Екип от изследователи с членове от Института „Гладстон” и Curative Inc. открил нови части на варианта на SARS-CoV-2 „Омикрон”, които биха могли да обяснят защо той е толкова по-преносим от другите щамове на вируса. В своето проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, групата използвала вирусоподобни частици, за да проучи възможностите за създаване и неутрализиране на варианта „Омикрон”.
С напредването на пандемията учените открили, че както се очакваше, вирусът SARS-CoV-2 е мутирал в няколко варианта. Предишни изследвания показват, че някои от вариантите правят хората по-болни от други и също така, че са по-лесно преносими. Установено е, че „Омикрон” е особено преносим и в това ново проучване изследователите се стремят да разберат защо.
За да научат повече за уникалните характеристики на предаваемостта на варианта „Омикрон”, учените са изследвали негови специфични характеристики, вместо самия вирус. Проследени са били четири варианта на SARS-CoV-2: omicron, delta, B.1.1 и B.1. Всички били тествани срещу антисерумни проби, получени от заразени пациенти.
Те установили, че антисерумът от пациенти е приблизително 15 пъти по-малко ефективен срещу „Омикрон”, в сравнение с B.1, оригиналният щам, въпреки че неутрализиращият ефект на две ваксини се е увеличил. И като разгледали по-отблизо N мутацията, която прави „Омикрон” различен от другите щамове, изследователите открили, че позволява на вируса да навлезе по-лесно в клетките на гостоприемника и също така му дава четири и половина пъти по-висок праг на съединяване с тях.