От 4 до 6 октомври в столичния хотел “Хилтън” се проведе Петият национален конгрес с международно участие на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика.
Форумът бе посветен на новостите в ултразвуковата диагностика на нервната система с акцент върху мозъчните инсулти.
Каква е причината мозъчните инсулти да са сред водещите заболявания за смъртност в България, какви са новостите в лечението им и за тайните на активното стареене, разговаряме с акад. проф. д-р Екатерина Титянова, началник на Клиниката “Функционална диагностика на нервната система“ във Военномедицинска академия - София и председател на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика.
Екатерина Титянова e професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и академик на Сръбската кралска академия на науките и изкуствата.
Ръководител е на Клиниката “Функционална диагностика на нервната система” във Военномедицинска академия - София. Член е на Факултетния съвет и ръководи Катедра към Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Има богата научна продукция. Носител е на голямата награда “Питагор“ за цялостен принос в науката и на редица национални и международни научни награди.
- Акад. Титянова, какви са новостите в лечението на мозъчния инсулт?
- Новостите са свързани с т.нар. диференцирано лечение на мозъчните инсулти, което в продължение на повече от десет години включва различни реканализационни процедури.
Най-широко достъпна е интравенозната тромболиза при острия исхемичен мозъчен инсулт, при която по венозен път до 3-4.5 часа от неговото възникване се вкарва специфично вещество, разграждащо тромба, запушил артерията.
Венозната тромболиза може да се надгради с ендоваскуларно лечение, което включва различни реканализиращи техники чрез катетризиране на артерията до мястото на тромбозата - тромбаспирация (аспириране на тромба чрез специфично устройство), механична тромбекстракция/тромбектомия (отстраняване на тромба чрез стент-ретривъри).
Тези методи могат да се приложат до 6-ия час от началото на инсулта и се осъществяват от интердисциплинарен екип само във високотехнологични центрове.
Ето как да намалим лесно риска от инфаркт и инсулт
- Тези лечения прилагат ли се в България?
- За щастие, да. Венозната тромболиза е достъпна в цялата страна - почти всички болници имат клинични пътеки за нея.
Ендоваскуларните процедури обаче могат да се прилагат само в няколко центъра, които са високотехнологични. Във Военномедицинска академия наскоро закупихме техника от най-висок клас с възможност за извършване на подобни процедури.
Най-важно за успешното лечение на острия мозъчен инсулт е пациентът да бъде хоспитализиран в първите три часа от неговото възникване.
За целта трябва да се знае точният час на началото на мозъчните симптоми, защото венозната тромболиза е възможно да се проведе до 4,5 часа от началото на инсулта.
Ендоваскуларните процедури дават малко по-разширен терапевтичен прозорец - до шестия час. Ако пациентът постъпи в болничното заведение по-късно, той не може да се възползва от тези нови методи на лечение.
В България процентът на венозните тромболизи варира между 1-2% срещу 25% в страни като Австрия и Германия.
Основна причина за това е късната хоспитализация на пациентите с остър мозъчен инсулт - над 90-95% от тях постъпват в болница след 6-ия час от възникването на инцидента, когато диференцираното лечение не може да се приложи.
Акад. проф. д-р Екатерина Титянова
- Какви са първите симптоми на мозъчния инсулт?
- Симптомите са най-различни като внезапна загуба на говор, внезапна слабост на крайниците, залитане, главоболие, гадене, повръщане и др.
Най-важно е да се знае часът на тяхната поява, а хората трябва да бъдат обучени да разпознават тези симптоми.
Ако пациентът е в съзнание, той трябва да отбележи времето за възникване на инцидента, ако е в безсъзнание и негов близък е наоколо, той също трябва да запомни часа на възникване на инцидента.
Това е ключово при избора на лечебен подход.
- Вие сте началник на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА, кои са най-честите неврологични заболявания, с които се сблъсквате във вашата клиника?
- Най-често в амбулаторни условия са периферните заболявания на нервната система, или т.нар. дископатии, радикулити, невралгии и др.
Те представляват над 70% от амбулаторната практика. В спешните направления на първо място са мозъчните инсулти, като 85% от тях са исхемични поради недостиг на кръв към определени области на мозъка.
Част от тях са преживяеми и не се налагат специфични методи на лечение, но една част от тях са непреживяеми и при тях ползата от новите съвременни методи на лечение е най-голяма - пациентът може да оживее, и то без или с минимален неврологичен дефицит.
- Доскоро България беше сред “първенците” по смъртност от мозъчни инсулти, все още ли е така?
- Това е тенденция, която се запазва повече от 30 години. Ние сме на едно от първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, а в България се запазва и тенденцията мозъчният инсулт да бъде втора причина за смърт след сърдечните заболявания.
6 причини за инсулт, които хората пренебрегват
- И каква е причината за това?
- Въпросът е комплексен. На първо място, това е високата заболеваемост от артериална хипертония в съчетание с атеросклероза, които се лекуват късно, едва след като пациентът получи симптоми.
При нас липсва т.нар. първична профилактика, при която здравият човек поддържа своето здраве, като променя начина си на живот и избягва рисковите фактори, които биха отключили заболяване.
В повечето случаи пациентът идва в болницата след появата на клинични симптоми и едва тогава разбира, че страда от заболяване.
Тогава се провежда вторична профилактика, чиято цел е да предпази болния от последващи инциденти.
Други фактори, които увеличават риска от мозъчен инсулт, са наличието на захарен диабет, сърдечни заболявания, затлъстяване, дислипидемия - висок холестерол, различни негативни стресови изживявания, вредни навици, каквито са тютюнопушенето, прекалената употреба на алкохол, намалена двигателна активност и др.
Важно е да се знае, че тези фактори могат своевременно да се идентифицират и адекватно да се контролират.
- Доколко застаряването на населението е също фактор за тези заболявания?
- В целия свят се наблюдава застаряване на населението. България е страна със сравнително ниска продължителност на живота - тя е средно 74,8 години, като жените живеят средно 78.4 години, а мъжете - 71.4 години. В страни като САЩ, Германия и Австрия средната продължителност на живота е над 80 години.
- Доскоро се хвалехме, че сме сред държавите с най-много столетници...
- Така е. България е една от държавите с над 250 столетници, като един от факторите за това са добрите гени. Знае се, че продължителността на живота е кодирана в т.нар. теломери, за което има присъдена Нобелова награда.
Теломерите са окончанията на хромозомите, които се скъсяват при всяко клетъчно делене, докато достигнат дължина, при която клетката не може повече да се дели и тя умира.
Дължината на теломерите при раждане и скоростта, с която те се скъсяват, се определят от гените - така всеки човек има генетично кодирани дни и продължителност на живот.
В този смисъл хората с добри гени, каквито са нашите столетници, имат висок шанс да достигнат до дълбока старост и обичайно те по-рядко боледуват.
- Всеки ще доживее до някаква възраст, дай Боже и по-висока, но въпросът е как да остаряваме активно?
- Активното стареене е мисия на ХХI век за целия свят и то може да се постигне чрез непрекъснато индивидуално, интензивно и специфично ориентирано обучение във всички възрасти
Тази диета намалява с 30% риска от смърт от рак, инсулт и сърдечни заболявания
Препоръчва се на всеки пет години след 60-годишна възраст всеки човек да придобие ново умение, което не е имал преди - чрез реорганизиране, обучение и активиране на мозъчните стволови клетки мозъкът продължава да се поддържа млад.
Друг фактор е социализирането и ресоциализирането. Общуването между хората и позитивното мислене са фактори, които удължават възможността на човека да достигне пределната възраст, която е генетично кодирана.
- Какво представлява арт терапията и на кого помага тя?
- Арт терапията е ново направление в неврорехабилитацията, която е насочена към две групи хора. Първата са здрави възрастни хора, които чрез арт терапия осмислят своя живот, създават творчество, което ги прави полезни за себе си и за околните.
Втората група са болни с различни заболявания, включително инсулти.
Показано е, че при някои видове инсулти - особено тези, локализирани в дясната мозъчна хемисфера, след преживяване на такъв инцидент някои пациенти развиват нови творчески умения.
Тези пациенти имат голяма полза от арт терапия - в случаите, когато те са парализирани и не могат да ходят, това е начин да реализират себе си, да общуват с творчеството си, да се ресоциализират и да имат самочувствието, че могат да продължат да живеят активно.
Румяна СТЕФАНОВА
