Все по-популярните напоследък блогъри, чийто брой расте, се надпреварват да дават съвети как е най-правилно да се храним. Съществуват обаче много митове и опити да се демонизират почти всички продукти, които обичайно използваме. Можем ли да различим митовете от реалността и как да се храним при стрес, вижте в интервю с руския нутрициолог Елена Куликова.
- Г-жо Куликова, има ли действително продукти, които са в състояние да заглушават стреса и такива, които, точно обратното – обострят го?
- Често при стрес, който е реакция на някакъв външен натиск, изпитваме главоболие, отпадналост, безсъние, дискомфорт и т.н. Когато сме дълго време в стрес, се произвежда много кортизол, а той потиска изработката на серотонин, известен като хормон на щастието.
Когато хората се усещат отпаднали, сякаш без сила, започват да търсят други източници на положителни емоции. Най-често това е храната, която провокира, макар и за кратко, отделянето на ендорфини и окситоцин. Такива са сладкишите, газираното, източниците на бързите мазнини и т.н. Ако това е еднократна реакция, няма място за притеснение, но ако го правите постоянно, се стига до обедняване на микробиота в червата. Което от своя страна, води до депресии и някакви други психически разстройства.
Т.е., грубо казано, ние си помагаме днес и сега, но в дългосрочен план си вредим. Защото потушавайки стреса с торти и пици, не решаваме проблема. Трябва да се научим да различаваме физиологическия от емоционалния глад, да си задаваме въпросите: Аз действително ли искам да ям? Чувствам ли глад или просто изпитвам тревога?
Едно полезно предложение: купили сте си шоколад, за да намалите тревогата, но по-полезно би било преди това да изядете половин домат например, а след това малко шоколад. Пак доматче, след това шоколад… Така ще намалите количеството бързи въглехидрати. Ефектът ще е двоен. Първо, ще се убедите, че тревогата не е равна непременно на един шоколад. Второ, ще си разнообразите менюто и ще добавите нужните микроелементи.
В ситуации на стрес и тревога наблягайте на продукти, богати на желязо, магнезий и омега-3. Такива са тиквените семки, чиа, бадеми, фъстъци, кашу, банани, грозде, авокадо, сьомга. Що се отнася до продуктите, богати на желязо, такива са черен дроб, говежди стек, стриди, черен шоколад. А също лешници, елда, леща, фасул, сушени кайсии и соеви зърнени продукти.
- Дълго време обвиняваха млечните продукти, че провокирали акне, после че аспартамът предизвиквал рак… Какви други подобни твърдения има и как да се доверим на информация, според която едва ли не във всеки продукт има скрито нещо опасно?
- Трудно би могло да се отговори на този въпрос, защото навярно сега се опитват някъде да демонизират всеки продукт. Виждала съм цели статии например за това, че е нужно да се откажем от картофите, защото уж били съвършено безполезен продукт, в който няма нищо, освен въглехидрати. Спомням си някакви странни заблуди за това, че не бива да се ядат краставици и домати едновременно. Да не говорим за масовата истерия по повод глутена
Всеки вече знае, че, да, глутенът е опасен, но за една много малка част от хора. И те от детската си възраст знаят, че не трябва да го употребяват. Не е ефективно, нито обосновано просто така да изключиш глутена, само защото било модно. Мога да изброявам още, и още подобни случаи.
Съветите на Петър Дънов за здравословно хранене
Наскоро обсъждахме с колеги един абсурден случай за жена, която предлагала на хората да лекуват единствено с билки всичко – от хроничните заболявания, до рака и СПИН-а. Постовете й бяха мрачни, но хората, за съжаление, й вярваха и си даваха последните средства, за да си купят от „лечебните“ й билки, отказвайки се от същинското лечение. Естествено, че няма как да се излекуват. И когато един от лекарите публикува пост, където доказва несъстоятелността на нейните доводи, тази билкарка го даде под съд за клевета.
Мой съсед пък, който спортува редовно и следи за храненето си, добавя в чая си някакъв прах. Поинтересувах се какъв е този прах, а той отговори, че треньорът му го посъветвал да го приема, защото е полезен. А когато попитах с какво е полезен, той ме гледа и повтаря „просто е полезен“. И изведнъж осъзна, че въобще не знае какво гълта. Казали му и той отишъл да го купи. Така не се прави, когато се касае за здравето ви.
Изобилието от митове и легенди минава всякакви граници. Затова всяка информация трябва да се подлага на филтри за достоверност: що за източник на информация е това; мога ли да му се доверя; на какво е основана; може ли да се потвърди? Може да потърсите други източници, за да проверите информацията.
- А какво ви е мнението за внушаваното от някои блогъри твърдение, че може да се отслабне с таблетки? Има фатален случай с девойка, която се опитала да отслабне по метода на някакъв тик-токър, изпивайки 25 хапчета слабително. По принцип, може ли да се отслабне с таблетки?
- Осъзнайте, че целта на въпросния блогър, както и на всички останали, по никакъв начин не е свързана със здравето, а да съберат повече аудитория, лайкове и впоследствие да реализират печалба. Затова въпросните блогъри наблягат на теми, които вълнуват по-голям брой хора. А темите отслабване, отношения между партньорите, печалба на повече средства, винаги интересуват хората. Затова блогърите най-често паразитират върху тях.
Много внимавайте какво ви съветват блогърите. Това засяга не само храненето, но и въобще - начинът на живот. Всяка социална мрежа е една сцена и вие нямате представа какво се случва зад нея и как в крайна сметка, живеят тези, които ви пробутват представлението. Ако коментираме пък безумните варианти на диети от интернет, човек може да изпадне в удивление. Човешката фантазия няма граници.
Виждала съм диети, според които човекът се подлага на някакъв незначителен калораж, около 800 килокалории на ден. Това е по-малко, отколкото човек употребява, просто лежейки на дивана. Да, килограмите намаляват, но на каква цена? Ами монодиетите, те са опасни не само заради малкото калории, но и защото водят до дефицит.
Защото, ако да речем, ядете само елда или йогурт, вашата микрофлора ще обеднее много бързо, а след това ще бъде сложно да се възстанови. За съжаление, често жертви на „експертите“ от интернет са подрастващи, защото все още психиката им не е оформена напълно и нямат филтри за критичност към информацията, доверяват се повече на блогърите, отколкото на докторите или на по-старото поколение.
- А как влияе активното пропагандиране от блогъри на здравословен начин на живот и здравословно хранене върху риска от развитие на разстройство на хранително поведение? Някои младежи са буквално обсебени…
- Именно такова обсебване доведе до възникване на ново психическо разстройство – орторексия. Състояние, при което човек е дотолкова вманиачен от това какво яде, в какъв ред, че тази мания стига до абсурд. Тази смес от педантичност и вярата, че вършиш всичко правилно за здравето, в крайна сметка, води до разстройство на хранителното поведение, защото човек не е способен да се наслаждава на храната.
Здравословно хранене - лъгали ли са ни за мазнините?
Изисква много от себе си и храната, създал си е маса правила и естествено това повишава нивото на стрес. За орторексията трябва да се говори повече… Няколко изречения и за анорексията, която също е актуална.
Изследвания през последните години доказват, че анорексията е свързана не само с психологически фактори, но и с това, какво ядем. Например, колкото по-бедна е микрофлората, толкова е по-голяма вероятността да се превърнем в заложници на това разстройство. За съжаление, се получава затворен кръг, защото човек, който иска да отслабне, яде по-малко.
Съответно, колкото по-малко количество храна употребява той, толкова по-оскъдно се храни. Получава се така, че когато човек премине на диета, рязко намалява разнообразието на неговото меню. А колкото по-бедно е менюто, толкова по-бедна е микрофлората.
И колкото по-бедна е микрофлората, толкова по-голяма е вероятността да станеш заложник на анорексията. От този затворен кръг човек може да се измъкне с помощта на специалисти. Имам предвид на първо място психолог, защото всички видове разстройства на хранителното поведение задължително се лекуват и смекчават под наблюдението именно на психолог.
Така че, не губете ума си по „здравословния начин на живот“. Фанатичното следване на догми в храненето е също толкова опасно, колкото и прекаляването с фастфуда.
Яна БОЯДЖИЕВА
