Д-р Румен Богданов: Четвърт милион българи са с диабетна полиневропатия

Накисването в калиев перманганат и смрадлика е абсолютно противопоказно при хора с диабетно стъпало

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-rumen-bogdanov-chetvrt-milion-blgari-sa-s-diabetna-polinevropatiya Zdrave.to
Д-р Румен Богданов: Четвърт милион българи са с диабетна полиневропатия

Д-р Румен Богданов е специалист по подиатрична медицина, който завежда единствения в България специализиран кабинет за диагностика, профилактика и лечение на диабетно стъпало. През 1995 г. д-р Богданов завършва Медицински университет - София.

През 1996 г. в Диабетен център “Св. Лука”, София, е открит кабинет по диабетно стъпало, който дава старт на професионалното му развитие в областта на диабетното стъпало.

През 1998 г. специализира по проблемите на профилактиката и лечението на усложнено диабетно стъпало в “King’s College Hospital”, Лондон, Обединено кралство.

През 2000 г. открива и ръководи първия и единствен в България Център за профилактика и лечение на диабетно стъпало със седалище в София, който функционира до 2010 г.

От 2000 г. успешно ръководи единствения в България кабинет за специализирана медицинска помощ за диабетно стъпало, който се намира в ДКЦ “Св. Лука - Диабетен център”, София. 

Д-р Богданов работи в екип с ендокринолог, съдов хирург, невролог, дерматолог, ортопед и диетолог.

Благодарение на придобитата квалификация в чужбина и 23-годишния си опит в лечението на хора със захарен диабет от цялата страна и чужбина д-р Богданов е разработил собствена програма за профилактика, диагностика и лечение на усложнено диабетно стъпало.

Д-р Богданов превръща идеята за профилактиката и лечението на диабетно стъпало в своя лична и професионална кауза и от години посвещава цялото си време и усилия на целта да повиши информираността и здравната култура на хората, засегнати от този съвременен бич на човечеството.

Повече от 18 години провежда ежемесечни лекционни курсове и обучения за хора със захарен диабет в диабетни дружества из цялата страна.

За да поддържа професионалната си квалификация в крак със съвременните достижения на световната медицина, д-р Богданов ежегодно участва в национални и международни симпозиуми и конференции, посветени на проблемите на захарния диабет и усложненото диабетно стъпало.

Поддържа постоянен професионален обмен със свои колеги от чужбина, интересува се от най-модерните и ефикасни методи за профилактика и лечение на диабетното стъпало, прилагани в страните с дългогодишен опит в тази силно неглижирана от българската здравна система област.

Член на Управителния съвет на Форум “Диабет” - Софийско обединено диабетно сдружение (1999 - 2009), на Управителния съвет на Българската асоциация за лечение на рани (2001 - 2002).

Председател е на Българската асоциация за профилактика и лечение на диабетно стъпало (2002 - 2010), член е на Контролния съвет на Българската асоциация “Диабет” (БА диабет) и на комисията по медицинските въпроси (от 2012 до 2018).

Редовен участник в срещите на Работната група за изучаване на диабетното стъпало към Европейската диабетна асоциация (от 2004 г. до днес) и консултант по проблемите на усложнено диабетно стъпало, Сдружение “Диабет, преддиабет” (от 2018 до днес).

- Д-р Богданов, до края на ноември провеждате безплатни профилактични прегледи. Сериозен ли е този проблем у нас?

- Разбира се, че е сериозен. Има около 500 000 души, които са със захарен диабет. И повече от половината от тях са с диабетна периферна полиневропатия от дистален тип или ще развият такава. Очаква се до 2030 г. броят на хората със захарен диабет да се удвои.

- С какво се характеризира диабетната полиневропатия от дистален тип?

- Диабетната полиневропатия от дистален тип се характеризира със силно намаление на повърхностната и дълбоката сетивност на стъпалата, скъсяване на сухожилията, а оттам - спадане на надлъжния и напречния свод на стъпалото.

Пръстите се изкривяват, в тежките случаи - по типа “граблива птица”. Появяват се нови точки на натиск по стъпалата.

Живейте здравословно – това ще намали със 75% риска от диабет

И тъй като има силно намалена повърхностна и дълбока сетивност, влошено кръвоснабдяване, особено на малките кръвоносни съдове в периферията, много често върху тези новообразувани точки на натиск започват да се натрупва хиперкератозна формация (мазол).

Много често при тях могат да се появят рани, които са вътрешни, невропатни, без някакъв външен причинител. Тоест не е нужно човек да се удари, да се убоде или нещо друго да направи, за да се появи такава рана. Обикновено раната е неболезнена.

Размерът й е различен, но когато се неглижира, много често се задълбочава. 

Отначало стига до меките тъкани, след това - до костта. А когато се развие остеомиелит, вече присъства висок риск от ампутация.

Оттам се влошава функцията на стъпалото и много често се появяват нови рани. На всеки 30 секунди в света някой човек губи крака си вследствие на усложненията на захарния диабет, така нареченото диабетно стъпало.

- След колко години средно се развиват усложненията при диабетик, на когото вече е поставена диагнозата?

- Обикновено след 5 години. Първото нещо, което се уврежда, това е потната секреция по краката. Потните жлези започват да реагират неадекватно.

Понякога хората с диабет са с увеличена потна секреция. Много често краката им са влажни и те трябва да се обработват с талк, особено между пръстите.

Там са местата, където не трябва да бъде влажно, за да не се появяват гъбички и заболявания, тъй като диабетът е намалена имунна защита на организма. И много често при влажна среда между пръстите може да се появят гъбички.

В повечето случаи обаче се получава силно намалена секреция от потните жлези на кожата и много често краката на хората с диабет са по-сухи, с напукани пети, с малки цепнатини. И, за съжаление, при неправилно лечение и наблюдение могат да се усложнят до рани.

 

Д-р Румен Богданов

Ако те не се лекуват от хора, които разбират от това, се достига и до ампутация. Самият факт, че в България имаме клиника по гнойно-септична хирургия, показва, че профилактиката е на много ниско ниво. Какво е една клиника по гнойно-септична хирургия? 

Това е едно отделение, в което всички хора, които са го закъсали, в един момент отиват. Това означава, че никой не ги е обучил как да се грижат за краката си.

Или дори и да са ги обучили, информацията е минала покрай ушите им. А при появата на някаква малка рана ги карат да киснат краката си в калиев перманганат и смрадлика, което е абсолютно противопоказно при хора с диабетно стъпало.

Калиевият перманганат и смрадликата могат да имат противовъзпалително действие и да действат на микроорганизмите, но нямат никакъв ефект върху гъбичките.

Унищожават се микроорганизмите във влажната среда, високата глюкоза подслажда кръвта и гъбичките се развиват.

Затова и много често хората идват при мен с тежки, влажни рани от гъбичков произход. Те се лекуват изключително трудно - с много тежки антибиотици, които отделно натоварват черния дроб. Получава се порочен кръг, от който човек много трудно може да излезе.

- Изследвате пациентите си с апарат, наречен педобърограф. Какво представлява това изследване и защо се прави?

- В България има четири-пет такива апарати - педобърографи. С педобърографията се изследват само новите точки на натиск и с каква подходяща стелка могат да се повдигнат стъпалата, за да не се появяват проблеми и усложнения. 

Правят се и ортопедични обувки за хора със захарен диабет и усложнено диабетно стъпало. Целта е обувките да бъдат от естествени материали, а кожата по възможност от вътрешната страна се прави по такъв начин, че да е без шевове, за да не нарани и без това нечувствителните пръсти.

Отпред обувките са широки, удобни. Най-често се правят в три дълбочини и в три широчини, за да може краката да са свободни и да не се нараняват.

- Често ли идват при вас пациенти с тежки гангрени?

- За съжаление, да. Но нали разбирате, че тази рана не е станала изведнъж такава огромна. Обикновено в началото раните са малки, колкото главичка на топлийка.

Появяват се от малко мехурче, от леко претриване, цепнатина или под някаква друга форма, независимо каква. Но когато не се прави правилно лечение, раната започва да се задълбочава. На пръв поглед има всички условия да зарасне, но тя не зараства.

Раните при диабетното стъпало са по-различни. Това не са травматични, следоперативни или рани от порязване. Те си имат своята специфика и по-особено лечение.

- Споменахте за лечението. Има ли новости в тази посока?

- Има много нови и съвременни лекарства. Аз съм запознат с всяко от тях, тъй като съм в работната група за диабетното стъпало към Европейската диабетна асоциация.

Почти всяка година ходя на форумите, които се организират, и наблюдавам как се случват нещата в останалите страни. Има съвременни превръзки и най-различни видове лекарства.

Сега, в момента, се тества продукт, на който все още не му знаем името, тъй като е в период на клинично изпитване. Съдържа в себе си специален растежен фактор, който подобрява зарастването на раната. Тоест усилено се работи в тази насока, тъй като това е огромен бич в световен мащаб.

5 храни, полезни при диабет и хипертония

Трябва да знаете, че най-големите пари, които се дават навсякъде по света за болнично лечение, са за хора със захарен диабет и техните усложнения.

Не говоря само за краката, диабетикът има усложнения на очите, на пръстите. Въобще навсякъде, където в организма има нерв и кръвоносен съд, които се увреждат от високото ниво на глюкозата в кръвта и се получават съответно усложнения.

Това може да бъде проблем, свързан с храносмилателния тракт, с диабетната кардиомиопатия, с диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия или увреждане на краката. Това са огромни средства, които навсякъде по света се дават при хората със захарен диабет.

- Как Здравната каса е организирала грижите за такива пациенти у нас? Какви са проблемите там?

- Ще ви дам следния пример в тази насока, свързан с моята практика. Аз самият, който от 23 години се занимавам с диабетно стъпало, не мога да подпиша договор със Здравната каса, тъй като в България няма такава специалност - подиатрична медицина.

Има само една клинична пътека за диабетното стъпало - №178, но тя е за пациенти, при които едва ли не на човека трябва да се спаси крака от ампутация.

По никакъв начин не са организирани грижите за тези хора. Например специалистите хирурзи, наблюдавайки идващите при тях диабетици, виждат раните, които имат в момента, но те нямат представа какво е било състоянието на този човек, когато не е имал рана. 

От друга страна, хората, които се занимават с диабетната периферна полиневропатия от дистален тип, невролози и ендокринолози, предписват лекарства, които съдържат в себе си алфа-липоева киселина, за да лекуват заболяването.

Но ако се появи рана, те не могат по никакъв начин да помогнат на човека, освен да го изпратят на хирург. А хирургът не знае какво е ортопедичното състояние в момента на този човек: има ли деформация на пръстите, тип чукче, изкривени пръсти по типа “граблива птица”, халукс валгус, паднали сводове на стъпалата.

Поради това за диабетното стъпало навсякъде по света се грижи мултидисциплинарен екип, в центъра на който е лекарят по подиатрична медицина, който познава своя пациент. Той знае какво е състоянието на краката на човека със захарен диабет и съответно взима мерки. 

Ако има нужда от съдов хирург, изпраща човека на консултация. Но е важно да спомена факта, че много често те нямат нарушения на големите кръвоносни съдове, имат такива само на малките, в периферията.

Така че съдовият хирург при консултацията ще установи, че има запазени пулсации на палпируемите артерии, ще констатира с доплер, че всички съдове са проходими, че глезено-раменният му индекс е повече от единица и толкова...

Той няма да може да му помогне, защото хората с невроисхемично диабетно стъпало от дистален тип имат само диабетна полиневропатия, но нямат тежки усложнения на големите кръвоносни съдове.

Тоест съдовият хирург няма с какво да им бъде полезен, освен да установи, че тъй като всички съдове са проходими, на човека не се налага да се прави ангиопластика, байпас операция или нещо друго.

Когато човек има проблеми с ортопедичните деформитети, изпраща се при специалист, който им прави педобърография. Наблюдават се стъпалата, правят се точните стелки и обувки за този човек и по този начин му помагат да предпази краката си.

Когато има гъбични заболявания, изпращат се при кожни специалисти, които лекуват гъбичките. Тоест лекарят по подиатрична медицина знае какво е състоянието на диабетика и му помага да намери най-точния консултант за даденото в момента усложнение.

Но много често при мен идват хора, дори и през тази кампания, която тече в момента, объркани от информацията, че тя е за диабетици с рани. 

В момента ми се обаждат дневно между 7 и 10 човека, които нямат рани и не знаят къде да отидат. Те си имат оплаквания: на един му се зачервяват краката, на друг са му горещи, на трети - студени или са с намалена чувствителност.

Или имат непоносима болка през нощта, но нямат рани. Това са проблемите, които не са никак малки и са сериозни за голяма част от хората със захарен диабет.

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай