят през червата. Ако червата работят гладко, тялото получава съобщение, че всичко е наред и няма нужда да се складират мазнини.
Ако страдате от хроничен запек, това води до спешно складиране на мастноразтворими токсини. От друга страна, складирането на мазнини е една от първите линии на защита срещу хормонален дисбаланс и стрес.
Късното хранене, предимно с въглехидрати или с комбинация от мазнини и въглехидрати, и безразборното съчетаване на храни води до натрупване на мазнини в коремната област, влошава работата на сърцето и предизвиква стрес за организма.
В крайна сметка тялото ви изпраща сигнал за помощ: „,Претоварване с токсини! Не изгаряй мазнини! Съхранявай ги!“ Тялото е създадено да се защитава от токсините и трябва да складира някъде излишните.
Доказано е, че диетата с ниско съдържание на ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли (т.нар FODMAP) може да се справи с подуването, газовете и излишното коремче.
Пациенти с тези проблеми често са подложени на огромен стрес в ежедневието си или се хранят веднъж на ден и предимно с въглехидрати.
Промени в режима, като краткосрочна диета с храни, бедни на FODMAP, и ограничаване приема на мазнини доказано намалява симптомите на подуване и синдрома на дразнимото черво.
Преминаването от западния високомазнинен хранителен режим към нискомазнинна, богата на фибри диета може да подобри чревното здраве.
Богатото на въглехидрати и фибри хранене се свързва с по-разнообразен микробиом, който включва бактерии, способни да метаболизират късоверижните мастни киселини, полезни за червата.
Д-р Тихомира Георева
- Може ли кетодиетата да провокира автоимунни реакции на организма?
- Високомазнинните и високопротеинови режими водят до по-малко разнообразие на микробиома. Това е причина някои бактерии да разграждат слизестия слой на червата и да освобождават химически вещества, които участват в патогенезата на рака на дебелото черво и ректума.
Проучвания показват, че ястията с високо съдържание на мазнини могат да предизвикват повишение на липополизахаридите след приемане на храна. Именно те предизвикват възпалителна реакция и автоимунни заболявания.
Хората със затлъстяване или диабет тип 2 са с по-високи нива на липополизахариди, на бактерии, които ги освобождават и взаимодействат с определени рецептори. Активацията на тези рецептори води до производството на възпалителни липидни метаболити и неравномерно разпределение на мазнините.
- Как се постига метаболитно здраве?
- Заменянето на рафинираните зърнени храни с пълнозърнести доказано повишава броя на бактериите, произвеждащи късоверижни мастни киселини (ацетат, пропионат, бутират), подобрява контрола на апетита, регулацията на глюкозата в кръвта, бариерната функция на червата, инсулиновата сигнализация, липидния метаболизъм, потискането на патогените и защитата срещу рак на дебелото черво.
Не трябва обаче да се злоупотребява с фибрите, тъй като ферментацията им води до газове и подуване.
Високомазнинното хранене води до „метаболитна ендотоксемия“, при която частици от бактериални клетъчни стени или ендотоксини минават през чревната бариера и активират имунен отговор, свързан с резистентност към инсулин и затлъстяване.
Високомазнинното хранене намалява бифидобактериите и лактобацилите и същевременно увеличава популациите на определени щамове, свързани със затлъстяване. В съчетание тези фактори могат да доведат до повишена чревна пропускливост и циркулация на ендостоксини в кръвта.
Умерената консумация на червено вино се свързва с по-богато микробно разнообразие. Съдържанието на полифеноли в червеното вино води до полезни изменения в чревния микробиом, но само при умерен прием (една чаша).
Хлорогенната киселина в кафето може да предизвика бифидогенни ефекти и да подобри многообразието. Някои високопротеинови и богати на мазнини храни като суроватъчния протеин и граховия протеин са бифидогенни, а храни като риба и орехи осигуряват омега-3 мастни киселини.
- Маркетингов трик или необходимост са много популярните напоследък тестове за хранителна непоносимост?
- IgG тестовете за чувствителност към храни претендират, че разпознават тази чувствителност и могат да „предотвратят“ храносмилателни разстройства, умора и напълняване.
За съжаление тези тестове не предоставят клинично значими насоки за промени в начина на хранене и могат да доведат до неадекватно хранене и психологически вреди. Те просто изброяват храните, които човек е консумирал в даден момент.
Нивата на IgG антителата не са индикатор за чувствителност, а по-скоро индикатор за излагане на определени хранителни компоненти в миналото.
- Доколко полезен е приемът на пробиотици?
- Пробиотиците не трябва да се приемат безразборно, а само при строги индикации и необходимост за определени заболявания.
Те могат да подобрят състоянието при някои чревни инфекции, да облекчават тежестта на пристъпите при възпалителните автоимунни заболявания на червата и да стимулират синтеза на полезни бактерии и производството на бутирати.
Придържайте се към хранителен режим, богат на зеленчуци, плодове и пълнозърнести продукти, които осигурят ферментиращи фибри, полифеноли и антиоксиданти; всички видове влакнести и скорбялни (кореноплодни) зеленчуци, боровинки. Осигурете си омега 3 чрез ядки, семена, мазна риба, масло от крил.
Ограничете общия прием на мазнини до 40%. Поддържайте енергиен баланс, като си осигурите редовни аеробни упражнения с умерено натоварване, достатъчна почивка и време за възстановяване.
Анелия ПОПОВА
