Близо половината от хората с хронични заболявания в България са имали проблем с достъпа до медицинска помощ в пандемията. Това стана ясно от национално представително проучване на социологическа агенция “Тренд”: “Влиянието на пандемията от COVID-19 върху здравеопазването и здравните услуги”, представено на Третата национална конференция “Заедно за повече здраве”.
Според проучването 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в условията на пандемия. При тях има забавяне или прекъсване на лечението и отлагане на диагностиката. Проучването не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като анкетираните няма как да знаят за тях.
Също така 22% от анкетираните са отменили регулярен медицински преглед, 16% са отменили посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапията си, 20% са били затруднени да посетят своя личен лекар. Данните показват, че 32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблематичен.
Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на конференцията е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазването. Така ще може в продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хроничноболните в България.
Медиите са влошили психичното здраве на хората през пандемията
Публичните инвестиции в здравеопазването у нас изостават от средните за Европа и за да се намали разликата спрямо Европейския съюз, инвестициите в сектора трябва да се увеличат с 10% от Брутния вътрешен продукт. Така ще се намали доплащането от пациентите и вместо да е сегашните 60%, да падне под 20%. Създаването на специален фонд за иновации може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите.
„Четири са стратегическите здравни приоритета: инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране отлива на лекари и медицински сестри; подобряване на извънболничната помощ и въвеждане на дигиталното здравеопазване. Пандемията разстрои функционирането на здравната система, отне и продължава да отнема много човешки животи. Жизненоважно е през следващата година да се даде приоритет на здравеопазването и се направят смели стъпки за увеличаване на публичните инвестиции и за нужните промени в системата, за да се справи с бъдещи кризи“, заключи Деян Денев.
Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи на конференцията европейския анализ “Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията”. По данни на СЗО 60% от държавите в Европа са преустановили или нарушили скрининговите си програми за незаразни заболявания. 53% от държавите съобщават за пълни или частични прекъсвания в дейностите, свързани с контрол на хипертонията, на диабета и диабетните усложнения.
За частични или пълни прекъсвания на дейностите, свързани с лечението на спешни сърдечносъдови заболявания, съобщават 17% от държавите с високи доходи, а 26% - за прекъсване на дейностите, свързани с лечението на онкологични заболявания. Най-много са засегнати рехабилитационните процедури – 79% от държавите в Европа докладват за частичното или пълното им преустановяване.
Аркади Шарков представи данни и за влиянието на COVID-19 пандемията у нас. „С 20% намаляха хоспитализациите през 2020 и 2021 г., а това предполага натрупване на недиагностицирани и нелекувани хора с хронични заболявания. Приблизително 2300 са недиагностицираните със злокачествени образувания. Подобно е положението и при сърдечносъдовите, респираторните и ендокринните заболявания.
Очаква се ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г., като част от тях ще са с напреднали заболявания, с усложнения и вероятно вече ще се нуждаят от спешна медицинска помощ. Постковид синдромът също ще задълбочи хроничните заболявания и ще натовари здравната система“, каза Шарков.
Мара КАЛЧЕВА
