Доц. д-р Дарина Найденова е специалист по “Хранене и диететика”. Публикуваме нейните отговори на пациенти за най-подходящото хранене при тиреоидит на Хашимото в онлайн среща, организирана от Re:Gena.
- Доц. Найденова, каква е реално ролята на храненето при тиреоидит на Хашимото? Какви цели може да се постигнат с хранене?
- Храненето е само един от подходите за въздействие върху това автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Причините за него са много и затова не е реално да очакваме, че само с промяна на модела на хранене, с изключване на някои групи храни или като приемаме някоя добавка, ще неутрализираме ефекта на всички други вреднодействащи фактори, които са в основата на това заболяване.
Един от тези фактори е нашата наследственост – при някои хора генетично имунната система е по-уязвима от излагането на различни агресори. За възникването на хашимото влияе начинът и средата на живот. Хашимото може да се отключи при системен стрес и преумора – физическа и психическа.
Редовното и продължителното недоспиване на жените след раждане също може да е фактор за тиреоидит на Хашимото. Друга причина е конфликтът между потребностите на човека и тяхното неудовлетворяване, липсата на уважение от хората, които ценим, неудовлетвореност от партньорските взаимоотношения в семейството.
С неподходящ модел на хранене, със злоупотреба с някои храни, с хранителни дефицити също можем да увредим имунната си система. Отделен рисков фактор са токсичните замърсители, които може да попаднат в организма не само от храната, но и от въздуха, водата, битовата химия, козметиката.
- Какво точно може да постигнем с хранене?
- Всеки от рисковите фактори може да доведе до повишена чревна пропускливост, която е в основата на свръхактивна и агресивна имунна система. Така че, един от подходите за лечение на тиреоидита на Хашимото е възстановяването на чревното здраве, елиминиране на чревната пропускливост и по този начин -нормализиране функцията на имунната система.
В този смисъл, храната е само един от аспектите за подпомагане на щитовидната жлеза – да намалим автоимунното възпаление и да нормализираме теглото. Това обаче никак не е малко, защото се касае за хронично заболяване, което може да срине качеството на живот.
Имаме и други инструменти, с които можем да облекчим състоянието при тиреоидит на Хашимото. Такива са някои релаксиращи практики, като йога, медитация, цигун, физически упражнения, които са подбрани да пасват на емоциите на конкретния човек, а също пеенето, сауната и много други.
Но ако щитовидната жлеза е увредена сериозно от тиреоидита на Хашимото и нейният епител е заместен от съединителна тъкан, се развива тежка хипофункция (намалена функция). Ако се е стигнало дотам, няма как да подобрим състоянието само с хранене и с релаксиращи практики. Задължително в тази ситуация трябва да се включи хормонзаместителна терапия, защото няма функционираща тъкан, която да секретира хормона. А тиреоидният хормон е абсолютно нужен на всички органи и клетки на организма.
Така че, с храна може да подобрим качеството на живот, но само ако жлезата не е много увредена. Когато е така, трябва да се включи хормонзаместителна терапия и към нея за облекчаване на симптомите да се направи подходящата промяна в храненето, оптимална физическа активност, релаксация и др.
- Какви са приоритетите при храненето, предназначено за хора с тиреоидит на Хашимото?
- На първо място, трябва да имаме хормонален баланс. Храната трябва да осигури оптимален внос в организма на вещества, от които се синтезират щитовидните хормони
Това са преди всичко белтъци, йод, селен и въглехидрати. Толкова популярните нисковъглехидратни диети (кетодиети) са пагубни за щитовидната жлеза, защото допълнително потискат секрецията на хормони. Всякакви крайни нискокалорични диети, които се прилагат за дълъг период от време, също са опасни за щитовидната жлеза.
Вторият приоритет при храненето е да се намали хроничното възпаление в организма и да се овладее чревната пропускливост. Ето защо, трябва да се избягва храна, изключително богата на мазнини, които стимулират хроничното възпаление. Това са мазнините от групата омега-6 и трансмазнините.
Омега-6 българинът приема основно със слънчогледовото олио, а също с царевичното, соевото олио и фъстъченото масло. Маргарините пък са трансмазнини, които консумираме чрез различни фабрично произведени сладкарски и тестени изделия.
За сметка на тях има други групи мазнини, които са с антивъзпалителен ефект и са полезни при автоимунните заболявания. Противовъзпалителна мазнина е зехтинът, авокадото, олиото от тиквени семки. Всички те са богати на мононенаситени мазнини. Противовъзпалителен ефект имат и омега-3 ненаситените мастни киселини. Много е важно в съотношението омега-3 – омега-6 да има превес омега-3. Затова при проблем с по-агресивна имунна система трябва да заменяме слънчогледовото олио със зехтин поне за салатите.
Трябва също да се ограничат всички храни, които съдържат много технологични добавки – консерванти, оцветители, овкусители (така наречените Е-та). Тези храни допринасят за възпалението в организма и за чревната пропускливост.
При тиреоидит на Хашимото приоритет е също да подкрепим черния дроб, защото той е свързан с хормоналния метаболизъм. За да имаме добре функциониращ, подкрепящ щитовидната жлеза черен дроб, трябва да му осигуряваме достатъчно въглехидрати. При недостиг на въглехидрати черният дроб не функционира оптимално и това се отразява на нивата на щитовидните и на половите хормони – най-вече на естрогена. Това може да задълбочи още повече проблема с понижената функция на щитовидната жлеза.
Добре е да си оптимизираме теглото, защото в болшинството случаи на хипотиреоидизъм е налице също наднормено тегло или затлъстяване. Много трудно тези пациенти (от 10 човека с хашимото 9 са жени) редуцират теглото си. Същевременно, наднорменото тегло влошава още повече качеството на живот.
- Какви погрешни диети се следват при тиреоидит на Хашимото?
- Първата грешка, която се прави от жените, когато научат, че имат тиреоидит на Хашимото, е да потърсят някаква диета в интернет. Наистина, в търсачката излизат много диети, и обикновено това са крайни режими на хранене. Оказва се, че колкото по-сериозни ограничения си наложи един човек в храненето, толкова по-големи резултати очаква.
В отчаяните си опити да спрат заболяването, жените правят различни детоксикиращи режими, включително лечебно гладуване, режим само на плодове и зеленчуци, воден глад, сух глад, суровоядство, кетодиета, елиминационни диети, автоимунен протокол, палеодиета. Но всяко по-продължително гладуване и лишаване на организма от хранителни вещества, особено ограничаването на въглехидратите и белтъците, е много опасно за щитовидната жлеза.
Става въпрос за дългосрочно гладуване, месеци наред, а не за 1 – 2 дни. Практиката показва, че при много жени, подложили се на лечебен глад или форма на детокс, или стриктно следващи автоимунен протокол, за известен период титърът на антителата им намалява. Проблемът е, че тази тенденция е за кратко. Когато започнат да разширяват храненето си, антителата се увеличават значително и настъпва тласък в автоимунния процес. Тогава има прогресия и на хипофункцията на щитовидната жлеза.
Груба грешка е и да се премине на високобелтъчно хранене, основно на месо. То е богато на аминокиселината цистеин, която в големи количества потиска функцията на щитовидната жлеза и синтеза на нейните хормони. Много по-благоприятен аминокиселинен състав имат яйцата, черният дроб, млечните продукти.
Доц. д-р Дарина Найденова
Елиминационната диета, автоимунният протокол (АИП) и палеодиетата са много сходни и често се препоръчват при тиреоидит на Хашимото. Само че, тези диети са много крайни – изключват всички зърнени храни и псевдозърнени, като киноа, амарант, чия, просо, всички бобови, грудкови растения (картофи, патладжани, чушки, домати), млечните, яйцата, кафето, какаото, всякакъв алкохол, ядки, семена, рафинирани продукти, преработени захари и мазнини.
Изключват се и храни, богати на прости захари, като плодове, пчелен мед, тестени, нишестени, тъй като може да доведат до чревна дисбактериоза и да засилят чревната пропускливост. Остават само някои зеленчуци, месото и рибата. Това е доста рестриктивна диета. Затова рядко се налага да се ползва в разгърнатия й вариант.
АИП се използва само при много тежък проблем с чревната пропускливост, за кратко (4 – 6 седмици) и паралелно с други методи. Има цяла схема за преодоляване на чревната пропускливост. Чрез специфични лабораторни маркери може да се проследи напредъкът от такава диета, например чрез изследване на зонулина.
В повечето случаи, за да се подобри чревното здраве и да се успокои имунната система, е достатъчно да се премахнат само някои храни – псевдозърнените, преработените масла, алкохолът, глутенът. Заедно с това, се правят допълнителни процедури, които работят върху причините, довели до чревна пропускливост.
- Има ли базов хранителен режим, който да е подходящ за всички хора с тиреоидит на Хашимото?
- Не може да има универсален режим за всички. Но все пак някои принципи в храненето може да се следват от повечето хора с хашимото. Например, да хапват повече регионални храни, каквито са типични за дадения географски регион, и по-рядко да ядат екзотични суперхрани, независимо колко са полезни. Защото много от тези екзотични храни (чия, киноа, амарант, тофу, кълновете от семена) са източник на лектини – специфични белтъци, които повишават чревната пропускливост.
Те раздалечават клетките в чревната лигавица и образуват микропукнатини. А през тези микропукнатини на чревната лигавица започват да преминават големи белтъчни молекули, които още не са подложени на храносмилане и причиняват вторично развитие на непоносимост. По този начин може да се развие вторична непоносимост към глутен, без да има генетична глутенова алергия. По същия механизъм може да се развие непоносимост към млякото, към бобовите храни, към ядките и много други.
До голяма степен лектините може да бъдат неутрализирани от по-продължителна термична обработка. Но ние нямаме генетичен толеранс към лектините на екзотичните храни.
Друг принцип на храненето при хашимото е редовното и често хранене в малки количества. Фастингите и интермитентното хранене (с периодично гладуване) при хашимото не са подходящи, защото има риск от срив на нивата на кръвната захар и от неадекватни количества гликоген в черния дроб и мускулите. А гликогенът е важен не само, за да се балансира кръвната захар. Когато гликогенът се изчерпи след дълъг период, в който не се храним, се вдига нивото на кортизола и на естрогена. А големите количества естроген потискат функцията на щитовидната жлеза.
- Трябва ли да се спре глутенът, кофеинът, лактозата?
- Обикновено, пациентите с хашимото, които идват при мен, вече са спрели глутена и млякото. Само че, хората са много различни по отношение на толеранса си към лактозата, казеина, глутена и т.н.
Специално за българите, тези вещества са част от традиционното меню много поколения назад. Докато други нации не са се срещали с тях в миналото, а едва в последните няколко десетилетия.
При източноевропейците честотата на вродената алергия към глутен (цьолиакия) е много ниска – едва при 1-2% от населението. Докато в някои азиатски и латиноамерикански страни цьолиакията се среща в 50 до 85% и засегнатите изобщо не могат да консумират глутен. В тези страни никога не са се отглеждали пшеница и млекодайни животни, и хората нямат генетичен толеранс към глутен и лактоза.
Затова не може да се вземат буквално препоръките от преводната литература за изключване на храните с глутен и лактоза за всички пациенти с тиреоидит на Хашимото. Непрофесионално е да се прилага сляпо автоимунният протокол при всички хора с това заболяване, без да се вземат предвид етническата принадлежност и индивидуалните реакции към храни.
Правени са продължителни проучвания за връзката между глутена и тиреоидита на Хашимото. Има някои сходства между антигените на глутена и структурите на щитовидната жлеза. Ето защо, при човек с повишена чревна пропускливост глутенови молекули може да преминат през чревната лигавица, срещу тях да се образуват антитела, които да увредят и щитовидната жлеза.
Но глутенът не е провокатор на хашимото при хора с нашия генотип, които нямат цьолиакия. От тестовете за непоносимост, които съм интерпретирала в моята практика, обаче често срещам непоносимост към хлебната мая, а не към глутен и пшеница. Това означава, че повечето хора с непоносимост към хлебна мая биха могли да ядат макарони, спагети или хляб с квас. Но имат проблем да ядат обикновения хляб и тестени закуски с мая.
Пълното изключване на глутена при хора с тиреоидит на Хашимото често ги води до хранителни дефицити, тъй като безглутеновите алтернативи са с по-ниско качество и биологична стойност. Изцяло на безглутенова диета трябва да преминат само хора с доказана генетична непоносимост към глутена.
Бих препоръчала, докато се оздравят червата и се излекува чревната пропускливост, глутенът да се изключи. Но след това да се включи отново. По същия начин стои въпросът с млякото. Кравето мляко не е особено подходящо за хората с хашимото, защото съдържа бетаказоморфин (БКМ), който при определени обстоятелства би могъл да повиши чревната пропускливост. Освен всичко друго, БКМ е хистаминов либератор и може да стимулира възпалението. Има го в най-големи количества в прясното мляко и по-малко във ферментиралите млечни продукти – зрялото сирене и кашкавала, които са на практика, безлактозни продукти.
Така че, не е доказана връзката на млечните продукти с отключването на тиреоидита на Хашимото, но, разбира се, е важен индивидуалният толеранс към тази група храни. В нашата балканска популация са се селектирали гени, които ни помагат да усвояваме добре млечните продукти, преди всичко от козе, овче и биволско мляко. А тези млека не съдържат специфичния белтък бетаказоморфин, който може да повиши чревната пропускливост.
Що се отнася до кафето, към кофеина се привиква с редовна умерена употреба и тогава той не влияе на щитовидните хормони. Трябва да се знае обаче, че ако кафето се изпие веднага след приема на хормонзаместителна терапия, ще попречи да се усвоят хормоните.
- Кои микронутриенти биха помогнали при хашимото и кои трябва да се избягват?
- Нуждата от хранителни добавки трябва да се докаже, като се направи лабораторно изследване, още по-добре генетичен тест. Без основание не бива да се приемат добавки, тъй като много от минералите, които осигуряват нормално функциониране на щитовидната жлеза, като селен, йод, цинк, може да имат токсичен ефект при предозиране.
Мара КАЛЧЕВА
