Защо вярата лекува?

Негативните мисли разболяват

https://zdrave.to/alternativna-meditsina/zashto-vqrata-lekuva Zdrave.to
Защо вярата лекува?

Когато вярваме, когато се молим, се свързваме с една неизчерпаема, зряла, вътрешна сила.

Ако отделяме около 5 минути на ден за молитва или позитивна креативна визуализация, което е половин процент от времето, през което сме будни, можем да се радваме на свят пълен с чудеса. Защото истинското величие е смирено, а искрящото здраве черпи сили най-вече от хармонията, пише БЛИЦ.

Вярата е трансмисия към по-високо енергийно равнище, в което брътвежите на егото стихват, умиротворението на душата бива споделено на клетъчно ниво и това носи здраве. Хората, които се молят и вярват, са с по-ниски нива на депресия. Молитвата намалява дори кръвно налягане.

Доброто психично здраве е свързано с по-доброто физическо здраве. Нашите клетки подслушват нашите мисли. Негативният вътрешен диалог е всъщност онова, което най-много разболява. А 

молитвата е носител на светлина

смирение и надежда. Успява да намали негативния вътрешен диалог и сякаш без да иска и с лекота, профилактира появата на депресивни епизоди.

Когато вярваме, постигаме пропорции, надвишаващи чистата материя. Обикновено живеем вън от себе си. Но в молитвата ние се предаваме на себе си, влизаме в най-вътрешното светилище на душата, оставаме в покой и се оттегляме в тишина, дишаме въздуха на вечността. Този покой има невероятна лечебна сила. И така, както животворния горски въздух ни съживява, така и с вярата придобиваме нова жизненост на душата.

Досега науката познаваше три състояния на мозъка – активно бодърстване, бърз сън и бавен сън. Но ето, че има и едно четвърто функционално състояние на мозъка - бавното или молитвено бодърстване. Изследвания доказват, че по време на усърдна молитва мозъчните вълни имат толкова ниска амплитуда, че се доближават до правата линия. След края на молитвата пък, мозъкът се връща към обичайния Алфа и Бета ритъм (13-30 херца). А 

мирът в ума носи много здраве за тялото

Всъщност телата ни могат да се адаптират към промените в мислите, настроението или околната среда, без съзнателни усилия: треперим, когато е студено, сърцата бият по-бързо, когато се вълнуваме, дланите се потят при напрежение. Това е автономната нервна система. Тя случва нещата, без ние да мислим. 

Въпреки това със съзнателно усилие можем да влияем върху тези автоматични функции. Когато сме вярващи и позитивни, успокояваме тази вегетативната нервна система. 

След което емоциите и убежденията се превръщат в навици. А навикът да приемаме и разбираме повече, отколкото да съдим и беснеем, е нещо толкова здравословно в своята същност, че едва ли има аналог. Вярата изгражда психичен имунитет в нас и целенасочено култивира емоционална интелигентност.

Горещи

Коментирай