Стефани Уивър е магистър по обществено здраве, сертифициран уелнес и здравен консултант, автор на рецепти, хранителен фотограф, говорител в TED Talks и автор на невероятната книга “План за облекчаване на мигрената”, която Издателство “Вдъхновения” наскоро издаде.
„В средата на 30-те си години имах проблеми с умора и главоболие, които озадачаваха лекарите ми, тъй като иначе бях много здрав и активен човек. Консумирах нискомаслени, предимно домашно приготвени ястия, с изобилие от пълнозърнести храни, бобови растения, плодове и зеленчуци, и съвсем малко месо.
Хранех се така, защото вярвах, че това е възможно най-здравословната диета, понеже в завършената от мен магистърска програма по обществено здраве ме бяха учили, че мазнините са нещо лошо, маслото е „зло“. Пълнозърнестите храни са много по-здравословни от бялото брашно, а тлъстите меса в крайна сметка, ще ме убият.
Тъй като, така или иначе, никога не съм обичала месо, беше лесно да се храня като вегетарианец. Прилежно замених истинското сирене – с такова без мазнини или някакво в лайт (лек) или нискомаслен вариант. Не пиех и не пушех. Правех физически упражнения доста често. Не бях с наднормено тегло и ми се отдаваше да готвя за себе си. Въпреки моя изключително здравословен начин на живот имах странни пристъпи на умора, главоболие и грипоподобни симптоми, разказва авторката на книгата.
В началото на 40-те си години тя преживяла една година със силна умора и болки по тялото, които не се свързвали с никое познато заболяване. Взела си месеци отпуск от работа, била подложена на две операции на гърба за коригиране на стрес фрактура.
Тогава направила три значими промени в своята диета:
1. Отказала се от захарта и преработените храни.
2. Спряла глутена.
3. Минала на диета на растителна основа.
„Случваше се понякога да ям глутен, захар или животински продукти, обикновено когато пътувах. В такива случаи на следващата сутрин пръстите ми бяха подути като свински наденички, ставите ме боляха и чувствах умора или имах грипоподобни симптоми. Винаги се връщах доста бързо към своята растителна безглутенова диета, без захар.
Продължавах да имам пристъпи на пронизващо главоболие при промяна на времето и обичайно всеки ден страдах от леко, до умерено силно главоболие, на което просто се опитвах да не обръщам внимание.
С радост бих следвала тази диета до края на живота си, но през есента на 2013 г. получих първите два пристъпа на вертиго. Личният ми лекар не установи нищо нередно, но все пак ми направи пълно прочистване на ушите. За всеки случай, ако имах ушна кал. Изглежда, това помогна, така че забравих за случката. Моите ежедневни пристъпи на главоболие продължаваха да ме спохождат, но аз бях толкова свикнала с тях, че не ги забелязвах. В лоши дни вземах предписаните ми лекарства.
През януари 2014 г. вертигото се случи за трети път
Моята приятелка Елън ми предложи да си уговоря среща с нейния лекар. Гаденето беше толкова лошо, че докато стигна до вкъщи, повърнах.
Отидох при УНГ лекаря, който Елън препоръча. Той се държеше професионално и приветливо, и аз се почувствах уверена, че беше компетентен и че ще се погрижи добре за мен. Бях сигурна, че моето състояние ще може да се оправи лесно”, допълва Стефани Уивър.
Лекарят я прегледал и й направил тест. Заключението му било, че Уивър има нарушение в равновесието, наречено мениерова болест.
Докторът обяснил, че това е заболяване, за което не знаем много. То кара тялото да задържа натрий. Задържането на натрий увеличава нивото на течност в камерите на вътрешното ухо и така влияе върху равновесието. Някои хора губят слуха си, обичайно в едното ухо.
„Резултатите ви не са категорични. Имате известна минимална загуба на слуха в долния регистър вдясно. Това не е необичайно за жена на вашата възраст. Най-доброто, което можем да направим, е да ви предпишем диуретик, който ще помогне за извеждане на натрия от тялото. Ако през първата седмица от приема на диуретика отслабнете малко, това ще ни помогне да установим дали става дума за мениерова болест. Обадете ни се след седмица, за да ни известите”, обяснил докторът.
За 5 дни прием на диуретика Стефани отслабнала с 2,250 кг
Междувременно, се фокусирала върху това да контролира своята диета. Следвала текущите препоръки на Американската кардиологична асоциация: 1500 мг натрий на ден. Тъй като тя не ядяла много преработени храни, консумирала средно между 1800 и 2300 мг сол на ден.
Въпреки това, научила, че внезапното преминаване към безсолна диета е отвратително. В продължение на няколко седмици храната имала ужасен вкус за Стефани, докато вкусовите й рецептори се нагодят към безсолната диета. През този период храната – една от най-големите любови в нейния живот – била направо депресираща.
„Помня как стоях пред хладилника, гледах вътре и се опитвах да измисля какво бих могла да ям, а никоя от възможностите не ме изпълваше с вълнение. Ядях просто, за да доставям на организма си гориво.
Насочиха ме към един от най-добрите специалисти по нарушения в равновесието в страната, който практикуваше в Сан Диего. Уговорих си час с него, за да чуя второ мнение във връзка с моята диагноза”, спомня си Уивър.
Около 3 седмици след срещата с първия лекар имала уговорка с другия доктор. В онзи ден обаче, се чувствала толкова зле, че мъжът й я откарал с колата до специалиста. Кабинетът му бил много различен от този на първия лекар, а самият той бил човек с високоенергийни вибрации.
„Не знам дали наистина имате мениерова болест. Искам да ви видя няколко пъти точно при проява на симптомите. Искам да дойдете в момент, в който се чувствате наистина зле – това е най-доброто време да се сдобием с данни. Не можем да кажем много за състоянието ви, когато се чувствате добре. Става ли?
Искам да вземете колкото се може повече противовъзпалителни мерки. Изключили ли сте глутена? Това е чудесно и е стъпка напред. Ще ви дадем нашата брошура с диетата с ниско съдържание на тирамин.
Това е другото название на диетата при мигрена . Добре ще е да я следвате възможно най-стриктно. Тя изключва храни, които може да причинят мигрена, като вино, шоколад, ядки и семена, ферментирали продукти”, обяснил вторият лекар.
„В този момент мозъкът ми се отнесе и не чувах много от това, което той продължаваше да говори. Мислех си за моя хладилник, който беше пълен с кисело мляко от кашу, сирене от кашу, домашно приготвен кефир, какаови зърна и кисело зеле – в общи линии, всичко от проклетия списък. Усетих как долната ми устна започва да трепери, когато докторът нареди на личния си асистент да ме заведе до стола за изследвания.
Около 75% от ежедневно консумираните от мен храни бяха в списъка с продукти, които трябва да избягвам. Щеше да ми се наложи да преосмисля цялата си диета, целия си начин на живот. Това щеше да е нещо голямо.
Осъзнах, че с разучаването на новата диета ще трябва да стана гъвкава относно това, което искам да ям. Избрах си няколко вида риба тон и сьомга в консерва, във вариант без сол, снабдих се с малко козе сирене с ниско съдържание на натрий и помолих съседите, които отглеждаха пилета, за няколко яйца. Прочетох доста етикети.
Историята за това, как стигнах до написването на тази книга, е вплетена в моята собствена медицинска съдба. И в изненадващата диагноза, поставена ми на по-късен етап в моя живот. Това е отчасти медицинска мистерия, отчасти детективски роман.
Тази история подчертава колко важно е за всички нас да сме активни участници в собствената си здравни история, работейки с нашите лекари и другите предоставящи ни здравни услуги специалисти, за да установим какво е най-ефективно за нас. В Част 1 на книгата ще разберете как това ми се разкри, как направих проучването за този план и как стигнах до написването на книгата, като използвах уникалния набор от умения, които имам”, обобщава Стефани Уивър и уверява, че творбата й не само е интересна, но и много полезна за всеки читател.
Маргарита БЛАГОЕВА
