Уважаема редакция, прочетох с интерес интервюто с доц. Елиан Рачев за климакса. Намерих отговори на много от въпросите, които си задавам, тъй като в момента и аз съм в такъв период. Надявам се доц. Рачев да отговори и на още няколко въпроса, свързани с менопаузата. Интересува ме как трябва да се храни жената, когато е в менопауза? Какви изследвания трябва да се направят, преди да започна лечението, тъй като при мен климаксът протича по-тежко?
Венета Михайлова Щелянова, гр. Пазарджик
Доц. д-р Елиан Рачев е началник на Клиника “Репродуктивно здраве” в СБАЛАГ “Майчин дом” - София. Има над 120 научни публикации и три рационализации в областта на акушерството и гинекологията. Работи главно по проблемите на гинекологичната ендокринология, стерилитета и патологичния климактериум. Специализира във Великобритания, Канада, Италия и Япония. Автор на монографията “Климактериум у жената”. Основател и председател на Българската асоциация по менопауза и андропауза. Член на Европейската и на Световната асоциации по менопауза.
- Доц. Рачев, какво трябва да е храненето по време на климактериума? Кои продукти могат най-добре да подпомогнат балансирането на хормоналния дефицит в този труден период?
- Хранителните нужди на жената в климактериума се отличават от тези през фертилната й възраст, като се определят от физиологичните особености на обменните процеси през тази възраст и от промяната в начина на живот.
Най-характерната особеност на храненето през този период е тенденцията към прехранване и затлъстяване. Около една четвърт, до една трета от жените, увеличават значимо телесната си маса, попадайки в категорията на затлъстяването. Причините за това т.нар. климактерично затлъстяване могат да се сведат до намалени енергетични нужди и непълноценно хранене.
Трябва да се подчертае, че важно значение има и настъпилият естрогенен дефицит. След менопаузата мастният профил се променя в неблагоприятна посока, известна като “маскулинезация“ на мастната обмяна, като при някои жени се доказват и повишени нива на холестерола.
Доц. д-р Елиан Рачев: Пушачките „постигат” своята менопауза по-рано
Ако до 30-годишна възраст средната необходимост е до 2300 ккал, то от 40 до 60-годишна възраст приемането на храна трябва да се ограничи до количество, чийто енергичен еквивалент отговаря на поне 10% по-ниско от нормалния. Ежедневното приемане на храна, надхвърляща нуждите на обмяната с 200 ккал, за една година води до увеличаване на телесната маса с 10 кг!
Практическите съвети за хранене през този период включват:
• приемане на разнообразна храна
• редуциране на мазнините и мастните продукти, както и на въглехидратите
• включване в диетата на достатъчно количество зеленчуци и плодове
• приемане на храни, съдържащи калций - мляко и млечни продукти
• редовно да се следи телесната маса и да се редуцира хранителният режим
На жената през климактериума трябва да се препоръча двигателен режим, който да съответства на храненето и на физическите й възможности.
Компенсирането на естрогенния дефицит също може да бъде стъпка към ограничаване на затлъстяването.
- Необходими ли са специфични изследвания, ако се налага прилагането на лечение при жени с по-тежко протичане на климакса, както е и при нашата читателка?
- Необходимо е да се извърши гинекологичен преглед, да се установят симптомите и при липсата на контраиндикации, да се предложи хормонално-заместителна терапия. Установяването на самата менопауза изисква определяне на три основни хормона - ФСХ (фоликулостимулиращ), ЛХ (лутеинизиращ), както и основният женски полов хормон - естрадиола. При настъпила менопауза първите два са с повишени стойности, а естрадиолът е нисък.
Мамологични прегледи - ехо- или мамография, се извършват периодично, съответно на възрастта. Важно е да се определи и костната минерална плътност (остеодензитометрия), тъй като с прекратяването на яйчниковата дейност започва прогресираща с възрастта загуба на костна тъкан и оттам се повишава сериозно рискът от фрактури.
- При назначаване на такава терапия трябва ли да се проследява жената с провеждането на лабораторни изследвания и на какъв период?
- Стандартният подход включва два прегледа годишно, цитонамазка - веднъж годишно, мамологичен контрол и определяне на костната плътност. Тъй като костната обмяна е консервативна, изследването може да се извършва през две години. Обикновено специфични лабораторни изследвания не се налагат.
