Психоложките Александра Янакиева и Мария Александрова: Хора с аутизъм могат да живеят самостоятелно

София беше домакин на Първата международна конференция “Аутизмът не е присъда. Практически решения, представени от водещи експерти” от 11 до 13 ноември.

Организатор бе Сдружение “Аутизъм днес”, с участието на специалисти в областта на приложния поведенчески анализ, общественици и родители на деца от аутистичния спектър.

Сред водещите международни експерти в диагностиката и лечението на аутизма на конференцията изнесоха презентации и водиха работни групи Дийна Сингър, която работи за терапевтичния център в София и в центъра в Плевен като координатор и обучител, Тед Кох, Лорън Рос и Чад Хъникът.

На конференцията нееднократно бе обяснено, че приложният поведенчески анализ е единственият научно доказан метод за терапия на аутизма, при който се постига максималният капацитет на детето и възможност за успешна адаптация към околния свят. 

Сред участниците на форума бяха психологът Александра Янакиева, която работи като поведенчески технолог в терапевтичен център “Аутизъм днес” в кв. “Горубляне” в столицата, и Мария Александрова - психолог и хипнотерапевт в същия център.

Специално за в. “Доктор” Александра Янакиева и Мария Александрова обясниха възможностите на приложния поведенчески анализ. 

- Какво представлява приложният поведенчески анализ?

- Янакиева: Първоначално правим оценка на способностите на детето, дали има, или няма очен контакт, може ли да говори или не, има ли възможности за имитация и други умения в различни сфери от социалния живот. След като установим дефицитите в определени области, създаваме индивидуална програма за преодоляване на дефицитите.

Биомедицинската терапия дава добри резултати при аутизъм

За всяка дефицитна област са установени съответни методи за работа. Те са част от приложния поведенчески анализ. Винаги се работи според индивидуалността и нуждите на конкретното дете, и в повечето случаи наблюдаваме бърз резултат.

Терапевтичната програма се променя, когато едно умение е усвоено, за да го надградим с по-сложно и комплексно. На шест или на девет месеца правим преоценка на състоянието на детето, за да установим какъв цялостен прогрес е постигнат и да поставим бъдещи краткосрочни и дългосрочни цели.

Тези преоценки се предоставят на родителите, за да видят резултата от работата и да са наясно в каква посока върви терапията.     

- Александрова: При приложния поведенчески анализ с детето се работи основно на маса. Пред него се поставят нужните предмети - снимки, картинки или други обекти - и ако дефицитът е вербален, то на детето се показва предметът, след което се назовава от терапевта.

Целта е да се постигне звукоподражание и накрая детето само да назове предмета. След това работим за независима вербализация. 

- Колко време е нужно да продължат тези занимания, за да се получи видим ефект?

- Янакиева: Това е индивидуален процес, всяко дете има собствен темп. Няма унифициран период за постигане на успех. Децата идват от един до четири пъти в седмицата за по един час терапия. 50 минути е същинската терапия, а 10 минути отделяме за обратна връзка с родителите.

Резултатите се виждат в различно време. При някои деца има бързи резултати още през първите два месеца. При други резултатите идват чак на първата година от терапията. Но при всички малко по малко се постигат резултати. 

- Какво може да прави детето с аутизъм след такава терапия, колко самостоятелно би могло да бъде?

- Александрова: Самостоятелността зависи от предварителната степен на развитие. Има високофункциониращи деца, способни да се обслужват сами изцяло. руги действат по инструкции.

Когато им кажеш: “Донеси чашата” или “Изхвърли това в кофата”, се справят без проблеми. Но има и деца, които не се справят с такива задачи, и при тях са необходими понякога няколко години терапия. 

- Каква е крайната цел на тази терапия?

- Александрова: Крайната цел е самостоятелен живот. Защото основният проблем при аутистите идва, когато останат без родител или настойник. Много често тогава те загиват при инциденти, защото не умеят да се грижат за себе си, нямат капацитет да живеят самостоятелно.

- Не са ли прекалено протективните родители една от причините децата им да не функционират самостоятелно? Работите ли с родителите?

- Александрова: Има го и този момент. Понеже родителите са в проблема, или свръхобгрижват децата, или ги подценяват. По този начин спират тяхното развитие. Еднозначно не може да се каже, разбира се, че това е причината.

Със сигурност родителят играе голяма роля. Той се опитва от самото начало да си обгрижва детето. Няма го това отделяне между родители и деца, което се случва естествено при децата в норма. 

- Янакиева: Ние винаги даваме насоки на родителите съобразно това, което правим в терапията. Искаме да пренесем терапията вкъщи, като учим родителите как да надграждат вече постигнатото. 

Дори имаме програма, която допуска родителите в терапията, откъдето да взаимстват методите и да ги прилагат. Насетне всичко зависи от тях. 

- От опита в чужбина с приложния поведенчески анализ, в каква степен хората с аутизъм постигат самостоятелност?

- Александрова: Да, постига се голяма интеграция и самостоятелност. Разбира се, нещата са строго индивидуални. 

Деца на по-възрастни родители са в риск за аутизъм

- Г-жо Александрова, като хипнотерапевт обяснете как хипнозата помага в работата с деца с аутизъм?

- Александрова: Възможно е да се работи с хипноза дотолкова, че детето да бъде успокоено. Защото много деца са хиперактивни, крещят, тичат, което в известна степен е нормално за всяко дете, но пречи на нашата работа. Има си техники и похвати, които помагат за успокояване и по-бързо адаптиране с обстановката и привеждане към работа.  

- Какво научавате от вашия супервайзър Дийна Сингър?

- Янакиева: Със сигурност, консултациите ни с Дийна Сингър са изключително полезни. Ние се сблъскваме постоянно с нови и нови случаи на по-високо функциониращи деца и на много по-ниско функциониращи, на съвсем малки деца - например на годинка и шест месеца.

Поради липсата на опит и практика в тази сфера в България, Дийна Сингър ни помага какъв подход и какви техники да приложим.

- На практика коя е най-ниската възраст, от която може да се прилагат методите на приложния поведенчески анализ?

- Александрова: Добре е да се започне терапия възможно най-рано, защото тогава детето по-лесно усвоява и ефектът е по-бърз.

Но съществува друга бариера - да липсва богат пасивен речник. Активният речник не е задължителен, детето може и да не говори, но трябва да разбира. Когато няма стабилна база от усвоени познания, то трудно усвоява нови.

Диагноза аутизъм в България по принцип се поставя след навършване на третата година на детето, затова при нас идват най-често деца около тази възраст.

- Янакиева: Това не пречи да започнат интервенции, преди да се постави диагноза. Повечето родители обаче чакат потвърждаване на диагнозата, преди да предприемат нещо. Когато дефицитите са явни, не трябва да се чака. 

Навременното започване на терапия е от съществено значение за напредъка на детето. Периодът между втората и петата година е изключително благоприятен за бързото развитие на аутистичните деца.

В нашия терапевтичен център “Аутизъм днес” прилагаме приложен поведенчески анализ при деца до 7 - 8-годишна възраст. Отделно имаме специалисти логопеди и ерготерапевти, които работят с по-големи дечица. 

- Александрова: В момента в нашия център в кв. “Горубляне” работим с около 30 деца. Има интерес от много повече родители, но капацитетът не ни позволява да обхванем всички желаещи.

Имаме списък на чакащите. Затова в процес на разработване е втори център за приложен поведенчески анализ в София. Ще бъде в кв. “Студентски град”. Освен това, такъв център има в Плевен. Предстои откриване и в Бургас. 

- Всички се питаме откъде се появи аутизмът? Имало ли го е преди?

- Янакиева: Със сигурност не се е появил в последния половин век. Аутизмът е съществувал винаги, но е бил наричан с различни имена. Така че не е някаква съвременна болест, бич на съвременния живот. 

- Александрова: От това, което съм изчела по темата, няма единно мнение. Излизат нови и нови проучвания. Обикновено се смята, че аутизмът е психично разстройство.

Битуваше мнение, че се отключва от ваксините, но то се опроверга категорично. Въпреки че няма еднозначен отговор, ние се фокусираме върху помощта за тези деца с поведение извън нормата. 

Мара КАЛЧЕВА