Психологът Стоян Петров: Експериментите в храненето при учениците могат да преминат в анорексия

Хранителните разстройства при подрастващите са силно стресиращи и могат да навредят на цялостното им развитие. А в съчетание с възникнали здравословни проблеми, могат дори да доведат до  животозастрашаващи рискове за тях. 

Това каза в интервю за в. “Доктор” психологът Стоян Петров, занимаващ се с терапия при хранителни разстройства. Той дава конкретни насоки и препоръки на родителите в това отношение. 

- Г-н Петров, в една публикация заявявате, че хранителните разстройства у повечето подрастващи започват през тийнейджърските години. Защо?

- Защото тийнейджърството е периодът на сложната преходна  възраст, свързана с различни по същност противоречиви преживявания – биологични, емоционални, когнитивни. Настъпва коренна промяна в тяхното съзнание, мислене и поведение. В този възрастов период вниманието на младите хора се насочва към осмисляне на моралните ценности, у тях се формират първите устойчиви нагласи и се изграждат определени стереотипи на поведение. 

Някои младежи понасят сравнително по-леко тези периоди в развитието си, но други преминават през трудния път на характерните за възрастта кризи. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с вече натрупан опит, тласкат младия човек към стремеж да изглежда актуален и модерен в обкръжаващата среда.

Една от кризите в тази възраст е свързана с външния вид, а тази тема е специфично деликатна, тъй като и обидна квалификация в тази посока много силно разстройства тийнейджърите и за голяма част от тях именно оттук възниква проблемът с хранителното разстройство. 

- Какво е характерното за хранителните разстройства при подрастващите?

- Хранителните разстройства при подрастващите са силно стресиращи и са способни да навредят на цялостното им развитие. Социалните ефекти от тях включват ниско самочувствие и изолация. А в съчетание с възникналите здравословни проблеми, неовладени своевременно, могат да доведат до животозастрашаващи рискове. 

Типично за тях в този етап от възрастовото им развитие е да преследват активна промяна както във визията, в стиловете музика и прочее, така и в храненето. Някои тийнейджъри експериментират с различен стил хранене, например  вегетарианство или веганство. Подлагат се на диети за редуциране на теглото, а често и пропускат хранения. 

Синдромът на нощното хранене е хранително разстройство

Всичко това е нормално, ако преминава бързо като тенденция в младежкия им път. 

Затова родителите следва да бъдат много наблюдателни по отношение на хранителното поведение на децата си. Експериментите в храненето могат да преминат от неподходяща диета в хранително разстройство. Хранителните разстройства невинаги са очевидни по външни признаци и показатели. Подрастващите са много старателни в прикриването им 

От опита ми на психолог, занимаващ се с хранителни разстройства, съм се сблъсквал с достойни за „Оскар” сценарии, породени в умовете на страдащите, в стремежа им да ги скрият от близки и приятели.

- Има ли ранни признаци на хранителни разстройства при тийнейджърите, които могат и трябва да изострят вниманието на родителите? 

- Ранните симптоми могат да бъдат разпознати у детето, когато то рязко е сменило начина си на живот. Например, ако е било с повишено тегло, рязко е променило отношението си към храната, която се е превърнала във фикс идея. В началото за родителите изглежда нормално децата им да искат да отслабват, за да изглеждат добре.

Дори биват насърчавани от тях, докато се стигне до момента, в който самите родители забелязват нетипични навици, странни ритуали, коментари, нови интереси към определена група храни и заклеймяване на всичко вредно. Желателно е да наблюдавате детето за подобен маниер към храненето и храната. Ако забележете, че начинът му на хранене влияе на настроението и енергичността му, вероятно се касае за начален етап на хранително разстройство. 

Друг ориентир е редуването на преяждане с липса на апетит, съпроводени от прекомерно отдаване на хранителни режими (диети), изчисляване на калории, прочистващи ритуали след хранене (повръщане), изтощителни тренировки и движение.

Стоян Петров

Освен това, ако забележите у детето си  задълбочено оглеждане в огледалото и фокусиране върху несъвършенствата на тялото, е подходящият момент да проведете разговор по темата. Отказът да се храни пред останалите членове на семейството също е тревожен показател.

Отбягването на социални събирания, в които се консумира храна, е следващият разпознаваем симптом на хранително разстройство. И не на последно място, промяната в облеклото (носене на широки дрехи, покриващи тялото, за да не се виждат неговите форми)  също е чест издайнически признак за проблем в храненето и образа на тялото.

- Какви грешки допускат родителите на деца, страдащи от хранителни разстройства?

- Ще ви запозная с някои от най-честите грешки в поведението на родителите на деца с хранителни разстройства. Имайте предвид, че такова дете е доста сензитивно и досетливо. Затова не е подходящо да го следите под лупа какво и колко е яло, какво е правило, след като се е нахранило. Всичко това подтиква децата към лъжи. 

Да, децата ви лъжат и е редно да знаете това. Една от грубите родителски грешки е да вменяват вина у детето, че се е довело до това състояние и че така не може да продължава. Насърчавания да прояви воля, да се вземе в ръце, защото е много зле, са недействащи стратегии за справяне с хранително разстройство. Детето не бива да чува и вижда безсилието на родителите, натяквайки му: „Ти за мен мислиш ли? Помисли и за мен!“. Това само задълбочава състоянието на децата, като увеличава чувството им на вина и безсилие. 

На следващо място е редно да се посочи, че не е правилно родителите да обсъждат с други хора проблема на детето в негово присъствие, както и в този момент да го обграждат с ненужни предложения и подкупи, за да започне или да спре да се храни. Не забравяйте, че личното пространство на детето е неприкосновено и следва да го уважавате и зачитате. Никога не омаловажавайте проблемите и преживяванията на детето. Ако то се довери и желае да сподели, не пропускайте да го изслушате. Подкрепете го и му покажете, че го обичате. 

Не бъдете критични и нападателни, не се опитвайте да го сравнявате с братя, сестри, приятели или с детето на съседите. За някои деца дори споменаването на темата под формата на шега от страна на родителите оставя следа в психиката им. Външният вид на детето и начинът му на хранене са темите, с които никога не трябва да го засягате. 

Учени създадоха ваксина срещу анорексия

Запомнете, че липсата на самочувствие и самоувереност усилват усещането за непривлекателност у детето, което е причина за появата на хранително разстройство. Няма нищо по-опасно и травмиращо от това в семейна среда дете да се чувства отхвърлено, унижено, подиграно или виновно. Всеки носи своята индивидуалност. Тялото и външния му вид трябва да се уважат. И не на последно място, не забравяйте, че тийнейджърите изпитват естествена нужда от бунт, чрез който се дистанцират от родителското влияние, за да преоткрият себе си. 

- Какво да предприеме родителят, ако детето му е развило хранително разстройство?

- Всеки родител в голяма степен познава детето си, а по-наблюдателните от тях  първи откриват, че се случва нещо нетипично. Ако имате и най-малки подозрения, че детето ви има хранително разстройство и/или състоянието му се влошава, е необходимо да действате изключително внимателно с него. На първо място, е важно да го обградите с обич, загриженост и подкрепа. Нека то усеща, че не е само, че родителите му са с него. Това е сигурен начин да му покажете, че ще се справите заедно. 

В тези ситуации е допустимо да изкажете притесненията си пред детето, но с много фин тон и без капка обвинения. Не очаквайте да получите разбиране или бърза промяна в поведението му, както ви се иска. Може да се опитате много деликатно да разберете дали има конкретна причина, поради която са налице тези му преживявания. Децата усещат дали родителите имат готовност да им помогнат. 

Подходящо е чрез разговори да постигнете съгласие и заедно да потърсите помощ от психолог, психотерапевт или психиатър. Важно е да му обясните, че именно от тези специалисти ще получи насоки и професионална подкрепа, с които да премине по-безболезнено през състоянието, в което се намира.

Яна БОЯДЖИЕВА