Д-р Евгени Живков е от лекарите, които поставят началото на анестезиологията в България и обучават някои от първите специалисти в тази област. Роден е във Видин на 19 февруари 1938 г.
Той продължава семейната традиция и става лекар като чичо си д-р Милан Попов, който е завършил медицина в Женева и е създал първия рентгенов кабинет във Видин, и като вуйна си д-р Ана Паунова - завършила медицина във Виена и първата жена акушер-гинеколог в града.
В семейната традиция се вписва и братовчедът д-р Митко Попов - завеждащ на отделение по фтизиатрия, посветил се на борбата с туберкулозата.
Д-р Живков завършва медицина в София и заедно със съпругата си д-р Станка Михайлова е разпределен да работи в село Арчар. Година по-късно се връща в София, за да изкара шестмесечен курс по анестезиология и реанимация. Ведна след курса е преназначен в хирургичното отделение на Окръжната болница във Видин.
Д-р Живков е първият и единствен по това време анестезиолог във Видински окръг. Преди да се появят анестезиолозите в здравната система, операциите се извършвали със спинална анестезия, поставена от самите хирурзи, а също с венозна или капелна анестезия с маска “Шимелбуш” или “Омбредан” - непознати на сегашните лекари. Когато хирурзите имали “леки пръсти” и “усет”, упойките се получавали. Ако ли не, било за сметка на пациента.
Може би като наследство от онези времена все още някои хора питат плахо, преди да ги оперират, дали има вероятност да не се събудят от упойката и се страхуват повече от самата анестезия, отколкото от хирургията, която ще им се прилага.
Но ето че във Видински окръг вече имало специалист анестезиолог и всички хирурзи искали д-р Евгени Живков на операциите си. А те били много - коремни, урологични, ортопедични, гинекологични. Обаче д-р Живков е един-единствен и трябвало сам да се справя с планови и спешни интервенции, денем и нощем. Тъкмо се прибирал вкъщи след работа и отново го викали спешно.
В някои денонощия на д-р Живков се събирали по 18 анестезии, без никакво време за почивка и сън.
При това работил с апарат “Хирана” и с газови смеси от кислород и азотен диокис, халотан. Поради несъвършенството на апаратурата, отделяните газове се отвеждат от операционната с маркуч през прозореца и обикновено колкото вдишва и издишва пациентът от упойващите газове, толкова и анестезиологът.
Благодарение на новата техника, сега почти не се отделят токсични газове във въздуха на операционните зали. Но не и по времето, когато анестезиологията прохожда в България. Хроничното недоспиване и вдишването на вредни вещества след време ще се окажат фатални за здравето на д-р Евгени Живков. Но той все още бил млад и успявал да се справи с непосилното натоварване.
През 1969 г. към Първа хирургия на Медицинска академия в София се обявява конкурс за асистент. Д-р Живков печели конкурса и се мести в София. Заедно с проф. Йордан Йорданов участвал в организирането на първия Дихателен център за продължителна дихателна реанимация в Медицинска академия ( Александровска болница).
Центърът бил оборудван със съвременна за своето време апаратура, системно изследване на алкално-киселинното равновесие, мониторно наблюдение на пациентите. В Дихателния център се постигали невероятни резултати - спасявали се хора със заболявания, смятани за абсолютно нелечими дотогава. Например, трета степен на тетанус с ужасни гърчове и болки
А също трета гърчова фаза на бяс; детски паралич със засягане на дишането; тежки пътно-транспортни травми със счупване на ребрата от двете страни на гръдната кост, с невъзможност за дишане.
Проф. Йорданов ръководел лечебната и учебната дейност, а асистентът му д-р Живков бил дясната му ръка в подготовката на така дефицитните за цяла България анестезиолози. Д-р Живков работил също и като републикански консултант за всички тежки спешни случаи в България. Но тогава разполагал с незабавен авиационен транспорт, какъвто днес, уви, не съществува.
Заради добрата организация на Отделението по дихателна реанимация (Дихателен център) в Александровска болница, д-р Живков бил пратен в Киев, за да помогне за организирането на подобен дихателен център там. За обмяна на опит е командрирован и в Лондон.
През 1974 г. го пращат за преквалификация във Виена. Австрийците му демонстрират катетеризация на вена сафена под ключицата с помощта на ехографска апаратура. Това е трудна и опасна манипулация - при най-малката грешка се получава двоен пробив на стената и смъртоносен кръвоизлив в пространството между сърцето и белия дроб.
Д-р Живков заявил със самочувствие пред австрийските си колеги, че това е рутинен метод в неговата работа, че го прави без апаратура, че дори и на тъничката вена на бебе. И за доказателство извършил процедурата ръчно. Отговорът на австрийците бил: “Браво! Не вие трябва да се учите от нас, а ние да се учим от вашето умение и сръчност. Ние се разглезихме с модерна апаратура и разчитаме само на нея, а вие сте развили сръчност, ловкост, умения и талант!”.
Наред с отговорната и сгъстена програма на анестезиолог практик и обучител, д-р Евгени Живков се занимавал също с научни разработки на теми като: промени в алкално-киселинното равновесие при дихателна недостатъчност, проблеми при продължителна интратрахеална анестезия, анестезия при миастения гравис, реанимация при гръдни травми, анестезия при гърчови състояния и др.
Много бързо в медицинските среди се разчуло за изключителните умения, знания и работоспособност на д-р Живков. Те не останали скрити и за тогавашните управляващи на здравната система и дори на държавата.
Така по заповед на проф. Атанас Малеев големият специалист по анестезиология бил преместен от Александровска болница в Правителствена болница “Лозенец”, известна като болницата на властта.
В продължение на повече от 20 години д-р Живков спасявал известни личности от управлението на страната, от артистичните среди и от всички обществени сфери. Пациентите си обслужвал професионално, с прецизност и отговорност. Сред тях била и дъщерята на тогавашния държавен ръководител - Людмила Живкова.
За жалост, годините почти денонощна работа, напрежение, стрес, отговорности и вдишване на газообразни анестетици увредили костния мозък на анестезиолога. Д-р Живков развил левкемия и на 5 декември 2006 г. угаснала светлината в очите му.
Мара КАЛЧЕВА
