Пангамовата киселина, известна още като витамин B15, е открита през 1951 г. от японския учен Ернст Т. Кребс-младши (Ernst T. Krebs Jr.) и неговия баща Ернст Т. Кребс-старши. Те я изолират за първи път от кайсиеви ядки, докато изследват веществата, свързани с гликозидите, намиращи се в тях.
Кребс-младши я нарича "пангамова" от гръцките думи "pan" (всичко) и "gamos" (семе), защото смята, че тя е широко разпространена в семената на растенията.
Пангамовата киселина първоначално е смятана за витамин, но впоследствие научната общност я отхвърля официално , тъй като не е доказана като незаменима хранителна субстанция. Откритието й е свързано с по-широките изследвания на Кребс върху веществата в растителните семена и тяхното потенциално приложение в медицината.
Това вещество е интересно съединение, което и днес предизвиква дебати в научните среди. То е водоразтворимо и лесно се разгражда в организма. Устойчиво е при нормални условия. Обикновено се препоръчва в дози от 100-300 мг на ден за възрастни, но това зависи от конкретното здравословно състояние и трябва да се направи задължително консултация с лекар.
В САЩ например не се използва официално в медицината
Естествени източници на пангамовата киселина са кайсиевите ядки, тиквените и слънчогледови семки. Бадемите и лешниците, кафявият ориз, пълнозърнестите продукти, черният дроб. В някои зеленчуци я има в по-малки количества. Тъй като е широко разпространена в природата, недостигът й в диетата е малко вероятен при балансирано хранене. Няма доказателства, че недостатъчният прием води до специфични заболявания, което е ключов критерий за класификацията на дадено вещество като витамин.
При високи дози над 1000 мг дневно обаче може да предизвика гадене, главоболие или стомашни проблеми.
В някои източници се твърди, че подпомага доставката на кислород до клетките, което може да е полезно при физическо натоварване или хипоксия - кислороден дефицит. И още - предпазва клетките от оксидативен стрес, може да намалява нивата на холестерол и да предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб.
В миналото се смятало, че витамин В15 предотвратява сърдечносъдови проблеми, атеросклероза и дори лекува рак, но тези твърдения остават недоказани
Предполага се, че пангамовата киселина увеличава ефективността на митохондриалното окисление чрез подобряване на доставката и усвояването на кислород в клетките. Това е свързано с нейния антиоксидантен потенциал и способността й да подпомага синтеза на глутатион – ключов антиоксидант, защитаващ митохондриите от оксидативен стрес.
Ханс Кребс
Така може да намали натрупването на млечна киселина при физическо натоварване, което би обяснило интереса към нея в спортната медицина.
Заради липотропните си свойства предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и подпомага разграждането на липидите, като намалява нивата на общия холестерол и LDL ("лошия" холестерол) и да предотвратява мастната дегенерация на черния дроб, особено при алкохолно или токсично увреждане. Съвременните изследвания обаче не потвърждават тези резултати
Днес изследванията за пангамова киселина са рядкост и се провеждат предимно в академични или алтернативни медицински среди.
В България например стандартните лаборатории не предлагат тест в биохимичните си панели. Дори в специализираните лаборатории с аналитична апаратура за метаболитен профил изследването не е рутинно и обикновено е доста скъпо.
А Европейските регулатори не одобряват веществото за медицинска употреба. В средата на миналия век Кребс - откривателят на витамина твърди, че той може да лекува рак, като освобождава цианид селективно в раковите клетки, убивайки ги, без да вреди на здравите.
Тази хипотеза се основава на идеята, че раковите клетки имат по-високи нива на ензима бета-глюкозидаза, който разгражда амигдалина до цианид, докато здравите клетки имат ензима роданаза, който неутрализира цианида в нетоксично съединение.
Въпреки първоначалния интерес, многобройните последващи клинични проучвания не потвърждават ефективността на веществото срещу рак.
През 1982 г. Националният институт по рака (NCI) в САЩ провежда изследване върху 178 пациенти с рак. Резултатите показват, че няма значително подобрение – само един пациент показва частичен отговор, а повечето не демонстрират никакъв ефект.
Денис МАРТИНОВ
