Д-р Петко Загорчев е лекар и хомеопат. Той е председател на Българската медицинска хомеопатична асоциация. Член е на Централната комисия по професионална етика към БЛС. Д-р Загорчев е анестезиолог, клиничен токсиколог и ръководи едно от най-тежките спешни отделения в страната - в гр. Шумен.
Отшумяха ли последиците от тежката грипна епидемия? Какви са най-честите патологии през пролетния сезон? Каква е тенденцията относно имунопрофилактиката и ваксинацията? Защо само лекари трябва да практикуват неконвенционалните лечебни методи, признати у нас? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Петко Загорчев.
- Д-р Загорчев, отшумяха ли последиците от тежкия зимен грип?
- Знаете, аз съм представител на структурите на спешните звена и като ръководител на спешно отделение в Шумен мога да ви кажа, че прекарахме не лек период през януари - февруари, когато започна и се удължи дълго време грипната епидемия. Независимо че бяхме подготвени за новите вируси, този път грипната епидемия ни изненада със своята обхватност. Засегнаха се, за съжаление, както деца около едногодишна възраст, така и хора на преклонна възраст. Доста тежко протече грипът - с много високо фибрилно състояние за децата и с редица усложнения, с пневмонии при възрастните. Това се оказа един доста голям товар за нашата болница като цяло, в т.ч. и като структура и леглови фонд. Наложи се да разкриваме допълнителни легла. Но така или иначе в рамките на месец март отшумя и последната вълна на пневмониите, свързани с тези вирусни инфекции. Това, общо взето, беше преобладаващо.
Последва една епидемия от скарлатина сред подрастващите, но и в това отношение всичко мина относително спокойно, което се дължи на своевременното диагностициране на тази болест. А сега, към този момент, през последните 15-20 дни зачестиха отново респираторните вирусни инфекции с хрема, зачервено гърло, с кашлица, с бронхообструктивни синдроми. Но това е типична патология за пролетния сезон.
- Искам да ви попитам стига ли до вас разширяващата се епидемия от морбили?
- Засега нямаме случаи на морбили. Имахме повече случаи на мононуклеоза, на скарлатина, но на морбили определено не. В тази връзка ще изтъкна, че в нашия регион колегите проведоха изключително стриктен контрол с доста завишено внимание. Прави им чест на колегите общопрактикуващи лекари, те положиха изключителен труд за навременната имунизация. И на мен ми е приятно да споделя, че активността на гражданите по отношение на имунопрофилактиката и ваксинацията против морбили бе изключително добра, без противопоставяне и негативни настроения.
Имаше родители, които ми зададоха въпроса не е ли рисковано да поставят ваксина на децата си. Определено не, беше моят отговор. Клиничната хомеопатия стои твърдо зад ваксинацията. Смятаме, че това е професионално и морално задължение на всеки един. Положителното в тази ситуация е следното: клиничната хомеопатия разполага и с медикаменти, с които могат да се профилактират до известна степен част от негативните реакции, които е възможно да се появят след поставяне на ваксината. Става дума за локалните оточни реакции, за зачервявания, фибрилни състояния. Можем да профилактираме също така и някои влошавания на менталния статус, забелязани от родителите. Ние активно препоръчваме на колегите този начин на профилактика на евентуални негативни реакции. И колегите общопрактикуващи лекари, в т.ч. и педиатри, особено тези, завършили клинична хомеопатия, ги предписват на своите пациенти. Затова мога да кажа, че нямаше никакъв проблем в това отношение. За щастие, както при нас, така и на много места в страната конвенционалната и неконвенционалната медицина вървят в изключително добър синхрон на разбиране.
- Казвате, че неконвенционалната медицина върви в добър синхрон с конвенционалната. Какви обаче са проблемите, които съпътстват този процес?
- Хората като цяло се интересуват как си взаимодействат двете направления - конвенционалната и неконвенционалната медицина. А първият въпрос, който си задават всички, е дали си противоречат двете медицини? Истината е, че няма конвенционална и неконвенционална медицина. Има едно изкуство, наречено изкуството да лекуваш. И това е изкуството, което ни прави лечители. Аз смятам, че един лечебен метод, какъвто и да е той, трябва да е изцяло в ръцете на лекарите. По закон конвенционалните методики са наистина изцяло в ръцете на лекари. Макар че няма как да го отречем, има и немалко хора без медицинско образование - инженери, химици и прочее, които си позволяват и се опитват да лекуват по принципите на конвенционалната медицина, включая и в България.
Относно неконвенционалните практики искам дебело да подчертая следното: практики като иглотерапия, хомеопатия, диететика, лечебно хранене и гладуване по закон, по-точно раздел 6-и от Закона за здравето, изцяло императивно са предоставени на лекари. Факт е обаче, че както в конвенционалната медицина, но особено в неконвенционалната практика, не медицински специалисти или гравитиращи около медицината (психолози, биолози и прочее) правят опити да се занимават с диететика, с хранене, с хомеопатия понякога, което изключително противоречи на нормативната, на законовата база в България. Аз стоя зад твърдото убеждение, че един лечебен процес, независимо дали е конвенционален или неконвенционален, трябва да бъде в ръцете на лекаря.
Само лекарят може да реши в какво се изразява дадена патология, за какъв тип лечение е подходяща тя. Ако един пациент се влошава и не се поддава на неконвенционално лечение, естествено, ще се насочим и към конвенционалната практика. Независимо от всички опасности от странични действия, които могат да възникнат. Но в случаите, когато един страничен ефект от конвенционалната практика превишава очакваната полза, тогава, естествено, бихме могли да обърнем поглед към неконвенционалната практика. Затова твърдя, че само лекар може да определи подобни ситуации.
- Има ли опити да се злепоставят същинските, признатите неконвенционални практики?
- За съжаление, периодично се случва уважаващи себе си лектори, включая и в медицината, особено когато са под въздействие на фармацевтичните среди, да правят опити за злепоставяне на неконвенционалните практики. Конвенционалните практики се налагат по силата на натиска на обществото и по на търсенето на един разумен, безвреден, бърз и адекватен начин на лечение. Тогава, когато този начин на лечение се подчинява и на принципите на конвенционалната практика, няма абсолютно нищо страшно.
Хората ме питат: Как да изберем и как да знаем, че не ни лъжат? Ами, отговарям им аз, обръщайте се основно и само към лекари, но към онези, които са вещи и в конвенционалната, и в неконвенционалната практика. Защото само разумният лекар, с много опит, може реално да оцени всяка ситуация.
Припомняйки си минусите на конвенционалната практика, той може да надстрои, да надгради своето лекарско мислене по типа на холистичния индивидуален подход към пациента, овладявайки и неконвенционални практики. Всяка неконвенционална практика, пречупена през погледа на лекар конвенционалист, придобива научна стойност. И всяка научна конвенционална практика, надградена с неконвенционални практики, доразвива, надгражда своите възможности. Понякога, струва ми се, далеч над възможностите на конвенционалната практика. И печелившите в този случай са както лекарят, така и пациентът./zdrave.to
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
Яна БОЯДЖИЕВА
