Атеросклерозата, състояние, което се характеризира с натрупването на плаки в артериите, е водеща причина за смъртност, като е причина за около 50% от смъртните случаи в западните страни. Университетът на Кампания “Луиджи Ванвители” в Италия наскоро представил новаторски открития, които хвърлят светлина върху нов рисков фактор за това състояние: наличието на микропластмаса в артериалните плаки, което предполага сложна връзка между замърсяването на околната среда и сърдечносъдовото здраве.
Атеросклерозата е известна най-вече с ролята си за запушване на артериите с мастни отлагания, което повишава риска от сърдечносъдови заболявания, като коронарна болест на сърцето. Това състояние се свързва и с повишена вероятност от развитие на други здравословни проблеми, включително диабет, бъбречни заболявания и затлъстяване.
В неотдавнашна публикация в „The New England Journal of Medicine“ изследователи от Университета на Кампания „Луиджи Ванвители” внесли още едно ниво на сложност в разбирането на артериалните плаки, като идентифицирали микропластмасите в тях.
В своето проучване екипът открил, че 60% от хората, които са претърпели каротидна ендартеректомия - хирургична процедура, целяща премахване на плака от каротидната артерия, имат измерими нива на полиетилен в извлечените плаки. Забележително е, че 12% от тези плаки са съдържали и поливинилхлорид (PVC), което подчертава широко разпространения характер на замърсяването с пластмаса.
Изследването установило и тревожна връзка между наличието на микропластмаса в артериалните плаки и повишения риск от инфаркт, инсулт или смърт. Установено е, че вероятността участниците с микропластмаса в плаките да се сблъскат с тези тежки здравословни последици в рамките на около 34 месеца след операцията е 4,5 пъти по-голяма, в сравнение с тези, без пластмасово замърсяване в плаките.
Микропластмасата, определяна като пластмасови частици с размер по-малък от 5 милиметра, се появява в резултат на разграждането на по-големи пластмасови изделия или на продукти, умишлено произведени с малки пластмасови частици. Тези частици могат да попаднат в човешкия организъм чрез консумация на замърсена храна и вода, вдишване на замърсен въздух или абсорбиране през кожата.
Изчислено е, че хората поглъщат между 39 000 и 52 000 микропластмасови частици годишно. Предишни изследвания свързали наличието на микропластмаса в организма с редица неблагоприятни последици за здравето, включително хормонални смущения, увреждане на имунната система и вредно въздействие върху чревния микробиом.
Проучването, ръководено от д-р Рафаеле Марфела, професор в Университета на Кампания „Луиджи Ванвители”, е първото наблюдение, което свързва микропластмасите и нанопластмасите със сърдечносъдови заболявания. Д-р Марфела обяснил, че генезисът на това изследване е породен от желанието да се разбере нарастващата честота на сърдечносъдовите инциденти при пациенти с минимални традиционни рискови фактори, което води до хипотезата, че замърсяването на околната среда, по-специално с пластмаси, може да играе значителна роля в прогресията на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечносъдови инциденти.
Проучването не само осветлява вероятните опасности, които микропластмасите представляват за сърдечносъдовото здраве, но също така подчертава спешната необходимост от повишена осведоменост и действия за намаляване на употребата и замърсяването с пластмаси. Д-р Марфела изразил надежда, че констатациите ще подтикнат както обществеността, така и правителствените органи да признаят наложителната нужда от по-здрава планета и да възприемат начин на живот, без пластмаса в полза както на човешкото здраве, така и на околната среда.
Д-р Ю-Минг Ни, кардиолог и липидолог, който не е участвал в проучването, също изразил загриженост и описал резултатите като „ужасяващо разкритие“, като подчертал повсеместното присъствие на пластмасите в околната среда и началото на разбирането на тяхното въздействие върху здравето, особено от гледна точка на сърдечносъдовата система.
Д-р Ни призовал за по-нататъшни изследвания, за да се проучи въздействието на микропластмасите върху стабилността на плаките и физиологичното въздействие върху стените на кръвоносните съдове, с цел да се разработят стратегии за справяне с това възникващо екологично и здравно предизвикателство.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
