Д-р Кристел Шарве: Хомеопатията действа забележително при менопауза и тревожни разстройства

Предлагаме ви в превод много интересното интервю с д-р Кристел Шарве - хирург, акушер-гинеколог, ръководител на клиника при Медицинския факултет в  Лион, Франция. В много откровен разговор тя открива тайните на малките и големите разреждания, както по принцип се определя механизмът на толкова коментираната и така популярна хомеопатия. Както и причините за противоречивото отношение към нея сред научната общност.

Наистина към днешна дата няма по-обсъждана и предизвикваща противоречиви мнения област в медицината от хомеопатията. Но докато се водят понякога ожесточени научни спорове, фактите говорят сами за себе си. По официална статистика повече от 300 милиона души в света приемат хомеопатични лекарствени средства. По данни на IPSOS Healthcare, в Австралия почти половината население ползва такива препарати; в Белгия - около 40%, в Италия - всеки четвърти жител. В нашите географски ширини можем да посочим приблизителната цифра - около 20%.

- Д-р Шарве, как вие, лекар хирург, получил класическо медицинско образование, се оказахте в лагера на хомеопатите? Доколко характерно е това за Франция?

- Хомеопатията има дълбоки корени във Франция. Аз действително дълго време работих като хирург, след това преминах специализация по акушерска гинекология. Това беше в средата на 90-те години. За мен хомеопатията е медицина, която помага на организма, предпазливо отчитайки всички негови физиологични особености. В началото мислех, че тя е изцяло противоположна на алопатията. Но сега съм сигурна, че хомеопатията и алопатията, както и медицината като цяло, имат една и съща цел - да помогнат на пациента. И ние, лекарите, от момента на поставяне на диагнозата, сме длъжни да изберем или една терапия, или няколко вида терапия, за да се почувства пациентът по-добре. Това е интегративната медицина, т.е., ние във Франция не разделяме традиционната медицина и хомеопатията, това е една и съща медицина. За мен са много важни въпросите на лекарската етика. Когато се запознах с Кристиан Боарон - гуруто на френската хомеопатия, аз му казах, че години наред съм се занимавала с медицина, не за да се превърна в лекар, предписващ само хомеопатия или само алопатия. За мен най-важното е състоянието на пациента.  

- Според вас какво място може да заеме хомеопатията в медицината на бъдещето?

- Сега понятието интегративна медицина се разпространява в нашия свят със скоростта на вятъра. Вече има разработени планове за нейното развитие за години напред. От друга страна, за мен е много важен историческият опит от използването на хомеопатичните препарати. Фактът, че хомеопатичните лекарства съществуват вече почти 200 години и продължават да се използват с успех, за мен е допълнителен аргумент в полза на тяхната ефективност и липса на странични действия. И ако щете, аз дори се радвам, че още не знаем достатъчно за нея. За мен би било много любопитно да узная по какъв начин едно хомеопатично средство, не съдържащо никакви молекули, може да бъде ефективно? 

Да, но като практикуващ лекар по интегративна медицина аз знам, че то е ефективно! 

То работи, то действа, 

въпреки че в него няма молекули. Това означава, че то действа по някакъв друг механизъм... Щастливи сме, че живеем във века на нанотехнологиите, затова мисля, че скоро нашите учени ще се научат да измерват, в т.ч. и безкрайно малките разреждания. И ние най-накрая ще разберем техния специфичен механизъм за въздействие върху организма. 

- Колко често в своята практика на лекар по интегративна медицина използвате именно хомеопатични методи?

- Признавам, ако някой ми каже, че от утре ще спра да се занимавам с хомеопатия, аз дори не знам как бих работила. Аз се абстрахирам от хомеопатията, т.е., не смятам, че може да се използва само в една-единствена област - контрацепцията. Но когато става дума за менопауза, за микози  - в тези области хомеопатията действа забележително. Разбира се, ако в процеса на лечение моите хомеопатични препоръки не дадат нужния ефект, аз, естествено, го допълвам с класически лекарства. Въпреки че от гледна точка на моя опит мога да кажа, че за лечение на изброените заболявания, хомеопатията е напълно достатъчна. 

Работейки с пациентки, страдащи от онкологични заболявания, аз им назначавам хомеопатични препарати, за да могат по-леко да понесат традиционните методи за лечение. И да се чувстват по-добре от психологическа гледна точка. Използването на хомеопатични средства дава добри резултати в частност и при нарушение на съня, при тревожни разстройства също. 

Тъй като съм гинеколог, знам, че по време на бременност жените не желаят да приемат никакви химически средства, защото се страхуват да не навредят на своя организъм и на бебето също. Но когато им предлагам хомеопатични средства, те не се колебаят. Сега вече повечето от половината действащи акушерки прилагат хомеопатия в своята работа. За бременните жени е двойно по-важно, че при прием на хомеопатични препарати не възникват странични явления и нежелателно взаимодействие с други препарати. Най-важното е хомеопатичните средства 

да се приемат извън приема на храна, 

както и не по време на пушене или веднага след това. Необходимо е устната кухина да е чиста, за да може лекарството да се усвои правилно.   

- Как обяснявате на своите пациенти, когато ви попитат например с какво допринася добавянето на черен дроб или сърце от патица в препарата Окцилококцинум?

- Този въпрос често ми го задават най-вече мъжете. Един мой пациент ми каза следното: “Аз не вярвам в хомеопатията, обяснете ми как функционират тези препарати, ако ме убедите - тогава ще се лекувам при вас”. Но аз съвсем не се срамувам да отговоря, че не знам как действат. 

Едно време лекарите не са могли да отговорят как действа аспиринът. Но не са лишавали пациентите си от прием на ацетилсалицилова киселина, докато разберат по какъв начин въздейства тя. Аз по същия начин назначавам препарати, чието действие не мога да обясня, но със сигурност знам, че тези препарати са ефективни. Знаете ли, много е странно, никога не съм се сблъсквала с пациенти, които да дойдат и да ме попитат как действат аспиринът или парацетамолът, затова пък относно хомеопатията това се случва много често. 

Хомеопатията е част от медицината, а тя не е точна наука. Но след като хомеопатията въздейства на мен, на моето семейство, на моите пациенти, защо тогава да се отказвам от тези средства? Проведени са повече от 600 клинични и други изследвания именно в областта на хомеопатията. Всички тези изследвания не показаха изключително положителен резултат, но въпреки това те се проведоха. Дори само 5 положителни резултата да имаше от тези изследване, това вече би било добре. Но положителните резултати са много повече. Когато пациентът дойде при мен и ме помоли да го лекувам само с хомеопатия, за мен това е лошо начало. Правилното е, когато пациентът просто сподели: проблемът ми е такъв и такъв, можете ли да ми помогнете? И тогава започвам да разглеждам тези методи на лечение, които ще бъдат ефективни в този конкретен случай.

-А вярно ли е, че за да има право лекарят да назначава хомеопатични препарати, той трябва да получи допълнително образование, да завърши съответните курсове?

- Безусловно, образование е необходимо. Но и при базово ниво на подготовка лекарят може да предписва някои общоизвестни хомеопатични средства и разреждания. Или пък комплекси препарати - за целта не е необходимо никакво допълнително образование. Нужно е просто да знае какъв препарат може да назначи в дадената ситуация. Ако обаче лекарят избира хомеопатична схема на лечение, тогава той непременно трябва да премине обучение. Иначе лечението може да не сработи, а пациентът да си мисли, че хомеопатията не действа.  

Яна БОЯДЖИЕВА