Визитка:
Завършва Медицински университет - София през 2001 г. Придобива специалност по “Хирургия” през 2009 г. и по “Съдова хирургия” през 2011 г. Преминава курс на обучение по ендоваскуларна терапия в Гент, Белгия през 2006 г.
Притежава свидетелство за правоспособност по “Ендоваскуларна съдова хирургия”. Преминал е курсове за ендопротезиране на гръдната аорта и аневризми на коремната аорта.
След дипломирането си започва работа в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ “Св.Екатерина”. В периода 2006-2012 г. е част от екипа на проф. Васил Червенков в МБАЛ “Токуда”. През 2012 г. е поканен от проф. Иво Петров да се присъедини към Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ “Сити Клиник”. 2018 - 2020 г. е съдов хирург в УБ “Лозенец”.
От август 2020 г. е началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ “Софиямед”.
Има множество публикации в реномирани национални и международни списания.
Представената от него научна продукция получава висока оценка на най-престижни национални и международни конгреси, включително Controversies and Updates in Vascular Surgery - Париж, Франция (2016 г.) - I място постерна сесия; Leipzig Interventional Course- Лайпциг, Германия (2017 г.) - I място Challenging cases/ Complications Poster Award.
Член е на Българско национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, Българското дружество по ендоваскуларна терапия, European Society for Vascular Surgery, International Society of Endovascular Specialists.
Д-р Николов извършва консултативни прегледи в ДКЦ “Софиямед” всеки понеделник от 15:00 до 16:40ч. с предварително записване на тел. 02 465 0000 или онлайн през платформата на Superdoc.bg.
- Д-р Николов, пациентите преболедували ковид често пъти имат усложнения, които засягат и съдовата система. Какви са Вашите наблюдения от практиката и какъв процент от тях стигат до намеса от страна на съдов хирург?
- Действително се оказа, че тази инфекция е свързана в много голям процент с тромботични усложнения. Това се определя както от дисфункция на кръвосъсирването, така и от прякото засягане от вируса на ендотела - вътрешната покривка на съдовите стени. Ето защо клиничната картина е разнообразна - от обширни запушвания на различни по калибър артерии и вени до засягане на най-малките съдове - капилярите.
Най-често се наблюдават дълбоки венозни тромбози и белодробен тромбемболизъм. Следват усложненията на артериалната система, които според локализацията се проявяват като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт или остра исхемия на крайниците. Нерядко срещаме и микротромботични оклузии, които се демонстрират с върхови некрози на пръстите на ръцете и краката, така наречените “covid пръсти”.
В практиката ни прави впечатление, че пациентите са информирани за потенциалните съдови усложнения, поради което релативно често се обръщат към нас. В консултативния ни кабинет зачестиха визити на прекарали covid пациенти като поне при половината откриваме поражения на периферната съдова система. Болшинството от тях - тези с венозни тромбози, се лекуват консервативно по утвърдени протоколи, докато при артериалните - често се налага извършване на оперативни или инвазивни процедури за спасяване на крайниците от ампутация.
Д-р Димитър Николов
- В средата на януари бяха разрешени плановите операции. Как това се отрази на работата в отделението по съдова хирургия в УМБАЛ “Софиямед”, което ръководите?
- По-широкото отваряне на вратите на болниците от месец януари доведе до частично завръщане на обичайните планови пациенти. В много по-голяма степен обаче се увеличи приема на пациенти с декомпенсирани хронични заболявания, които поради страх от covid не са потърсили помощ в пика на епидемията. Така в момента лекуваме предимно много тежки и запуснати случаи, в краен стадий на заболяването, които на практика отново са спешни и представляват голямо терапевтично предизвикателство. За съжаление, въпреки полаганите усилия, нерядко се налага извършване на ампутации поради напреднали промени и закъсняла съдово-хирургична намеса.
Проблемът не беше в забранения планов прием, а в пропуска по разпознаване и насочване на спешните и неотложните случаи. Това е двупосочен процес - от една страна свръхангажираната доболнична помощ в обслужване на covid пациентите и от друга- страхът на самите пациенти от потенциална зараза в болничните заведения. Проблемът е, че именно заради него пациентите с оплаквания предпочитаха да не провеждат консултации, а да изчакат преминаването на епидемията. Очевидно е, че тя няма да премине скоро. Ето защо апелирам всички пациенти, които имат периферни съдови заболявания или съмнения за такива, да потърсят специализирана помощ, независимо от епидемиологичната обстановка.
- Повече от 30% от българското население има венозни проблеми. На какво според Вас се дължи това и съществува ли профилактика?
- Венозната патология е честа. Тя засяга около 30-40% от населението в развитите страни и България не прави изключение. Това до голяма степен е свързано със съвременния, често застоен начин на живот, затлъстяването, метаболитния синдром и небалансираното хранене. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и генетичните фактори. В този смисъл, профилактиката изисква по-адекватен двигателен режим, избягване на статично (седнало или право) положение, подходящи обувки и пр.
- До какво може да доведе едно венозно заболяване, ако не се проследява?
- Най-честите усложнения са повърхностен тромбофлебит и дълбока венозна тромбоза, евентуално белодробен тромбемболизъм, в късните стадии на заболяването развитие на венозни язви. Поради факта, че това са дегенеративни, прогресиращи заболявания много съществена част от грижата за тези пациенти е тяхната диспансеризация и адекватно мониториране. Препоръчвам при неусложнени случаи консултации да се извършват веднъж годишно, а при усложнени - на всеки 6 месеца.
COVID-19 и мозъкът: Какво знаем досега?
- Ако човек е предразположен към разширени вени или е в начални стадии на заболяването, какви изследвания трябва да си прави периодично, за да проследява състоянието на вените?
- Необходимо е да се провежда Доплер сонография на венозната система. Според находката заболяването се стадира, което има съществено значение за определяне на най-подходящия метод за лечение. В съвременната флебология терапевтичният избор е много голям. Наред с класическите оперативни методи, голямо приложение намират ендовенозните миниинвазивни методи - лазерна аблация и радиофреквентна аблация, както и склеротерапия, фармакомеханична аблация, ендовенозно лепило, а напоследък и отстраняване на разширени вени с терапевтичен ултразвук. Стремим се всеки пациент да получава индивидуален лечебен подход според клинична картина и Доплер-ехографската находка при отчитане на специфичните рискове.
- Какъв метод на лечение прилагате в УМБАЛ “Софиямед” и пациенти най-често с какви оплаквания лекувате?
- Ако говорим за варикозната болест, в болшинството от случаите, най-вече поради напреднали тежки стадии, се налага използване на класическите оперативни методи. Наред с това въведохме и един утвърдил се в практиката през последните години метод - радиофреквентна аблация. При него вместо “изтегляне” на разширената вена се извършва контролирано “изгаряне” отвътре с катетър, позициониран много точно под ехографски контрол в увредения участък на вената. Освен избягване на разрези и много бързото възстановяване, методът има предимството да се извършва под локална анестезия.
Венозната хирургия е само малка част от обема терапевтични мероприятия, извършвани в отделението по съдова хирургия. Нашият основен контингент са пациентите с артериалните заболявания. Прилагаме всички най-съвременни стандарти на лечение - от конвенционалните отворени байпас процедури до иновативните ендоваскуларни техники и хибридни операции.
- Има ли особености при избора на оперативни техники при съвременната covid обстановка?
- Да, определено епидемиологичната обстановка се отразява върху избора на лечение. Все по-често използваме ендоваскуларни методи при пациенти, които до преди година щяха да бъдат лекувани преимуществено с отворена хирургия. Едната причина за това е бързият скок на технологиите, а другата е стремежът ни да минимизираме болничния престой, включително в реанимация и периоперативните усложнения.
