В първото по рода си проучване се изследва какви нива на микропластмаси от околната среда (МП) в човешките клетки могат да доведат до увреждане, смърт или алергични реакции. Фокусът върху замърсяването с МП разкрил, че увреждането на клетките може да настъпи, когато хората консумират големи количества от тези опасни вещества, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Проучването предполага, че бъдещите опити за намаляване на MП в околната среда може да са необходими за безопасността на хората. Новото проучване, публикувано в Journal of Hazardous Materials, е проведено от изследователи от университета в Хъл и Евангелос Данопулос, водещ автор и докторант в Медицинския факултет в Хъл, Йорк. И двете институции се намират в Йорк, Обединеното кралство.
Данопулос казва: „Нашето изследване показа, че приемаме микропластмаса на нива, съответстващи на вредното въздействие върху клетките, които в много случаи са началното събитие за опасните ефекти върху здравето.“
Ученият обобщава и резултатите от три предишни проучвания, които е провел заедно с изследователската група „Човешко здраве и нововъзникващи замърсители на околната среда“ към университета в Хъл.
Скрито на видно място
МП са частици от пластмаси с размери по-малки от 5 милиметра (mm). Те могат да се образуват в резултат на механичното и екологичното разграждане на пластмасите, и на кондензация при нагряване или изгаряне на пластмаси в атмосферата. Изследователите са открили MП навсякъде: в дълбокия океан, арктическия сняг и антарктическия лед. Морските дарове, готварската сол и питейната вода съдържат големи количества MП и са във фокуса на тези изследвания, тъй като са свързани с хората.
Ефект върху клетките
Проучването се фокусирало върху пет променливи ефекта от замърсяването с MП върху човешки клетки, включително: оцеляване или смърт на клетката, въздействие върху клетъчния имунитет, способност за проникване през клетъчната стена, степен на увреждане на клетките, възможност за промяна на генетичната структура на клетките.
Микропластмасата се крие и в синтетичните тъкани и козметиката
Анализът показал, че първите четири ефекта оказват влияние върху здравето на клетките. Данните показали също, че оцеляването на клетките зависи от формата на МП, като тези с неправилна форма са най-вредни и могат да причинят клетъчна смърт.
Най-често срещани източници
Най-често срещаните източници на МП при хората са:
• Морски дарове
Микропластмасата замърсява всички аспекти на водната среда, включително морските дарове. Хората ги консумират по различни начини - цели, като стриди или на части.
• Трапезна сол
Нараства загрижеността относно потенциалните последици за здравето от трапезната сол. Различните видове сол могат да допринесат за токсичността за човешките клетки, в зависимост от експозицията им. Изследвани са: морска, езерна, каменна сол и от кладенци. Степента на замърсяване в тях варирала значително, но анализът на експозицията на хората потвърдил, че солта е носител на МП.
• Вода
Няколко проучвания потвърдили, че както чешмяната, така и бутилираната питейна вода, са източници за въвеждане на МП в човешкия организъм. Изследвания показали, че токсичните ефекти на МП в питейната вода зависят от количеството консумирана живителна течност. Замърсяването съществува във всички водни среди и нивата му вероятно ще се увеличат със засилването на производството, употребата и отпадъците от пластмаса.
Всички проучвания съобщили за наличието на известно ниво на замърсяване с MП. Пробите, които са положителни за замърсяване, варират от 24 до 100% при чешмяната вода (ЧВ) и 92 до 100% при бутилираната вода (БВ). При сравняване на резултатите между различните видове вода, по-специално между двете проучвания, които са насочени към МП с размери от минимум 1 μm (микромилиметър), съдържанието на вредните частици било по-високо в БВ (пластмасови и стъклени бутилки), отколкото в ЧВ.
Следователно настоящите данни сочат, че има по-високи нива на замърсяване с MП в БВ, в сравнение с ЧВ, както по отношение на честотата, така и на количеството на опасните съставки.
Методологията, използвана в проучванията, се различава както по отношение на извадката, така и на анализа. Стандартизирането на експерименталните протоколи е от ключово значение за повишаване на доверието в качеството на проучванията и сигурността на доказателствата.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
