Анета Йовева е психолог с докторска степен по психология, психотерапевт, корпоративен и личностен треньор с 12-годишна практика. Специализирала се е в областта на невролингвистичното програмиране (НЛП), свързано с разбирането на начините, по които работи мозъкът. Когато човек знае как се случва това, може да решава успешно настоящите си проблеми и да реализира намеренията си за бъдещето. Ето какво сподели Анета Йовева в онлайн лекция пред членове на фейсбук групата “Един за всички, всички срещу дрогата”.
За да живеем живота, който искаме, трябва да поемем контрол над мозъка си. Всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи и успешни, се намира в нас. В нашия мозък се крие ключът към мечтаното бъдеще. Мозъкът участва буквално във всичко, което мислим, чувстваме и правим. В него живеят нашите страхове, ограничения и демони, но с тях съжителстват и най-верните ни съюзници – вярата, стремежът и мечтите за едно различно бъдеще. Невинаги обаче се случва това, което искаме. Защото е важно как мозъкът ни интерпретира информацията.
99% от поведението ни се ръководи от наследствените и придобити програми на мозъка, които не можем да ръководим съзнателно. Ето защо е изключително важно да предизвикваме сами себе си, да вършим нови неща, да променяме обстановката, за да събудим мозъка. Иначе той работи със запомнени картини.
Ние се раждаме с определен брой неврони. Нервните клетки не се увеличават в хода на нашия живот, а връзките между невроните, които не се използват, се прекъсват и закърняват. Затова е важно да се създават нови връзки между невроните, за което няма ограничение. Човешкият мозък е изграден от около 100 милиарда неврона и от 30 пъти повече глиални клетки (слепващи), които подпомагат неговото функциониране.
Връзките само на един неврон с други неврони може да достигнат 100 000. Всичките ни преживявания, усещания, мисли и допир със заобикалящата ни средата са съхранени в мозъка под формата на невронни връзки. Цялата информация, която сме получили за света и за себе си през живота си, е запечата там под формата на мисловни и поведенчески модели. Често обаче точно тези модели са препятствието, което не ни позволява да се движим напред и да се развиваме в посоката, която желаем.
Мозъкът работи с конкретни заповеди
Той никога не спи и слуша нашите нареждания. Само че, за да стигнем до резултата, който търсим, трябва да знаем някои принципи на неговата работа. Той не приема отрицателни заповеди, не знае какво е „не“. Например лятото на басейн майките на малки деца им крещят: „Не тичай, ще паднеш“. Мозъкът на детето обаче възприема само „тичай“ и „ще паднеш“. Затова буквално децата тичат и често падат. В този случай правилната заповед е „Ходи бавно, опасно е да се ходи по мокър цимент“.
Заповедите трябва да са положително формулирани. Следващото условие е да не се използват думи като „повече“, „по-малко“, „още“, „достатъчно“. Когато искаш да си уверен, трябва да уточниш конкретно: да мога да изнасям презентации, да съм спокоен пред голяма публика...
Често човек си дава заповеди, без да е наясно, че го прави. Например в разговор моя близка ми сподели, че се събужда в 5 ч сутринта, а аз й отговорих, че не мога да се събудя в 5 ч дори с аларма. Всъщност, без да се усетя, аз си дадох заповед „мога да се събудя в 5 ч“ и наистина се събудих тогава. Така че трябва да внимаваме дори в случайни разговори какво говорим, тъй като мозъкът винаги ни слуша. Подобен пример е да кажеш преди среща:
„Спокойно, няма да закъснея!“. Мозъкът обаче чува „Ще закъснея“ и изпълнява. Затова казвайте: „Ще пристигна навреме“. Начинът, по който говорим на себе си и на другите хора, е навик и отнема време да променим изказа си.
Мозъкът не прави разлика между реално и въображаемо. Когато кажете „Страх ме е от нещо“, мозъкът не знае дали то реално е там, или само си го представяте. Той не прави разлика между реална и въображаема опасност и съответно в организма се продуцират хормони на стреса, които ни изтощават. Но можем да използваме факта, че мозъкът не прави разлика между реално и въображаемо в наша полза. Например чрез ментални тренировки мускулите ни също ще заякнат. Ако сме баскетболисти, ще повишим мерника си, като си представяме как вкарваме топката в коша. Много проучвания доказват силата на менталната тренировка.
Анета Йовева
За да пести енергия, мозъкът работи чрез асоциации. Когато получава нова информация, той прави сравнение с нещо познато и категоризира новото във вече позната „графа“. Това му помага да го запомни. Но същевременно ни ограничава в търсенето на нови решения, защото се осланяме на стар опит и предразсъдъци. Често вкарваме ситуации, хора, проблеми и решения в познати рамки и това е пречка да постигнем нов резултат.
Човек може да промени живота си, като възприема нови навици, модели и представи
Искаме да вярваме в себе си, да сме смели, да сме щастливи, да работим това, което ни доставя удоволствие, да изградим успешни връзки. Когато обаче се опитаме да направим желаната промяна, познатите мисловни модели ни връщат обратно и нашите желания изглеждат непостижими. Всеки ден, когато виждаме едни и същи хора, вършим едни и същи неща, ходим на едни и същи места, гледаме едни и същи предмети, припомняме си спомени, ние възпроизвеждаме едни и същи преживявания. Мислите, емоциите и поведението ни преминава на автопилот и така ден след ден продължаваме да живеем в една и съща реалност.
Ако не променим пътеките в мозъка си чрез нови мисли, нови действия, срещи с нови хора, нашето минало ще се превърне в наше бъдеще. С правилните инструменти и упражнения за промяна можем да пре върнем мозъка си от наш враг в най-добрия си приятел и съюзник.
Мозъкът може да обича познатото и безопасното, но същевременно е способен да роди най-необикновената идея и да насочи всички свои ресурси, за да я превърне в реалност. Мозъкът се променя през целия ни живот. Обновява се и се препрограмира с всяко ново преживяване и информация. Той е изключително пластичен и щом осъзнаем кои мисловни и поведенчески модели ни ограничават, можем да ги заменим с такива, които ще работят в наша полза, категорична е Анета Йовева.
Внимавай какво говоришНие смятаме, че думите описват света, в който живеем. Но всъщност за мозъка е точно обратното – чрез думите ние описваме какво се случва в главите ни. Затова препоръчвам да не използвате следния тип изречения: „Проблемът е, че …“ Това веднага вкарва мозъка в режим на работа „навън има проблем“ и активира отделянето на кортизол и адреналин. А всъщност разговорът може да е за нещо безобидно – дали ми отива или не червило или дреха. Трябва да избягваме думи като „страх“, дори „страхотно“, „кошмар“, „боря се с…“. Това излишно амортизира мозъка и организма със стресови хормони. Нужно е да се направи селекция на думите и да използваме повече тези, които носят положителен заряд: „хармония“, „обич“, „радост“, „творчество“, „очарование“… Поне една-две седмици бъдете осъзнати за това какъв речник използвате в ежедневието си. Най-лесната промяна, която можете да внесете в живота си, е да коригирате речниковия си фонд. |
Мара КАЛЧЕВА
