Популярната кето диета, позната най-вече като средство за отслабване, може да има и неочаквана полза за здравето на мозъка. Нов научен обзор на изследователи от Университета в Коимбра, Португалия, показва, че хранителният режим има потенциал да предпазва от заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и болестта на Хънтингтън.
Учените са анализирали десетки предишни проучвания, посветени на връзката между кетогенната диета и невродегенеративните заболявания. Заключението им е, че промяната в начина, по който организмът произвежда и използва енергия, може да играе важна роля за защитата на мозъчните клетки.
Как действа кето диетата
Кетогенната диета се основава на високо съдържание на мазнини и белтъчини, при силно ограничаване на въглехидратите. При този режим организмът преминава в състояние, известно като кетоза, при което започва да използва мазнините като основен източник на енергия вместо глюкозата.
Така се образуват молекули, наречени кетони, които могат да служат като алтернативно гориво за мозъка.
Именно нарушенията в обработката на глюкозата се свързват с развитието на редица невродегенеративни заболявания. Затова учените смятат, че кетоните могат да помогнат за поддържането на нормалната функция на нервните клетки.
Надежда за пациенти с Алцхаймер и Паркинсон
Според авторите на изследването кето диетата може да оказва положително влияние върху няколко ключови процеса, свързани с увреждането на мозъка.
Предишни проучвания показват, че кетоните могат да осигурят алтернативен източник на енергия за мозъчните клетки при болестта на Алцхаймер, когато способността им да използват глюкоза е нарушена.
Освен това изследвания върху животни сочат, че кетогенният режим може да намалява възпалението при Паркинсон и множествена склероза, да стимулира процеса на клетъчно „почистване“, известен като автофагия, и да подпомага развитието на полезни чревни бактерии, свързани с по-добра мозъчна функция.
„Кетогенната диета се очертава като метаболитна стратегия с потенциал както за профилактика, така и за лечение на невродегенеративни заболявания“, посочват авторите на проучването.
Не всичко е толкова просто
Въпреки обещаващите резултати учените предупреждават, че засега доказателствата не са достатъчни, за да се препоръчва масово използване на кето диетата като терапия.
Голяма част от анализираните изследвания са проведени върху животни, а не върху хора. Това означава, че са необходими допълнителни клинични изпитвания, за да се потвърдят ефектите при пациенти.
Съществуват и практически трудности. Кетогенната диета е една от най-трудните за спазване хранителни режими и често е съпроводена с нежелани странични ефекти.
Сред най-честите оплаквания са запек, безсъние, умора и повишени нива на холестерол. Някои по-ранни изследвания дори предполагат, че при продължително спазване диетата може да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2.
Какво означава това за бъдещето
Според учените настоящият обзор не доказва окончателно, че кето диетата предпазва от Алцхаймер или Паркинсон. Той обаче събира на едно място натрупаните до момента доказателства и показва, че връзката между кетозата и мозъчното здраве заслужава сериозно внимание.
Изследователите смятат, че в бъдеще кетогенната диета може да се използва като допълващ подход към стандартните терапии, особено при пациенти с повишен риск от невродегенеративни заболявания.
„Настоящият преглед подчертава потенциала на кетогенната диета при лечението на невродегенеративни заболявания, но също така показва необходимостта от допълнителни изследвания за оптимизиране на приложението ѝ и преодоляване на съществуващите неизвестни“, заключават авторите.
Макар да не е универсално решение, кето диетата все по-често привлича вниманието на учените като възможен инструмент за защита на мозъка срещу някои от най-разпространените заболявания на стареенето.
