Фибромиалгията е хронично мускулно-скелетно заболяване, което е свързано с широко разпространена мускулна болка и различни съпътстващи симптоми. Точната причина все още не е ясна и диагнозата често се поставя трудно. Заболяването значително засяга ежедневието и често води до физически и емоционален стрес. С ревматолога д-р Мария Недкова говорим за това все по-често срещано състояние днес.
Визитка♦ Д-р Мария Недкова е ревматолог и част от екипа на Отделението по ревматология на УМБАЛ "Бургас". Завършила е медицина в Медицинския университет в Плевен. Специализирала е във ВМА в София и в УМБАЛ "Бургас", докторант към Клиниката по ревматология на УМБАЛ "Каспела" - Пловдив. Участва активно в ревматологични форуми с българско и международно участие. Част от авторския колектив на Ръководството по белодробни болести в раздела „Белодробен карцином – паранеопластични ревматологични прояви“, под редакцията на проф. К.Костов. Научните й интереси са в областта на остеопорозата и разработването съвременни терапевтични режими при тези пациенти. |
- Д-р Недкова, какво представлява мекотъканният ревматизъм?
- Мекотъканният ревматизъм или фибромиалгията се счита за добре оформен, неставен ревматичен синдром. Той е съвкупност от множество функционални синдроми. Основна характеристика са генерализирани мускулни болки и болка при механичен натиск в 11 от 18 болезнени тригерни точки, които представляват свръхчувствителни зони, напипвани като възли в мускулите и разположени в различни части на тялото, предимно на местата на сухожилните съчленения. Прагът на болка в болезнените точки се измерва със специализиран уред - долориметър.
- Кого засяга най-често?
- Фибромиалгията е широко разпространена и обхваща различни възрастови групи. Най-често засяга възрастта между 20 и 50 г. Съотношението жени/мъже варира от 9/1 до 20/1. Около половината от пациентите с мускулно-скелетна болка се диагностицират в даден момент с фибромиалгия. При до 12% от пациентите със системен лупус еритематозус се диагностицира това придружаващо заболяване. Подобна честота е отчетена и при тези с хронични възпалителни ставни заболявания, като ревматоидния артрит.
- На какво се дължи това заболяване?
- Съществуват различни хипотези – една от тях се базира на промени в имунната система. Отчетена е връзката на фибромиaлгията с автоимунни болести - системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и склеродермия. Регистрирани са кожни имунореактивни прояви и алергични промени. Доказана е генетичната предизпозиция с фамилността на болестта. Хипотезата за вирусна, бактериална или паразитна инфекция отразява връзката на фибромиалгията със СПИН, хепатит С, лаймска болест, инфекция с Ебщайн-бар вирус. Отчетена е връзката с травматизъм, стрес, начин на работа, проблеми със съня и придружаваща депресия.
- Има ли значение околната среда за проявата на болестта?
- Замърсеният въздух, екстремните климатични промени, високата влажност, студът биха довели до дисбаланс в регулацията на усета за болка с последващо отключване на болестта. Хората с индивидуална повишена чувствителност към студ и топлина са в рисковата група.
Обикновено се засягат професии, свързани с екстремно психическо натоварване, нарушен сън, принудителни пози с обездвижване и последващо затлъстяване- учители, медицински персонал, шофьори, работници в производства с нощен труд. Начинът на живот е в основата на модулиране на симптомите при пациентите с поставена диагноза. Проявите намаляват при балансирана нискосолна диета с фибри и ограничение на храни, богати на наситени мастни киселини, мононатриев глутамат, глутен, алкохол, високодозов кофеин и наркотични субстанции.
Д-р Мария Недкова
- Какви са симптомите?
- Основен симптом е болката, в началото локализирана, след това - дифузна и хронична, постоянна, по-силна при физическа активност, но присъства и в покой. Описва се от болните като пареща, опасваща, режеща, спазматична, без точно локализирано място - мускулна, сухожилна, ставна или периставна. При фибромиалгия може да се придружава и от болки в кръста, депресия, болести на темпоромандибуларните стави, мигрена и/или тензионно главоболие, синдром на хроничната умора, хронична тазова болка и др.
Ревматичните оплаквания са постоянни и са причина за възникване на тревожност, хронична дифузна болка и чести посещения при лекар. Най-важното за тези оплаквания е, че: болката не е локализирана в определена става, а в болезнени точки
Сутрешната скованост е непостоянна и преодолима. Съществува субективно усещане за локални отоци, често главоболие. Оплакванията се усилват от студ, работа, преумора, стрес и намаляват от масаж, почивка, спорт, ваканция. За да се развие заболяването, трябва да има определени личностни особености: перфекционисти и максималисти, лесно се поддават на стрес, но крият това и са раздразнителни, често се съмняват в себе си, мразят да се оплакват, поемат проблемите в себе си, често употребяват алкохол и транквиланти. Болните се оплакват от постоянна умора още при събуждане, придружена е от усещане за сутрешна скованост.
Сънят е нездрав и невъзстановяващ, с голям брой събуждания и намаляване на продължителността на бавния дълбок сън.
От нарушения на съня страдат 80% от болните с фибромиалгия
Налице са дразним колон, главоболие или истинска мигрена, болест на Рейно, дермографизъм, сърдечна невроза, дразним пикочен мехур, кожни прояви, намалена концентрация, ограничаване на зрението и слуха, виене на свят и прилошаване, профузно изпотяване, чувство на подуване на пръстите.
- Лечимо заболяване ли е?
- Мекотъканният ревматизъм или фибромиалгията е трудно лечимо заболяване. Най-важният фактор е насочен към повлияване в положителен аспект на адаптацията и качеството на живот, адекватното лечение на хроничната болка, промените в съня, депресията, редовните прегледи при общопрактикуващ лекар и специалист ревматолог.
- Какво е лечението?
- Медикаментозното включва различни класове антидепресанти, миорелаксанти, аналгетици (основно наркотични, антиконвулсанти, анестетици), лидокаин локално. Немедикаментозните мероприятия са физиотерапията - масаж, мануална терапия, електро- и ултразвуково лечение, активна гимнастика, стречинг, хидротерапия, балнеотерапия, релаксация и когнитивна терапия, акупунктура, хипноза, хомеопатия, правилен режим на хранене и хигиена на съня.
- Какви са перспективите пред тези пациенти?
- Изработването на правилна стратегия и индивидуален подход при всеки болен подобрява дългосрочната прогноза и перспектива. Качеството на живот след приключване на дългосрочното лечение, което е възможно да продължи с години, се определя от придържането на пациентите към терапията и промяната в стила на живот. Моите препоръки са свързани с ранното и правилно насочване на пациентите от общопрактикуващите лекари и други специалисти към ревматолог. Това ще подпомогне своевременната диагноза и изготвяне на персонализиран подход на лечение. Необходима е тясна колаборация на ревматолога с физиотерапевт, психиатър и специалисти по неконвенционална медицина
И към момента диагнозата представлява предизвикателство пред ревматолога с оглед индивидуалната непоносимост към определени класове медикаменти и техните комбинации. За постигане на оптимални резултати е необходимо информираното съгласие на пациента за дългосрочно, обикновено няколкогодишно лечение.
Мария ИВАНОВА
