Д-р Илиана Тасева: Оставам тук - никога не съм искала да работя в чужбина

Майка й Красимира Кацарска е литератор, писател и учител по български език в Езиковата гимназия в Благоевград, баща й Благой Тасев е строителен инженер, дълги години е работил в Проектантска организация - Благоевград, сега пенсионер. За разлика от нея, брат й Александър избрал да се реализира професионално в чужбина, учи и работи като строителен инженер в Германия. 

Д-р Тасева започва работа в благоевградската болница преди четири години, веднага след дипломирането си. В момента работи в отделението по ортопедия, дава дежурства и в неонатология, в отделение за новородени. Д-р Тасева е сред малкото жени в страната, избрали да специализират тежката специалност ортопедия и травматология.

“Избрах тази специалност, защото знам, че в медицината всичко е тежко, въпросът е коя част от тежестта можеш да понесеш, обгрижването на едно новородено не е по-малко отговорно. В родилна зала също има много адреналин с продължителни операции, изисква се издръжливост и бърза реакция от страна на акушер-гинеколога и педиатъра, които поемат първите грижи за родилката и новороденото”, категорична в добрия си избор е младата лекарка. Ето какво още сподели за живота и професията си специално за в. “Доктор” пиринският ортопед д-р Тасева.

- Защо избрахте травматологията, д-р Тасева? С какво ви впечатли?
- Винаги съм искала да специализирам “мъжка специалност”, ортопед травматолог е интересна специалност. Искам да упражнявам специалност, която дава възможност за напълно излекуване на човека или след интервенция да бъде самостоятелен и да се реши напълно проблемът му. При някои медицински специалности лечението е дълго и без постигане на пълно излекуване веднага, каквито предлага ортопедията и травматологията.

На пациент с голям проблем, който е зависим от околните, ортопед-травматологът му помага да върне своята работоспособност. Има възможност да помогнеш на болния, операциите са тежки и продължителни, но резултатите са добри. Травматологията е бързо развиваща се наука, с въведените нови методи на лечение - протезиране на коленни и тазобедрени стави, възрастни хора се връщат към нормалния си начин на живот. Такива болни се раздвижват на третия ден и се избягва рискът от залежаване, преди години пациентите са лежали на легло по 60 дни и са били зависими.

- Как се чувствате? Все пак сте единствената жена ортопед в Пиринския регион... 
- Нямам проблем, наистина в района съм единствената жена травматолог. В Благоевградска област няма жени, които да са ортопед-травматолози, има неврохирург - д-р Друсанска. В страната една десета от специализантите по ортопедия и травматология са жени, сега имам колежки, които се обучават в столицата, едната от тях е в “Пирогов”.

Аз от малка съм израснала с момчета, брат ми Александър е с 8 години по-малък от мен, всички мои братовчеди са момчета, свикнала съм да бъда обградена с мъже. Родителите ми ме възпитаха да не съм глезена и капризна, напротив, учиха ме да бъда издръжлива и калена. За медицината това е изключително важно,

защото е тежка и отговорна професия

Прави ми впечатление, че младите колежки не се страхуват и смело започват да учат тежки специалности, за които е прието, че са мъжки професии. Сега в хирургичния корпус на нашата болница сме три жени - д-р Ирена Николова специализира хирургия, а д-р Янева от тази година е зачислена за специализация по урология. 

- В рода ви има ли други лекари?
- Не съм единственият лекар в рода ни, моят дядо д-р Щерьо Кацарски е бил зъболекар. Акушер-гинекологът д-р Мариета Кацарска също ми е родственица. Още от малка дядо ми ме научи да не се страхувам от стерилната среда на лекарския кабинет и да приемам специфичната миризма на болница. Обичах да ходя в кабинета му в поликлиниката, но той не успя, дори с хитрост, да лекува някой мой зъб - просто не исках да си отворя устата. 

- Кога започнахте работа в благоевградската болница?
- Веднага след студентската скамейка - в началото на 2012 г. започнах работа в неонатология, в отделението за новородени. Тогава имаше криза за специалисти в това отделение и бях разпределена там, но още в самото начало на трудовия ми стаж знаех, че искам да специализирам хирургична специалност, и никога не съм криела това мое желание. Разбира се, колегите от неонатологията ме приеха добре, започнаха да ме обучават в тази сфера на медицината, завърших задължителния квалификационен курс за ординатор, който обслужва новородените. През декември 2013 г. помолих ръководството на МБАЛ - Благоевград да започна работа и в ортопедия, завеждащият д-р Сивиков и целият колектив ме въведоха в работата.

- Кое е най-нестандартното място, където сте оказали медицинска помощ?
- За медиците е нещо обичайно да го правят извън кабинета - случвало ми се е и на улицата, и в кафене. Викали са ме вкъщи - когато околните знаят, че си лекар, се обръщат към теб, независимо от това къде се намираш. 

Бяхме седнали с приятели в кафене, докато разговаряхме, доведоха едно паднало дете. Оказах му първа помощ,

след това го транспортирах до болницата

За щастие, все още нямам екстремни изживявания. На вашите читатели пожелавам никога да не използват услугите ни.

- Ограниченията от Здравната каса при начина на лечение на пациентите могат ли да бъдат преодолени?
- Здравната каса наистина силно ни ограничава в начина ни на лечение на определена травма. Едно и също заболяване при различни хора преминава за различно време, а ние имаме точни клинични пътеки. При едни пациенти се налага да се правят повече изследвания заради придружаващите заболявания, при други не. Този проблем трябва да се разреши - в медицината помагаш на конкретния човек, не на заболяването или на клиничната пътека. Трябва да работим по клинични протоколи, а не по пътеки. 

- Идва пролетта, децата ще излязат навън с колелата си. Как да ги опазим?
- Каски трябва да носят, за да се опазят от травми по главата. Ние заедно трябва да пазим хлапетата на пътя, дори на детската площадка, като се постараем да им създадем удобства. В автомобила трябва да пътуват в детско столче, с премерена скорост от родителите си шофьори. Коланите и столчетата ги предпазват добре при катастрофи - травмите са по-леки, понякога дори ги няма.
 
- Медицина в България или по някое време нещо друго в чужбина?
- Медицина в България, категорично. Никога не съм мечтала да ходя да специализирам и работя в чужбина, защото знам, че там ще се чувствам винаги като чужденец. Факт е, че нашата страна вече ни дава възможност да се учим по избрана от нас специалност и получаваме знания на добро ниво. Задържат ме и близките ми хора, семейството и приятелите ми, те ужасно ще ми липсват, ако живея в друга страна.


Люба МОМЧИЛОВА