Д-р Иван Димитров: 400 жени у нас умират за година от рак на маточната шийка!
Профилактиката у нас е занемарена, въпреки че не е скъпа
Д-р Иван Димитров е акушер-гинеколог. Работи в сектор по онкопрофилактика и превантивна медицина на частна болница. Има допълнителни квалификации в областта на диагностичната лапароскопия в гинекологията, на колпоскопията и деструктивното лечение на преканцерози на маточната шийка. Д-р Димитров е радетел за масовото използване на колпоскопията като по-добър метод за диагностика на предраковите състояния на маточната шийка. Своята позиция за профилактиката на рака на маточната шийка (РМШ) младият специалист изложи в интервю за в. “Доктор”.
- Какви са данните за смъртността от рак на маточната шийка в България?
- През 2011 г. според раковия регистър има 1150 случая на заболели от рак на маточната шийка, а смъртните случаи са 348. Този карцином е с много лоши показатели у нас. България, за съжаление, е на второ място по заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка в Европа. Лошото е, че с всяка година заболелите се увеличават и това не е защото българката е с по-голям риск да развие преканцероза.
Просто няма профилактика и жените се изпускат. Ако на Запад се хващат предраковите състояния, в България се диагностицира наличен инвазивен карцином. Изпуснат е стадият, в който можем да профилактираме заболяването. А профилактиката цели ранното му откриване. Първичната профилактика, която се прави на Запад, е ваксинация. У нас едва от 2012 г. има ваксинация на 12-годишни момичета и обхватът не е голям.
Вторичната профилактика на предраковите изменения се прави чрез различни скринингови програми. Но масов скрининг е възможен само с помощта на държавата. Имало е масов скрининг до 1987 г. - на всяка жена е взимано веднъж годишно цитонамазка. Тогава сме имали и добри показатели за заболеваемост от РМШ. След спирането на масовия скрининг положението се влошава, което значи некачествена профилактика.
Рискът от рак на маточната шийка се увеличава след заразяване с човешкия папилома вирус, който се предава по полов път. Затова жени с честа смяна на сексуалните партньори и по-специално поведение са по-рискови. В рисковата група са и жени с отслабен имунитет, тъй като при тях организмът няма да се пребори с вируса HPV.
По препоръка на СЗО цитонамазка трябва да се взима веднъж годишно на всяка жена над 20 г. или две години след започване на полов живот. Понеже това не се прави в България, е важно да сме по-внимателни към всяка пациентка, която идва при нас -
трябва да й се прави освен цитонамазка и колпоскопия
- Какво е специфичното на профилактиката на жени със стерилитет?
- Пациентките със стерилитет са по-рискова група. Много проучвания показват, че те имат от два до пет пъти по-голям риск да развият предракови изменения на шийката на матката. Причината за стерилитет обикновено е в запушени маточни тръби, а това се случва вследствие сексуално трансмисивни инфекции, възпаление и срастване. Трансмисивните болести рядко се предават поотделно, а обикновено са по няколко - хламидии, трихомони, човешкият папилома вирус (HPV).
Това означава, че тази рискова група трябва да бъде обгрижена по-добре, да й бъдат направени повече изследвания.
Лечението за стерилитет продължава повече от 2-3 години, което значи, че пациентката е при лекари с тясна специалност и при нея се обръща внимание единствено на репродуктивната функция. Според мене клиниките за асистирана репродукция трябва да имат и сектори за профилактика. В нашата клиника сме създали такъв кабинет, през който преминават всички пациентки.
- Какви изследвания се правят сега в България, за да се открие рано ракът на маточната шийка?
- Единственото изследване е цитонамазка. Но има още едно изследване за тази патология - колпоскопия, при което с микроскоп се оглежда шийката на матката. Тя се оцветява със специални разтвори и се наблюдава дали има изменения, или не. Методът е достъпен, не е скъп и е познат от много години. Но за съжаление не се прави масово, а само когато има лоша цитонамазка.
- Цитонамазката не може ли да докаже РМШ?
- Цитонамазката не е сигурен диагностичен метод, т.е.
нейната достоверност не е 100%
Тя е удобна за скрининг, но има доста недостатъци. Ако се извършва колпоскопия успоредно с цитонамазката, недостатъците й ще се редуцират до голяма степен. Само с колпоскопия може да гарантираме на пациентката, че няма изменения на маточната шийка. Много са пациентките, на които никога не им е правена колпоскопия, и за това не за виновни те - виновни са лекарите.
- Защо не им се предлага колпоскопията?
- И аз се чудя. Колпоскопията не е трудна, не изисква специално обучение, макар че изисква повече опит. Апаратът не е скъп - най-обикновен микроскоп. Проблемът не е в техниката. По-скоро е занемарена профилактиката в България. Ние реално нямаме профилактика, затова сме и с такава смъртност. Това е държавна политика - всяка жена да мине веднъж годишно на профилактичен преглед, не е политика на болничното заведение. В държавите с адекватна профилактика се взима цитонамазка и се прави колпоскопия. Точно тези държави са и с най-добри показатели.
- Има ли симптоматика при преканцерозите, известни като “ранички”?
- При наличие на преканцероза пациентката няма симптом, който да я накара сама да отиде при гинеколог. Това е нашата роля - на всяка пациентка, която влезе в кабинета, да й се направи онкопрофилактичен преглед. Защото не е сигурно, че тя ще дойде отново следващата година или след две години. Предраковите изменения могат да се хванат единствено с цитонамазка и колпоскопия. Идеята ми е
да се включи колпоскопията като рутинно изследване
За да има ефект от скрининга, трябва да има поне 75% обхват. Сега не повече от 50% от жените посещават гинеколог по някакъв повод. Дори на тях да им се осигури качествена профилактика, статистиката ще продължи да е ужасна. Пациентка в провинцията, от някое село, не е ходила на гинеколог от 20 години. Тя няма и как да знае, че трябва да й се вземе цитонамазка и да й се направи колпоскопия. А при такива жени съществува рискът да се появи заболяване.
- Според вашата практика намалява ли възрастта на пациентките с РМШ?
- Възрастта на заболелите от РМШ намалява. Ако преди 10 г. най-младата пациентка с карцином на маточната шийка е била на 30 години, сега имаме и момичета на 19-20 години с инвазивни форми на карцином. Рядко е, но се случва. И при предраковите състояния възрастовата граница пада - сега е 25 години.
- Лекува ли се ракът на маточната шийка?
- Лекува се, ако състоянието е предраково. При развити форми на рак има 6-годишна преживяемост за 50% от жените. Но в България обикновено се диагностицира късен стадий на карцином, когато оперативното лечение не е оправдано. В първи стадий има добра преживяемост, но операциите са тежки. Идеята е да не се стига до операция, а да се предотврати самото заболяване. Това е единственият карцином, който може да бъде ликвидиран. Всичко зависи от профилактиката.
Мара КАЛЧЕВА
- Какви са данните за смъртността от рак на маточната шийка в България?
- През 2011 г. според раковия регистър има 1150 случая на заболели от рак на маточната шийка, а смъртните случаи са 348. Този карцином е с много лоши показатели у нас. България, за съжаление, е на второ място по заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка в Европа. Лошото е, че с всяка година заболелите се увеличават и това не е защото българката е с по-голям риск да развие преканцероза.
Просто няма профилактика и жените се изпускат. Ако на Запад се хващат предраковите състояния, в България се диагностицира наличен инвазивен карцином. Изпуснат е стадият, в който можем да профилактираме заболяването. А профилактиката цели ранното му откриване. Първичната профилактика, която се прави на Запад, е ваксинация. У нас едва от 2012 г. има ваксинация на 12-годишни момичета и обхватът не е голям.
Вторичната профилактика на предраковите изменения се прави чрез различни скринингови програми. Но масов скрининг е възможен само с помощта на държавата. Имало е масов скрининг до 1987 г. - на всяка жена е взимано веднъж годишно цитонамазка. Тогава сме имали и добри показатели за заболеваемост от РМШ. След спирането на масовия скрининг положението се влошава, което значи некачествена профилактика.
Рискът от рак на маточната шийка се увеличава след заразяване с човешкия папилома вирус, който се предава по полов път. Затова жени с честа смяна на сексуалните партньори и по-специално поведение са по-рискови. В рисковата група са и жени с отслабен имунитет, тъй като при тях организмът няма да се пребори с вируса HPV.
По препоръка на СЗО цитонамазка трябва да се взима веднъж годишно на всяка жена над 20 г. или две години след започване на полов живот. Понеже това не се прави в България, е важно да сме по-внимателни към всяка пациентка, която идва при нас -
трябва да й се прави освен цитонамазка и колпоскопия
- Какво е специфичното на профилактиката на жени със стерилитет?
- Пациентките със стерилитет са по-рискова група. Много проучвания показват, че те имат от два до пет пъти по-голям риск да развият предракови изменения на шийката на матката. Причината за стерилитет обикновено е в запушени маточни тръби, а това се случва вследствие сексуално трансмисивни инфекции, възпаление и срастване. Трансмисивните болести рядко се предават поотделно, а обикновено са по няколко - хламидии, трихомони, човешкият папилома вирус (HPV).
Това означава, че тази рискова група трябва да бъде обгрижена по-добре, да й бъдат направени повече изследвания.
Лечението за стерилитет продължава повече от 2-3 години, което значи, че пациентката е при лекари с тясна специалност и при нея се обръща внимание единствено на репродуктивната функция. Според мене клиниките за асистирана репродукция трябва да имат и сектори за профилактика. В нашата клиника сме създали такъв кабинет, през който преминават всички пациентки.
- Какви изследвания се правят сега в България, за да се открие рано ракът на маточната шийка?
- Единственото изследване е цитонамазка. Но има още едно изследване за тази патология - колпоскопия, при което с микроскоп се оглежда шийката на матката. Тя се оцветява със специални разтвори и се наблюдава дали има изменения, или не. Методът е достъпен, не е скъп и е познат от много години. Но за съжаление не се прави масово, а само когато има лоша цитонамазка.
- Цитонамазката не може ли да докаже РМШ?
- Цитонамазката не е сигурен диагностичен метод, т.е.
нейната достоверност не е 100%
Тя е удобна за скрининг, но има доста недостатъци. Ако се извършва колпоскопия успоредно с цитонамазката, недостатъците й ще се редуцират до голяма степен. Само с колпоскопия може да гарантираме на пациентката, че няма изменения на маточната шийка. Много са пациентките, на които никога не им е правена колпоскопия, и за това не за виновни те - виновни са лекарите.
- Защо не им се предлага колпоскопията?
- И аз се чудя. Колпоскопията не е трудна, не изисква специално обучение, макар че изисква повече опит. Апаратът не е скъп - най-обикновен микроскоп. Проблемът не е в техниката. По-скоро е занемарена профилактиката в България. Ние реално нямаме профилактика, затова сме и с такава смъртност. Това е държавна политика - всяка жена да мине веднъж годишно на профилактичен преглед, не е политика на болничното заведение. В държавите с адекватна профилактика се взима цитонамазка и се прави колпоскопия. Точно тези държави са и с най-добри показатели.
- Има ли симптоматика при преканцерозите, известни като “ранички”?
- При наличие на преканцероза пациентката няма симптом, който да я накара сама да отиде при гинеколог. Това е нашата роля - на всяка пациентка, която влезе в кабинета, да й се направи онкопрофилактичен преглед. Защото не е сигурно, че тя ще дойде отново следващата година или след две години. Предраковите изменения могат да се хванат единствено с цитонамазка и колпоскопия. Идеята ми е
да се включи колпоскопията като рутинно изследване
За да има ефект от скрининга, трябва да има поне 75% обхват. Сега не повече от 50% от жените посещават гинеколог по някакъв повод. Дори на тях да им се осигури качествена профилактика, статистиката ще продължи да е ужасна. Пациентка в провинцията, от някое село, не е ходила на гинеколог от 20 години. Тя няма и как да знае, че трябва да й се вземе цитонамазка и да й се направи колпоскопия. А при такива жени съществува рискът да се появи заболяване.
- Според вашата практика намалява ли възрастта на пациентките с РМШ?
- Възрастта на заболелите от РМШ намалява. Ако преди 10 г. най-младата пациентка с карцином на маточната шийка е била на 30 години, сега имаме и момичета на 19-20 години с инвазивни форми на карцином. Рядко е, но се случва. И при предраковите състояния възрастовата граница пада - сега е 25 години.
- Лекува ли се ракът на маточната шийка?
- Лекува се, ако състоянието е предраково. При развити форми на рак има 6-годишна преживяемост за 50% от жените. Но в България обикновено се диагностицира късен стадий на карцином, когато оперативното лечение не е оправдано. В първи стадий има добра преживяемост, но операциите са тежки. Идеята е да не се стига до операция, а да се предотврати самото заболяване. Това е единственият карцином, който може да бъде ликвидиран. Всичко зависи от профилактиката.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари