Най-често тиковете се появяват през детството или юношеството

Тиковете (потрепвания, конвулсии) са неволеви, краткотрайни, повтарящи се стереотипни неритмични, резки движения, които едновременно включват отделни мускули или мускулни групи и приличат на фрагменти от нормални целенасочени движения.

До този момент няма консенсус относно появата на тиковете. Решаваща роля в етиологията на заболяването се възлага на подкоровите ядра в мозъка. В резултат на дисбаланс в нервната система процесите на активиране на мозъчните клетки започват да преобладават значително над процесите на инхибиране, което създава условия за възникване на нервни тикове.

Най-често тиковете се появяват по време на детството или юношеството. При възрастни са по-рядко срещани и могат да бъдат причинени от различни заболявания (прием на медикаменти, черепно-мозъчна травма, енцефалит, мозъчносъдови заболявания и др.). Често нервните тикове при възрастни се появяват на фона на изтощаване на нервната система, хронична умора, продължително емоционално, психическо и нервно претоварване. При повечето пациенти се наблюдава дневна и сезонна зависимост - те се влошават вечер и през есенно-зимния период.

Нервните тикове - сигнал за преумора

Има различни видове тикове: моторни (стереотипни движения на мускулната група), сензорни (неприятни усещания, чувство на дискомфорт, които се появяват преди моторния или гласовия тик), гласови (могат да се проявят чрез изсумтяване, мърморене, скърцане, смъркане и др.).

Проявите на тиковете включват и често мигане, затваряне на очите, потрепване на клепача, ъглите на устата и ноздрите, изплезване на езика, набръчкване на челото, стискане на челюстта, потрепване на раменете, съкращаване на мускулите на врата, горния раменен пояс и коремните мускули. Има много възможности за тикова хиперкинеза. Единичните тикове на лицето практически не пречат на пациентите и в повечето случаи те не ги забелязват.

Основният принцип на терапията е интегриран и диференциран подход към лечението. При решението за назначаване на медикаментозно лечение е необходимо да се вземат предвид фактори като етиология, възраст на пациента, тежест на тиковете, тяхното естество, съпътстващи заболявания. За лечение на тикова хиперкинеза успешно се използват и препарати от ботулинов токсин.