“Ще победим коронавируса не когато населението бъде повсеместно ваксинирано, а когато хората се научат да живеят с пандемията.
Винаги ще има такива, които ще откажат ваксиниране, затова е важно да продължаваме да инвестираме в лечението и болниците”, смята италианският проф. по инфекциозни болести д-р Матео Басети - директор на Клиниката по инфекциозни болести в болницата “Сан-Мартино” в Генуа.
Предлагаме ви най-интересните и полезни части от интервюто с проф. Басети.
- Проф. Басети, COVID-19 засегна много лошо Италия в началото на пандемията. Каква е ситуацията днес?
- Ние се справяме доста добре с пандемията. Да, през март, април, дори и май ситуацията беше много сложна. Сега мога да кажа, че ситуацията е под контрол. Все още имаме много положителни случаи с COVID, но само част от заразените попадат в болница, като не са много пациентите със сериозни заболявания.
- Как според вас се промени вирусът от март досега?
- Трудно е да се каже дали вирусът се е променил или ние се променяме. Може би, действително се промени вирусното натоварване през летните месеци и намалява броят на инфектираните.
В същото време обаче се повишиха възможностите ни да лекуваме пациентите с коронавирус. А това означава, че сега сме по-подготвени, знаем как и кога, а също и колко дълго да лекуваме пациентите.
Много е важно лечението да започне колкото се може по-скоро, като се назначават правилните лекарства. Сега вече не използваме 10 препарата, а само 2 - Ремдесевир и Дексаметазон... Затова е много трудно да се каже дали болестта се развива различно заради вируса или заради нас.
Според мен е важен резултатът, а крайният резултат е такъв: през март-април смъртността беше около 50%, сега е около 0,4-0,5%. У нас все още има немалко случаи на заразяване, но много по-малко пациенти умират от коронавируса.
- Децата тръгнаха на училище преди време и се повиши страхът от заразяване и при тях. Те с по-добър имунитет ли са, или са по-устойчиви към вируса?
- От опита на Великобритания ни е известно, че от вируса могат да пострадат в различни пропорции деца на различна възраст.
Когато сравняваме децата с младите хора, с тези в средна или напреднала възраст, да при децата заразяването е по-ниско. Това е важно, тъй като показва, че вероятно вирусът има по-слаба връзка с децата, отколкото с възрастните.
Като цяло, взетите мерки в училищата имат голямо значение.
В Италия например, има много строг протокол по отношение посещението на училищата - задължително носене на маски, когато децата отиват на училище или когато ползват училищен транспорт, избягване на местата на струпвания, по-малко спорт в училищата и т.н.
Смятам, че тези твърди мерки ни позволяват да държим под контрол ситуацията в училищата. Има случаи на заразяване, но те са малко и не предизвикват проблем (Б.р. Училищата в голяма част от Италия към момента на публикуване на интервюто вече са затворени).
- Много спорове се разгоряха относно носенето на маски. Води ли до негативни последствия носенето на маски в закрити помещения?
- Носенето на маски е само една от мерките, които трябва да се спазват. Ако хората носят маски, но не си мият ръцете, ръкуват се и се прегръщат при среща с близки и приятели, тогава и маската ще е по-малко полезна.
Маската е важна, но също толкова важно е спазването на дистанция, миенето на ръцете и, разбира се, изолиране у дома, ако имате симптоми на грип.
Проф. д-р Матео Басети
-В някои публикации се посочват изследвания, според които вирусът влияе на част от органите и последствията от болестта остават дори след лечението. Какви са вашите наблюдения в това отношение?
- За съжаление, COVID-19 оставя някои последствия. Ние не знаем колко дълго ще останат, но ги има. Става дума за последствия за белите дробове, централната нервна система, дерматологични проблеми, наблюдава се и уморяемост, и хронична умора.
Това си е тежко заболяване, което може да даде сериозни последствия. Събираме информация за всичко, което се случи през тези месеци и имаме пациенти с пневмонии, които все още се сблъскват с проблеми.
- Вие смятате ли, че е правилен подход в страните в критична ситуация да се тестват колкото може повече хора? Какви други решения могат да се вземат за изхода от кризата?
- Има значение какви ресурси и инвестиции има страната за преодоляване на тази болест. Аз смятам, че ако ресурсите са ограничени, е по-добре да се инвестира в болници, в лекарства, в легла за интензивна терапия, а тестове да се правят само на пациенти със симптоми.
Вече навсякъде има достатъчно тестове, но според мен, ако трябва да се избира, за предпочитане е да се инвестира в болниците.
- Кое е по-важно да получим най-напред: лекарство или ваксина против този вирус?
- И двете са важни. Аз смятам, че няма кой знае колко да намалеят случаите на коронавирус, когато се появи ваксината. Важно е да се инвестира в двете направления, за да преобладава броят на активните агенти против COVID-19 и да знаем как да го лекуваме. Да, важно е да се инвестира във ваксинации,
тъй като това ще помогне за по-слабото разпространение на вируса и за повече хора с добър имунитет. Но не може да се избира кое е по-приоритетно. И двете са важни - и ваксината, и лекарството.
- Кога може да се очаква ваксина според вас?
- В света съществуват няколко програми и това е своего рода съревнование, но аз се надявам, че е добре да има съревнование, за да получим ваксина в кратки срокове. Може би в началото на годината ще получим някакви дози, а през лятото на следващата година ще стане възможна по-обширна ваксинация.
- В каква степен се изработва имунитет при пациентите, лекували се от COVID-19?
- Ние не знаем колко ще се задържи този имунитет. Надяваме се да се задържи 6 до 12 месеца, но трябва да почакаме, за да знаем със сигурност, да видим колко антитела остават след ваксинация или след болестта.
- Какво беше най-тежкото за вас от началото на пандемията?
- Няколко месеца от сутрин до вечер работех в тази болница, рамо до рамо със стотици хора. Идвах на работа всяка сутрин и хората ме гледаха в очите с надеждата да видят усмивка или източник на спокойствие.
Това беше най-трудно за мен, защото не знаех как да лекувам тази инфекция... С всички сили се опитвахме да помогнем на хората и това беше много трудно, защото ни порази съвършено неизвестна болест.
- Имаше ли моменти, когато губехте надежда или ставахте по- оптимистични по отношение на борбата с вируса?
- Към края на март беше много страшно заради всеобщия натиск и големия брой пациенти. Беше трудно да се намерят легла за тях - ето това беше най-тежкият период. След това, през май и юни, се зарадвах, когато намаля броят на инфектираните.
Сега не мога да твърдя, че съм напълно щастлив, тъй като все още има случаи на хоспитализации, но съм спокоен, ситуацията вече е контролируема. Аз се чувствам сигурен, що се отнася до лечението на тези пациенти.
- Какви уроци извлякоха правителствата и здравните системи по света от тази пандемия?
- Преди всичко, да се подкрепяме повече едни други. В началото на пандемията всяка страна или регион избраха собствен път.
Ние не положихме никакви съвместни усилия тогава. Според мен, е много важно да споделяме един с друг познанията за вируса и да се опитаме всички заедно да изградим обща стратегия. Понякога имам усещането, че страните са настроени една срещу друга.
“У нас няма заразени, у вас има. Ще затворя границата си с вас, искам да се изолирам” и т.н. В случай на пандемия през 21 век е важно да се изгради обща стратегия.
Смятам, че това беше добър урок за всички ни. И друг важен урок - разработката и създаването на лекарство или ваксина трябва да се осъществява по-скоро със съвместни усилия, а не както се правеше в миналото.
- Как смятате, кога може да се каже, че сме преодолели кризата, свързана с вируса?
- В близките години ще ни се наложи да живеем с вируса, защото все още ни предстои да преодоляваме и други трудности. Когато пуснат ваксината, ще се намерят хора, които ще откажат да се ваксинират. Затова е важно да продължаваме да инвестираме в лечението и болниците.
Яна БОЯДЖИЕВА
