Д-р Ивайло Димитров е специалист по психиатрия, психотерапия и хомеопатична терапия. В своята практика той успешно прилага психотерапия в комбинация с хомеопатия за овладяване и пълно излекуване на тревожни и депресивни състояния; за бързо и ефективно справяне с панически атаки; за лечение на различни зависимости. Д-р Димитров е член на международен екип от лекари и изобретатели, разработили и създали т.нар.
Индивидуална диамантена скенер терапия. През 2016 г. той се сдоби с патент за тази революционна нелекарствена терапия, както и с един от всичките пет апарата за цял свят, използвани в тази технология. Д-р Димитров е член на Българския лекарски съюз, на Българската психиатрична асоциация и на Българската хомеопатична организация.
Страхът от новия вирус все още владее целия свят, а объркването и паниката не са отминали. И второ, много важно и характерно - вирусът дава сигнал за промяна на обществените отношения на територията на всяка държава.
Как да преодолеем страха и объркването? Какво трябва да проумеем и осъзнаем, за да се справим с тази вирусна епидемия не само като заболяване, но и като фактор, разтърсващ живота ни като цяло? Дали осъзнаваме, че личната ни отговорност дава шанс да пренастроим обществото така, че когато премине вирусът, да бъдем много по-задружни?
Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Ивайло Димитров.
- Д-р Димитров, вие предложихте тази много интересна и надявам се, полезна тема. Какво ще кажете като въведение в началото?
- Идеята ми за тази тема, поставена по такъв начин, е да погледнем на коронавируса като на сигнал за промяна на отношенията в обществото. Защото коронавирусът тотално променя всичко, което досега познаваме като обстановка и отношение в нашето общество.
През януари месец, когато в Китай възникнаха първите случаи, последвани от лавинообразно разпространение на този вирус, за нас изглеждаше много екзотично, отдалечено. И смятахме, че никога няма да се добере до нас. Или пък може би ще има само някакви слаби прояви в Европа и в другите части на света.
Но видяхме, че само за месец и половина Световната здравна организация обяви пандемия заради разпространение на коронавируса в почти всички държави на планетата. А това, което виждаме сега, е огромен страх, объркване, шок във всички обществени системи както в стара Европа, така и в останалата част от света. Което понякога води до абсурдно поведение на хората.
- Вие като професионалист как виждате ситуацията, в която изпаднахме?
- В тази връзка ще отбележа няколко важни и характерни момента. Да, ясно е, има висока заболеваемост, има и смъртни случаи, за съжаление.
Има безсимптомни носители, Което, от една страна, е добре за тях, но без да искат, те предават вируса на близките си.
Т.е. появата и проявата на този вирус всъщност дава сигнал за едно ново отношение на човека към самия себе си, към собственото си здраве и приоритети. Това от една страна. От друга страна, ситуацията, в която се намираме, изключително много променя отношението на хората към членовете на собственото семейство, на фамилията, на най-близките хора.
Защото виждаме, че има проблем с възрастните хора, с хронично болните и ние от работните си места, без да искаме, можем да пренесем инфекцията към тези, които са незащитими.
Д-р Ивайло Димитров
И трето, според мен вирусът дава сигнал за промяна на обществените отношения на територията на всяка държава. Да, станахме свидетели на шок и паника в началото, станахме свидетели на това, което се случва в магазините.
Видяхме и все още виждаме истерични хора, с маски на лицето, които бързат, непоглеждайки към никого. Видяхме майки и бащи, хванали за ръце децата си как бързат да се приберат у дома, на сигурно. Тази истерия, естествено, ще премине, дори започна да намалява. Вирусът е доста сериозен като проявление. Световните стандарти дават 1,5% смъртност като честота в Китай и Италия, а по-късно и в почти всички европейски държави.
Но за мен е по-важно следното - ние, медицинските специалисти, ще трябва много бързо да пренастроим здравните си системи и да бъдем в помощ на нашите пациенти. Много скоро всички болници в цялата страна, включително и частните, ще трябва да настроят механизмите си така, щото да могат да посрещнат пациентите си. Защото видяхме какво се случи в Италия.
Аз поддържам контакт с мои колеги там, които казват: всички болници са пълни с хора, ние просто не се прибираме при семействата си заради риск от заразяване. За мен лично това е изключителен героизъм, респектиран съм от колегите там.
Коронавирус: Какво все още не знаем за него?
- Предполагам и вашите пациенти ви търсят за съвет и помощ повече от всеки друг път?
- Така е. Звънят ми от сутрин до вечер мои пациенти. Аз, естествено, ги подкрепям и правя всичко възможно от гледна точка на моята специалност, правя го с цялото си сърце. За мен най-важното в момента е освен да овладеем паниката да осъзнаем, че всеки има собствена отговорност, която ще трябва да наложи на себе си и на семейството си. И по този начин да защитим обществото.
- Смятате ли, че ще съумеем да го постигнем? Всъщност какво трябва да проумеем и осъзнаем, за да се справим?
- Все още не можем да проумеем собствената си отговорност. Всъщност големият проблем в момента е, че през последните 30 години ние се превърнахме в нация на оцеляващи хора - всеки сам за себе си. Всеки и неговото семейство срещу всички останали, като не се зачитат никакви стандарти, правила и изисквания. Това сега обаче, което се случи с вируса, коренно разтърсва цялата тази система на безвремие и на безотговорност.
И, ако хората много бързо не осъзнаят това, те ще плащат висока цена - с много жертви, със себе си със собствения си живот, с живота на близките си хора. Така че става въпрос за шоково отрезвяване на цялата нация.
- Много добре го казахте, но все още има хора, които неглижират проблема, демонстрират същата тази безотговорност, за която говорите...
- Така е, за съжаление, и към ден-днешен има неглижиране на сериозната ситуация. Ясно е, че бизнесът пострада страшно много. Аз слушам световните финансови експерти, които казват, че всяка седмица по около 500 милиарда евро се губят от бизнеса.
Това ще нарасне, такава финансова криза не е имало от голямата рецесия насам. Факт е, че най-вероятно ще пропадне туристическият сезон. Всичко ще бъде тотално различно. Вече светът е различен. А нас още ни е страх да приемем това. Забелязвате ли, че хората дори не смеят да се поздравят, те стоят на разстояние един от друг, не си подават ръка.
Т.е. това, което трябва да се случи, то ще се случи, то вече се случва. Затова хората, искат или не искат, ще трябва да приемат, че това е възможност и дори шанс следващите дни всички да бъдат много строго ограничени в излизанията си
Всички общински служители, които не работят на територията на централна община, като Бургас например, както и всички областни градове и големи общини, са пуснати в отпуск. Културните институти са затворени, абсолютно всички театрални представления са отменени. Това е сигнал на държавата, че тя се опитва да ограничи разпространението на вируса. Лично аз изказвам моите уважения и респект за тези мерки.
- Значи напълно подкрепяте въведеното извънредно положение? Ние не сме свикнали на такъв режим, а е възможно да има и наказателни действия...
- Напълно подкрепям, както ви казах, респект за тези мерки. Да, налага се да изразим и проявим един нов респект към служителите от полицията, от армията също. Ние им го дължим. Разбира се, най-вече огромен респект към медиците, защото ние, лекарите, и въобще медицинските работници се оказваме на предния фронт.
Коронавирус: Леки симптоми, които не могат да бъдат игнорирани
- Д-р Димитров, на фона на всичко това, за което говорим, ми се ще да ви попитам защо в нашето общество има дефицит на емпатия? Какво ни липсва, че не можем да бъдем достатъчно съпричастни? Аз имам такова усещане.
- Да, така е, в нашето общество има дефицит на емпатия. Има пренебрежително, бих казал дори леко арогантно отношение на човек към човека. За мен отговорът е много простичък, същевременно от него произтичат прекалено много размисли.
Просто ние, хората, живеем изключително мизерно в България. Ние сме държавата на работещите бедни хора. И всъщност, когато човек работейки, не може да осигури достатъчния стандарт на семейството си, той се обръща срещу целия свят и се чувства ощетен.
И, естествено, обвиняващ тези, които не му дават това, от което той се нуждае срещу труда, който полага. И на практика се получи огромен шок за това общество, в което наистина хората се чувстват оцеляващи.
10% са тези, които са с доходи над 800 лева според статистиката на Националния статистически институт. Представете си, 90% от хората в България на практика са оцеляващи работещи бедни. Тук дори не включвам социалните групи - тези, които са с ТЕЛК, както и пенсионерите. За тях думата “оцелявам” означава - живея ден за ден. Ето това усещане, че всеки е в състояние на оцеляване, води до липсата на емпатия.
- Да, бедни сме, но по-добре да сме живи - нали така?
- Затова в началото на интервюто точно за това говорих. Всъщност това, което се случва в момента с коронавируса, е сигнал за промяна на всички пренастройки на системата на това общество. На практика всички ние трябва да осъзнаем, че личната ни отговорност ще даде шанс да пренастроим обществото така, че когато премине епидемията, ще бъдем много по-задружно общество.
На всеки 100 години на планетата от последните 1000 години се появява огромна пандемия. Последната огромна пандемия е била испанският грип през 1918-20 година. За 3 години са умрели над 50 милиона души. Горе-долу колкото са жертвите от някоя от световните войни. Т.е. планетата намира начин да дезинфекцира себе си от нас хората, защото ние се оказахме много лоши към нея.
Яна БОЯДЖИЕВА
