Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска онкология, с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином.

В момента е зам.-началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ “Света София”. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицинския университет в София в Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни генетични изследвания за персонализирана терапия. 

Член на борда на Клуб Млад Онколог - Young Oncologist Club - Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове - ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като  ICHNO, ESMO, ASCO. 

Д-р Баликова е носител на наградата “Лекар на годината” в категория “Ти си нашето бъдеще” за 2022 г., присъдена от Българския лекарски съюз.  

Разговаряме с д-р Петя Баликова за съвременното лечение и диагностика на рака. 

- Д-р Баликова, радвам се, че мога да представя на нашите читатели един млад онколог, отличен в категория „Ти си нашето бъдеще“ на „Лекар на годината“ – 2022. Какво е най-важното за вас, за да постигнете успешно реализиране в България?

- Реализирането на младите лекари в България не е никак лесен процес. Системата за придобиване на специалност е доста тромава и тежка, и по никакъв начин не улеснява кандидатите за различните тесни специалности. Това, заедно с дългогодишното ниско заплащане на лекарския труд, са основните причини новозавършващите лекари да напускат страната веднага след взимане на дипломата си. Тези от нас, които все пак изберат да останат в България, се срещат с куп проблеми по пътя на реализацията си. 

Много са важните аспекти, които биха ускорили развитието на един лекар-онколог – възможности за включване в обучителни програми за тясно специализиране в областта на лечението и диагностиката на онкологичните заболявания; улеснен достъп за лекарите до най-новите и модерни терапии, които да могат свободно да предложат на своите пациенти, ако те са подходящи; прилагането на т.нар. „прецизна медицина“ за всеки пациент и в България; финансиране от държавата за важни диагностични изследвания, като имунохистохимията, която е задължителна за поставянето на категорична диагноза за много видове рак със специфична хистология; генетични тестове за установяване на специфични мутации у пациентите и техните тумори, както и изследване на специфичните биомаркери, на базата на които се прилага иновативното противотуморно лечение. Не на последно място, от огромно значение за всеки лекар е екипът, с който работи. 

Онкологията е мултидисциплинарна специалност, тъй като адекватното лечение на рака се извършва от квалифициран мултидисциплинарен екип от различни специалисти, състоящ се от медицински онколог, патолог, хирург, гастроентеролог, лъчетерапевт, образен диагностик и през последните години се наложи и в България присъствието на клиничен психолог в екипа, който помага на пациента и лекарите да преминат през трудния процес на диагностика и лечение на рака.

- Смъртните случаи от рак на шийката на матката в България регистрират най-високите равнища в Европа. Кои са задължителните стъпки в профилактиката и скрининга на онкологичните заболявания у нас, за да имаме шанс да променим тази статистика?

- В световен мащаб карциномът на маточната шийка е четвъртото, най-често срещано онкологично заболяване при жените, а в Европа е на девето място

Последните данни сочат, че в Европа над 58 000 жени се диагностицират с този вид рак всяка година и около 26 000 от тях загиват от това заболяване на годишна база. В България се регистрира най-висок процент на новооткритите в напреднал стадий с карцином на маточната шийка и най-висока смъртност от целия Европейски съюз.

Профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол в определени периодичности, които се контролират от държавата. В развитите държави съществуват различни методи и механизми за прилагане на тази „задължителна профилактика“. 

Например, при неявяване на такъв задължителен преглед, има финансови санкции. Те могат да са парични глоби или при развитие на онкологично заболяване, което е могло да бъде предотвратено при ранно откриване, държавата отказва да заплати лечението на пациент, който не е провел задължителните си прегледи. 

В България все още не съществува национална скринингова програма за никое от най-честите онкологични заболявания, сред които попада и ракът на шийката на матката. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скрининг, защото статистиката в България е една от най-зловещите в цяла Европа.

В момента разчитаме на здравната култура на хората и тяхната съвест да потърсят лекар за профилактични изследвания. Откриването на заболяване, като рак на маточната шийка, в ранен етап, позволява радикално лечение и пълно излекуване от него.

През 2020 г. СЗО прие Глобална стратегия за елиминирането на цервикалния карцином като социалнозначимо заболяване и препоръчва всеобхватен подход за превенция и контрол. Съществува т.нар. първична, вторична и третична профилактика на всяко онкологично заболяване. В конкретния случай за рака на маточната шийка, първичната превенция включва ваксинация на момичета на възраст 9-14 години, когато все още не са започнали да водят полов живот и се предполага, че не са се срещали с вируса. 

Вторичната превенция включва активните скринингови програми, започващи при жените от 25-30-годишна възраст. Третичната превенция включва всички етапи от лечението на вече открития и развит инвазивен карцином.

Д-р Петя Баликова

- Кой е най-ефективният метод за първична диагностика на заболявания на шийката на матката?

- Първичната диагностика на рака на маточната шийка включва задължителната цитонамазка, която може да хване и ранен етап от развитието на заболяването и вече по-напреднал такъв, както и ехографско изследване на половите органи. В съществуващите скринингови програми основна част от диагностиката заема тестването за човешкия папилома вирус HPV. Извършва се при здрави жени, които нямат никакви симптоми. 

- Откриването на предраковите състояния, елиминира ли риска от рак на шийката на матката при жените?

- Откриването на предраковите състояния не елиминира риска от развитие на рак на маточната шийка. Напротив, проследяването трябва да се провежда още по-често, след като веднъж е било установено развитие на дисплазия. Цервикалната дисплазия представлява ненормално размножаване на клетки в шийката на матката. Тя се дели на лека, умерена и тежка степен.

При наличие на малко количество атипични клетки, състоянието се определя според скала, като CIN I. Когато атипичните клетки покриват половината от повърхността, тя е умерена – CIN II, а когато цялата изследвана тъкан е покрита с атипични клетки, се определя като тежка дисплазия – CIN III.

ТОП 7 на необичайните симптоми на рак на шийката на матката

- Как се диагностицира ракът на маточната шийка и през какви етапи преминава диагностиката?

- В напредналите случаи на цервикалния рак заболяването се диагностицира, първо, чрез биосия от туморната формация, която вече обхваща част от маточната шийка. След хистологично потвърждение от патолога, при пациентката се извършва задължително целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото ракът на маточната шийка е един от най-злокачествените и в голям процент от случаите бързо се разпространява по лимфогенен и хематогенен път, извън органите на таза до коремните органи, гръдния кош и често – до костите. 

В повечето случаи симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб или туморна формация в областта на корема и таза, без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация, заедно с имунохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза.

В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат: операция, лъчетерапия, химиотерапия и таргетна терапия или комбинация от няколко от тях. Въпреки напредъка в развитието на съвременното лечение на онкологичните заболявания, пациентките в открит метастатичен стадий (далечно разпространение), макар и успяващи да влязат в ремисия за определен период от време, все още не достигат до пълно излекуване.

- Защо персонализираните към рака терапии имат такава тежест в съвременното лечение на онкологичните заболявания?

- Персонализираната медицина е най-успешното откритие в онкологичния свят. Това означава, че за всеки пациент се изгражда индивидуален план за лечение, спрямо конкретните му характеристики и неговото заболяване – хистологичният вариант на рака, наличието на специфични биомаркери и генетични мутации. Когато използваме новите прицелни (таргетни) терапии и имунотерапията, в комбинация с класическата химиотерапия, лечението на онкологичните заболявания има много по-бърз и траен отговор. 

В клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „Света София“, в която практикувам, спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилагаме т.нар. „continuum of care”. С него се опитваме да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за заболяването му.

Много често, при изчерпването на терапевтичните варианти, търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим – при нас или в някой друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози от други лечебни заведения.

- Какво може да повлияе на успеха на лечението?

- Много фактори мога да изброя тук, но един от най-важните и често пренебрегвани е доверието на пациента към лекуващия го екип. Изграждането на здрава връзка между лекар и пациент е един от ключовете към успешното лечение.

- Успявате да поддържате пациентите си дори и в последен, четвърти стадий живи и с добро качество на живот над 5 години. Как го постигате?

- За щастие, през последните години вече имаме и такива пациенти. Това е благодарение на развитието на лекарственото лечение на базата на откритието на различни пътища за онкогенеза и развитие на рака, които учените успешно успяха да блокират. Ярък пример за това са недребноклетъчните белодробни карциноми, с открити активиращи ALK и EGFR – драйвър мутации. И в нашата клиника лекуваме такива пациенти, които вече продължават лечението си 5-та година в добро здраве, приемайки специфичната си таргетна терапия. 

Големи надежди възлагаме и на имунотерапията, от която вече виждаме обещаващи резултати. Имаме примери за продължителност на живота с добро качество и свободен от заболяване период при пациенти, стартирали лечение в открит метастатичен стадий над 3 години. За съжаление, това все още не се случва толкова масово, колкото би ни се искало, но въпреки това напредъкът в лечението е огромен.

- Какви клинични проучвания се правят в областта на онкологичните заболявания?

- В момента се провеждат клинични проучвания за всяко онкологично заболяване, познато на учените. Ще дам пример с нещо, с което се запознах на последното си обучение през месец декември в Израел. Съществуват т.нар. CAR T Cell терапии, представляващи извличане на Т-клетки от тялото на пациента, модифицирането им по специален начин чрез клетъчно инженерство и връщането им обратно в тялото на пациента, където променените Т-клетки се борят с рака и вече в доста случаи успяват напълно да го елиминират.

11 мита за папилома вирус, на които не трябва да вярвате

Тази терапия вече се прилага успешно в някои държави за определени заболявания. Новото в момента е, че се работи и върху развитието на специфични наночастици, които директно, при вкарване в тялото на пациента, да модифицират Т-клетките и имунната му система, и по този начин да се скъси времето по процеса на екстракция и модифициране, а оттам и постигането на по-бърз ефект от лечението. Вярвам, че ни очакват още по-интересни години в развитието на лечението на онкологичните заболявания.

Какво е важно да знаем за човешкия папиломен вирус?

“Над 95% от случаите на рак на маточната шийка се дължат на човешкия папилома вирус (HPV). HPV е най-честата вирусна инфекция на репродуктивната система. Повечето сексуално активни жени и мъже са инфектирани с вируса в определен момент от живота си, а някои могат да бъдат заразени и неколкократно.

Повече от 90% от инфектираната популация все пак се изчиства от вируса след време. Цервикалният карцином е най-честото заболяване, предизвикано от НРV и почти всички случаи на карцином на шийката на матката се предизвикват от този вирус.

Въпреки че повечето HPV инфекции отшумяват от само себе си и по-голямата част от преканцерозни лезии претърпяват спонтанно обратно развитие, съществува риск при всяка жена, че HPV инфекцията може да стане хронична и преканцерозната лезия да прогресира до инвазивен цервикален карцином. Около 15 до 20 години отнема на карцинома на шийката на матката да се развие у жени с нормална имунна система и само 5 до 10 години при жени с отслабена имунна система. Особено рискови са тези с подлежаща, тлееща ХИВ инфекция.

В момента има 4 ваксини, одобрени от СЗО - всички защитаващи от HPV типове 16 и 18, за които се знае, че предизвикват повече от 70% от цервикалните карциноми. Една от тях е 9-валентна ваксина, която протектира от 5 допълнителни онкогенни типа HPV, предизвикващи допълнително 20% от цервикалните карциноми.

Две от ваксините предпазват и от 6 и 11 щам на HPV, които предизвикват и генитални брадавици. Клинични изпитвания и проследяване доказват безопасността и ефективността на ваксините против HPV вируса и високостепенните преканцерози и инвазивния карцином, които той предизвиква”, обясни младият лекар.

Милена ВАСИЛЕВА