Мирела Великова: Хранителните разстройства са заболявания на изолацията

Мирела Великова е психолог, нутриционист и уелнес коуч ([email protected]). Има бакалавърска степен психология и магистърска степен - хранителни разстройства и клинично хранене в университет в Лондон. Професионалният й опит включва работа с пациенти с хранителни разстройства в психиатрична клиника във Великобритания.

От една година Мирела Великова работи в България в партньорство с “Асоциация Уникал” - първата българска организация за хранителни разстройства. Неотдавна, те съвместно проведоха безплатен уебинар по повод Седмицата на хранителните разстройства в САЩ и Великобритания. 

- Г-жо Великова, защо фокусирахте работата си на психолог в лечението на хранителните разстройства?

- Хранителните разстройства не са чисто психологически, а и физически проблем. Тези комплексни, многокомпонентни разстройства са изключително опасни за здравето на хората. С лечението на хранителните разс тройства психолозите и диетолозите буквално спасяват живота и здравето на пациентите. Точно това насочи професионалните ми интереси в тази посока. Приех за моя философия и мисия да помагам на нуждаещите се. Психолозите са лекари на ума и по този начин те също спасяват животи.

- Почти всички жени преследват като образец някаква много слаба фигура, но не всяка получава хранително разстройство. Защо е така?

- Наистина има тенденция на стремеж към отслабване, особено в пандемията, когато повечето водим по-застоял начин на живот, с по-малко движение. Тази диетична култура при жените се изразява и в деленето на храните на вредни и здравословни, и в представите за идеална красота.

Жените имат склонност да се фокусират на отслабването, на премахването на телесните мазнини, докато тенденцията при мъжете е да следват образа на физически силния мъж. Тази диетична култура, сред която живеем, е идеална среда за развитието на хранителни разстройства. Те обаче, не се случват на всеки. 

Три групи фактори са рискови за развитието на хранителни разстройства. На първо място са генетичните, въпреки че проучванията в тази област са все още малко, за да сме напълно категорични. На второ място са психологическите, а на трето – социокултурните. Няма една причина за развитие на хранителни разстройства. 

- Как да разпознаем хранителни разстройства у наши близки?

- Хранителните разстройства са седем типа, но ще обясня за трите най-популярни. Анорексията лесно може да се разпознае, защото загубата на тегло е драстична. При булимията и хиперфагията (системното преяждане) разпознаването е по-трудно, защото теглото може да е нормално, но и наднормено.

Общ поведенчески симптом при тези три типа хранителни разстройства са постоянните мисли за храна; създаването на дневен график, който се върти основно около храненията, купуването на хранителни продукти и обмислянето на следващото  хранене; избягването на социални ситуации на хранене. 

Хората с хранителни разстройства предпочитат да се хранят в уединение. За тях това е изключително деликатен момент. Хранителните разстройства са заболявания на изолацията и най-често засегнатите от тях се откъсват от средата си, самоизолират се. При тях се наблюдава хронична умора, затруднена концентрация.

При булимията има епизоди на преяждане за около два часа, последвани от компенсаторно поведение – самоиндуцирано повръщане, злоупотреба с диуретици и лаксативи, прекомерни физически тренировки, породени от чувството на вина, на срам от количеството погълната храна. Разликата между булимия и хиперфагия е, че при второто разтройство липсва компенсаторното поведение, макар че има чувство за срам и вина. При някои от хората с хиперфагия има и затлъстяване. 

Мирела Великова

- Защо храната се превръща в някакъв фетиш за тези хора?

- Повечето хранителни разстройства психологически не са свързани с храната, а чрез нея се опитват да преодоляват неприятни емоции и травми от детството, лоша семейна среда, раздели на родителите, насилие, а също черти от характера – при булимията изключително често срещана е импулсивността, а при анорексията и хиперфагията – клиничният перфекционизъм. 

Чест рисков фактор за хранителни разстройства е влиянието на приятелския кръг. Децата коментират външния вид на своите връстници, като понякога коментарите са дръзки, груби и накърняват самочувствието. Ниската самооценка също е един от рисковите фактори. 

- Какво е лечението на хранителните разстройства?

- Те трябва да се лекуват от мултидисциплинарен екип: психолози, психиатри, диетолози или нутриционисти и лекари, тъй като хранителните разстройства могат да застрашат и живота на пациентите – особено при така наречения синдром на захранването. Често този синдром не се различава от медиците. 

Синдромът на захранването настъпва, когато пациентът не се е хранил няколко дни или седмици, и започне изведнъж да яде всякаква храна. Това може да доведе до дисбаланс в електролитите и в най-тежкия случай – до смърт. Затова захранването е много важно. Започва се с 200 калории, които идват от кисело или прясно мляко. Не трябва да се взема по-твърда, тежка и калорична храна.

На всеки 12 часа се проверяват електролитите. Ако няма признаци от синдром на захранване, отново се дава храна и пак на 12 часа се проверява балансът на електролитите. На вторият ден калориите се увеличават на 400, а до седмия ден пациентът вече трябва да е преминал на нормален хранителен режим. 

Психологът Стоян Петров: Синдромът на нощното хранене е хранително разстройство

Започва съответно постепенно качване на тегло – по половин килограм на седмица при анорексията, докато не се постигне нормално тегло. Тогава вече се използват различни стратегии за научаване на пациента да продължи живота си нормално и да се храни правилно. 

За съжаление, в момента в България не се предлага комплексно лечение от мултидисциплинарен екип за анорексия нервоза. Предлаганата терапия от психолози е когнитивно-поведенческа или семейна. Семейната е най-добрата терапия за хранителни разстройства при деца и юноши. Вече при възрастни пациенти се препоръчва когнитивно-поведенческата.

Паралелно с това обаче трябва да върви обучение от нутриционист, да се следва план за качване на килограмите. Няма как едното да работи без другото. Случва се пациентът да качи тегло и това се бърка с възстановяване. Но без психологическа работа все още присъстват мисли, произтичащи от хранителното разстройство, които пречат на пациента да се възстанови напълно. Възможно е да се върне в изходна позиция. 

Случва се и обратното – няма как да подейства само психологическата терапия, ако пациентът отказва да се храни и не успява да достигне нормалното за възрастта и ръста си тегло. 

- Колко време трае терапевтичният процес при хранителните разстройства?

- Може да трае с години – зависи от тежестта и продължителността на хранителното разстройство. Ако пациентът се бори с анорексия над три години, хранителното разстройство вече е тежко и хронично състояние. Зависи също от възрастта. Някои пациенти са с много леки симптоми и при тях продължителността на терапията е около шест месеца. При пациенти с по-тежки симптоми терапията може да продължи една – две години. Процесът не е бърз и лесен, за да се постигне ефективен и дълготраен резултат. 

- На колко години е най-младият пациент във вашата практика?

- 12-годишен тийнейджър. Децата са свидетели на тази господстваща диетична култура в обществото и са изложени на изключително висок риск от развитие на хранителни нарушения. В интернет може да бъдат открити всякакви диетични режими, а децата се влияят от погрешната информация, изложена там. Сблъсквала съм се и със случаи, при които родителите са инициаторите на диети за децата си.

Само че деца не трябва да спазват диети, особено в пубертета, когато тийнейджърите са в пика на развитието си, когато се изгражда костната плътност, регулират се хормоните. Това може да доведе в зряла възраст до развитие на остеопороза, забавено или прекъснато развитие, до безплодие. Неслучайно, нередовният или липсващ менструален цикъл (аменорея) е симптом на анорексията. По-рядко, но се наблюдава и при булимията. 

Мара КАЛЧЕВА