Всяка година средностатистическият човек несъзнателно консумира между 78 000 и 211 000 микропластмасови частици - малки фрагменти от пластмаса, които проникват в тялото ни чрез въздуха, който дишаме, водата, която пием, и храната. Въпреки че много се говори за тяхното въздействие върху околната среда, все повече изследвания повдигат въпроса: може ли да допринесе за упадък на интелекта поради заболяване на мозъка?
Ново проучване показва, че микропластмасата се натрупва там в по-високи нива, отколкото в други органи. Още по-обезпокоително е, че хората, диагностицирани със състояние, при което се наблюдава срив в когнитивните функции като памет, ориентация, концентрация, реч, боравене с предмети, имат складирани в органа на мисленето до десет пъти повече, отколкото тези, които не страдат от такова заболяване.
Микропластмасата - миниатюрни частици, които са резултат от разграждането на пластмасата или от прякото й производство - е навсякъде. Тя се намира в океаните, почвата и дори в хранителната ни верига. Предходните изследвания свързват излагането на този материал с различни рискове за здравето, включително сърдечни и белодробни заболявания и дори рак.
Сега обаче учените обръщат внимание на това какво се случва, когато тези пластмасови частици достигнат мозъка. „Концентрациите на микро- и нанопластмаси в околната среда нарастват с много бързи темпове, в геометрична прогресия през последните петдесет години“, казва д-р Матю Кампен, токсиколог и водещ изследването, публикувано в „Природна медицина“(„Nature Medicine“). – За този период ние, учените, продължаваме да разкриваме нови и нови въздействия, които те упражняват върху човешкото здраве.“
Екипът му установява, че не само присъстват в мозъка, но се намират там в значително по-високи концентрации, отколкото в други жизненоважни органи като черния дроб и бъбреците. Изследователите са проучили проби от мозъчна тъкан, събрани между 2016 и 2024 г., и са открили дванадесет различни вида пластмасови полимери в човешкия мозък.
Най-често срещан е полиетиленът
Това е пластмаса, която се среща в опаковки, торбички, изолация и дори във водопроводни тръби. „Фокусирахме се върху мозъка, защото той е един от най-критичните органи при рисковете за здравето - обяснява д-р Маркус Гарсия, съавтор на изследването. - Мозъкът има ограничени механизми за изчистване, което означава, че може потенциално да се натрупа с течение на времето, което да доведе до неизвестни дългосрочни ефекти.“ Действително констатациите разкриват, че нивата в мозъка са значително по-високи от тези в черния дроб, бъбреците, плацентата и тестисите - органи, за които също е известно, че съхраняват замърсители на околната среда.
Макар че това може да звучи тревожно, д-р Кампен вижда и положителна страна: „Интересното е, че не наблюдавахме по-високи концентрации при по-възрастните хора. Това предполага, че организмът може да намира начини за елиминиране или отделяне на тези частици с течение на времето“.
Едно от най-забележителните открития на проучването е, че при пациенти с деменция пробите от мозъчна тъкан съдържат десет пъти повече микропластмаси, отколкото тези от хора без това заболяване. „Това е значителна находка, но при тълкуването трябва да подходим предпазливо“, казва д-р Гарсия. „Ние не твърдим, че тя причинява деменция - поне засега. Възможно е свързаните с това състояние промени в мозъчния метаболизъм или механизмите за изчистване да направят мозъка по-склонен да натрупва такива частици.“
Д-р Камал Вагле, лекар, специализиран в областта на загубата на памет и здравето на мозъка, е съгласен с това. „Знаем, че ключова роля при неврологичните разстройства играят имунната система и кръвоносните съдове на мозъка, а именно в тях се намира микропластмасата. Необходими са още изследвания, за да се определи дали и как тя допринася за невродегенерацията.“
Неврологът д-р Джасмин Дао добавя, че макар това проучване да подчертава тревожна тенденция, пълното въздействие на полимера върху мозъка остава неясно. „Това, което знаем, е, че нивото на тези частици в организма постоянно се повишава, а това само по себе си е притеснителен факт, върху който трябва да обърнем сериозно внимание.“
Тези опасни микрочастици са невидимо, но все по-често срещано явление в живота ни. Пълното им въздействие върху здравето на мозъка остава неясно, но проучванията подчертават спешната необходимост от по-нататъшни изследвания. Връзката с деменцията, която все още не е окончателно доказана като причинно-следствена, повдига критични въпроси за това как тези частици взаимодействат със защитните сили на мозъка.
Проучванията показват потенциална обвързаност между микропластмасите и възпаленията, нарушенията в имунната система, хормоналния дисбаланс и проблемите с плодовитостта. Някои изследователи дори проучват дали тези пластмасови частици могат да преминат кръвно-мозъчната бариера - защитен щит, който предпазва мозъка от токсини. Ако полимерът прониква през тази бариера, се пораждат сериозни опасения за това колко дълбоко може да повлияе върху мозъчната функция.
Въпреки че е невъзможно да премахнем изцяло този материал от живота си, информираността по темата е от ключово значение. Малките съзнателни избори, които правим, могат да ни помогнат за намаляване на въздействието му. Сред тях са максимално ограничаване на стоките, посудата, облеклото и техниката, произведени от него, внимателното отношение към източниците на храна и вода и поддържането на чисти домове и офиси.
Учените са на мнение, че е наложително да се разшири обсегът и на институциите, които да поемат отговорност за намаляване на микрочастиците около нас
Правителствата и промишлеността трябва да планират действия за намаляване на производството пластмаса и замърсяването с нея, да инвестират в алтернативни биоразградими материали и да укрепят политиките за опазване на околната среда, които ограничават разпространението. Не става въпрос само за личното здраве, а за бъдещето на нашата планета и на поколенията, които идват след нас.
През следващите години се очакват нови изследвания за въздействието на този полимер върху здравето, включително за ролята му при неврологичните заболявания. Засега е ясно едно: телата ни не са проектирани да се справят с пластмасата и колкото по-малко поглъщаме от нея, толкова по-здрави ще бъдем.
|
Докато чакаме данните от следващите проучвания, експертите предлагат няколко стъпки, с които да ограничим излагането на микропластмаси, особено в храната, водата и домашната среда. Ето осем лесни практически стратегии: 1. Ограничете употребата на полимери. 2. Използвайте съдове от стъкло или неръждаема стомана, вместо от вредния материал. 3. Избягвайте пластмасовите изделия за еднократна употреба, когато е възможно. 4. Внимавайте с опаковките на храните. Никога не затопляйте в микровълнова фурна храна в полимерна опаковка - при нагряване в храната може да се отделят микрочастици. Избирайте пресни, цели храни вместо ултрапреработени продукти, за които е установено, че съдържат пластмаси. 5. Избягвайте бутилираната вода, и вместо това пийте филтрирана чешмяна вода. 6. Избирайте естествени материи. Носете дрехи, изработени от органичен памук, коноп или вълна вместо от синтетични влакна като полиестерните облекла. 7. Почиствайте въздуха в помещенията. Редовно използвайте прахосмукачката, за да намалите натрупването на микропластмаси в домашния прах. Осигурете добра вентилация у дома и на работното място, особено в райони с високо замърсяване на околната среда. 8. Бъдете внимателни по отношение на морските дарове. Много риби и ракообразни поглъщат частици от полимера от водната среда, в която живеят. Избирайте тази храна от източници с по-нисък риск от замърсяване. |
Борис АЛЕКСАНДРОВ
