Стоян Петров е психолог и консултант при хранителни и тревожно-депресивни разстройства. Между тях често има връзка, а терапията е продължителна и всеобхватна.
Характерното по темата вижте в настоящото интервю.
- Г-н Петров, в какво се изразява и кое е характерното за синдрома на нощното хранене?
- Накратко това е хранително разстройство, характеризиращо се с често повтарящи се епизоди на хранене през нощта, придружени с промени в циклите на съня. Синдромът на нощното хранене засяга еднакво и мъжете, и жените, с лек превес сред дамите. Възрастовата рамка за отключването му обхваща годините от късното тийнейджърство, до около 20-годишна възраст.
В общи линии, характерното за този синдром е консумацията на 25% или повече от общия дневен калориен порцион в периода след вечерното хранене и/или при нощно събуждане. Както при повечето хранителни разстройства, така и при това у засегнатите се наблюдава наличието на депресия, ниско самочувствие и отвращение от собственото хранително поведение.
- В своя публикация посочвате пет асоциирани симптома на това състояние. Кои са те?
- За да е налице синдром на нощното хранене, съществуват следните асоциирани симптоми:
• липса на апетит в сутрешните часове, след събуждане и стартиране на деня;
• силно желание да се яде през нощта;
• формиране на убеждение, че човек трябва да яде, за да може да заспи нощем;
• често потиснато настроение;
• трудно заспиване нощем.
- Кои са характерните черти на страдащите от този синдром?
- Характерни за страдащите са:
• повишено или наднормено тегло;
• често спазване на различни диетични режими, от които не е налице положителен ефект;
• депресия или тревожност;
• алкохолизъм или зависимост към наркотици, медикаменти и др.;
• перфекционизъм и стриктно следене на телесното тегло;
• високи нива на самокритика и негативна самооценка.
В днешни дни, с темпа на забързаното ни ежедневие, се оказва доста сложно човек да се храни правилно и близко до препоръките на диетолозите. Доста често това за хората е нелека и трудно постижима цел. Трябва да изясним следното - докато е налице поведение, ориентирано към лишения от храна денем и компенсирането на това с нощен свръхприем, говорим за хранително разстройство, което погрешно се приема за нещо нормално. Този маниер на хранене е индикация за съществуването на проблем.
Обикновено хората, засегнати от синдрома, не предприемат мерки за лекуването му и в посока редуциране на наднорменото си тегло.
Те се чувстват безсилни да се справят с излишните килограми, натрупани чрез обилно хранене в нощните часове. Криейки за своя проблем поради срам и вина, те все повече се въвличат в лабиринта на преяждането. Доста често нощните пристъпи на силен глад са продиктувани и от депресивност и ниска самооценка. По същество, депресията често е следствие от хранителни нарушения.
Пълноценното хранене през деня и главно в сутрешните часове, ни зарежда и тонизира. Така се подготвяме за активност през деня. Докато приемът на храна непосредствено преди сън не се усвоява, а се складира под формата на мазнини. При това хранително поведение постепенно се натрупват килограми, които след това трудно се редуцират.
Стоян Петров
- А какви хора най-често страдат от синдром на нощното хранене? Какво е мястото на стреса? Има ли и генетичен момент?
- Да, често в основата на това разстройство присъстват стресът и тревожността, с характерните им прояви в хранителното поведение - целодневен глад и последвалото го вечерно преяждане, а в по-напреднала фаза на синдрома: безсъние и компулсивно хранене през нощта. В допълнение ще отбележа, че физиологичните изменения, причинени от стрес, често водят до проблем с паметта.
Стресът води не само до физиологични промени, но и до проблеми в поведението. В опита си да подобрят настроението си, хората, страдащи от синдрома, са склонни да ползват като бърза терапия цигари, алкохол, наркотични вещества. Стресът, който преживяват те, предизвиква физиологични изменения в организма им, а това повлиява сериозно и психичното им здраве. Установено е, че стресът е свързан с тревожността, а хроничният стрес в частност демонстрира специфична връзка с отключването на тревожност и депресия.
Относно генетичния момент, отговорът е следният. В днешно време науката се развива успешно, а учените откриват значителни доказателства в помощ както на всички нас, така и на страдащите от различни хранителни разстройства. Открита е връзка между синдрома на нощното хранене и нарушение в гените, които синхронизират моделите на хранене и тези на съня. А това води до промени във времето за хранене, което в крайна сметка, довежда човек до преяждане и натрупване на излишни килограми.
Според медиците, когато генът, който контролира биологичния часовник, е “заглушен”, гладът се появява във времето, отредено за сън. Мутациите на същия ген, които имат отношение и към нарушенията на съня, водят до повече време, прекарано в спане. Според експертите, гените работят заедно, за да поддържат процесите на спане и хранене синхронизирани, а нарушенията в някои от тях водят до нарушение в навиците на хранене или тези на съня.
- До какви усложнения за здравето може да доведе този синдром?
- Отвращението от обилно погълнатото количество храна, чувство за срам, вина, страх от напълняване, са силно стресови преживявания както за организма, така и за психиката на страдащите от хранително разстройство. С течение на времето се изгражда порочен кръг, от който трудно се излиза, защото епизодите на преяждане нощем се превръщат в неконтролируем цикъл и понякога в неосъзната вътрешна потребност, неподдаваща се на критичността им, а и на волята им.
20% от българите страдат от психични разстройства и не се лекуват
Всички усилия за противопоставяне на затвърденото поведение са увенчани с неуспех. Това ги плаши допълнително, защото осъзнават собственото си безсилие пред болестта. Стигат дотам, че ползват храната нощем като приспивателно средство. Засилва се страхът и себеотричането им. Всичко това кара засегнатите да се чувстват депресирани, тревожни и объркани. Това неминуемо се отразява и на физиологията им.
- Как можем да разпознаем такъв синдром у наши близки, както и у себе си, разбира се?
- Обикновено подкрепата от значимите близки е от изключително значение в процеса на терапия на синдрома. Доста често близки на засегнати задават въпроса: какво да правя, как и с какво да помогна?
Отговорът не е един, но най-бързият е просто да се отнесат с любов и разбиране, не с обвинения и сочене с пръст.
Хранителните разстройства не са личен избор, нито прищявка. Те са сложни психични разстройства, при които нелекуването им би могло да доведе до летален изход за човека, тъй като влошеното психично здраве влияе пряко на физиологичното здраве. Всеки би могъл да се ориентира дали е засегнат от синдрома на нощното хранене по следните индикации:
• повече от два пъти седмично се събуждате през нощта, за да ядете;
• предпочитате да консумирате повече сладкиши, въглехидрати и нишестени храни;
• нямате апетит, след като станете от сън;
• страдате от липса на сън или безсъние за период от четири нощи в седмицата;
• усещате пориви за хранене, преди да легнете да спите;
• връхлитат ви натрапчиви мисли, че ако не ядете, няма да можете да заспите нощем;
• в лошо настроение сте, потиснати сте предимно вечер преди лягане;
• изпитвате силна загриженост за формата и размера на тялото си, но се чувствате неспособни да следвате какъвто и да било диетичен режим.
Ако откриете тези индикации у себе си или у ваш близък, е препоръчително да потърсите консултация със специалисти по хранителни разстройства.
- Вие лично какво бихте препоръчали на хора с такъв проблем?
- От опита ми на психолог в сферата на хранителните разстройства, ще окуража всички “тайно страдащи” хора. Не се колебайте да потърсите помощ от лекари и психолози. Живеем в модерно общество, имаме привилегията да сме в свят, който неуморно се развива чрез открития в медицината и психологията. Не отлагайте и не се отчайвайте, съберете смелост и потърсете решение на вашия проблем.
В заключение ще обобщя следното: при някои хора причините за синдрома се коренят в генетичната им предразположеност. При други се касае за придобито хранително разстройство вследствие на психо-социо фактори - склонност към депресия, тревожност, семейна среда, обкръжение, следване на диети, повлияни от модата и други предпоставки. Каквато и да е причината за отключване на хранителното разстройство, човек следва да подходи отговорно към проблема си и да започне необходимото, за да се справи с него. Предприемайки първата стъпка към това, всяка следваща ще му се стори все по-лесна и достъпна.
Яна БОЯДЖИЕВА
