Като човешки същества ние не познаваме своята цялостност, отъждествяваме се само с онези части от себе си, които познаваме. Това, което ни липсва и което не познаваме, е нашата сянка. Можем обаче да използваме различни житейски трудности, за да осветлим и опознаем тъмните си части, след което да ги интегрираме в себе си. В книгата “Болестта като път” авторите Т. Детлефсен и Р. Далке отбелязват: “Да бъдеш мъж значи да се идентифицираш с мъжките полюси на своята душа, при което женският елемент автоматично попада в сферата на сенките. Ако бъдеш жена, означава да се идентифицираш с женския полюс на душата, при което мъжкият попада в сферата на сенките. Задачата на всеки от нас е да осъзнае своята сянка. Това можем да направим по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва, търсим и намираме чрез външното (взаимоотношенията с партньора), макар то винаги да е в нас”. Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата само чрез проекцията върху една конкретна жена. Жената също.
За да разберем тази трудна динамика можем да използваме сравнение. Ако си представим сянката си като нещо многопластово, то можем да кажем: онази наша истина, която е най-дълбоко в сянката ни, буди у нас страх и ужас; истината, която е в по-горните пластове на сянката ни, преработваме и осъзнаваме по-леко, с готовност, мотивирано. Срещнем ли човек, обитаващ област, която за нас самите е в горната сфера на сянката - се влюбваме в него (и в себе си).
Това, което обичаме или мразим в друг човек, винаги е в нас самите. Обичаме такъв човек, какъвто искаме да бъдем. Мразим този, който носи част от нас, която още не сме готови да видим. Така идва изводът, че затрудненията, които имаме с партньора, са затруднения, които имаме със себе си. Разногласията в партньорските отношения можем да “употребим”, за да стигнем по-близо до себе си. При ползотворното партньорство двамата партньори опознават себе си през другия, интегрират осъзнатото в личността си и зависимостта от другия изчезва.
Какво означава “Не мога да живея без теб”?
Означава, че се страхувам от сянката си, не искам да я осветлявам, опознавам и интегрирам в себе си скритото. Предпочитам ти да си до мен, за да може моята сянка да е в теб, да не ми се налага да работя със себе си и да се чувствам некомфортно. Но ако ти се променяш и развиваш, то аз няма да ти позволя това! Защо ли? Защото по този начин ти се отдалечаваш от мен, опознаваш своята сянка и аз вече не съм ти нужен. Не стига това, ами и оставам сам със старото и в тъмното.
Това е скритият психически фон на партньорството и връзката му с бъбреците. Проблеми във взаимоотношенията се появяват тогава, когато единият осъзнава отразяваното, а другият затъва в своите проекции. Често свързваме любовта с формите на проявление, вместо със съзнателните съдържания.
Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това става, когато човек е осъзнал, приел и съединил в себе си всичко свое, което отразява партньорът му.
В тялото имаме единични (сърце, стомах, черен дроб и т.н.) и двойни органи (бъбреци, яйчници, бели дробове). Чифтните органи имат отношение към контакта и партньорството. Белите дробове олицетворяват непрекия контакт и комуникация. Тестисите и яйчниците представят сексуалността. Бъбреците отговарят за партньорството, за интимната среща между близки.
Метафора и физиология
Всички вещества, които тялото поема, попадат в кръвта. Бъбреците имат задачата да я филтрират. Те различават кои вещества са поносими и използваеми за организма и кои отрови трябва се отделят. Бъбреците имат грижата да осигуряват равновесието между киселина и основа така, както партньорството осигурява на човек възможността да опознава себе си в посока цялостност чрез връзката с другия. Опасността в едно партньорство е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение на другия са негов проблем и “нямат нищо общо с мен”. Така човек не разбира необходимостта и ползата да преработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да израства и съзрява.
Така както психиката не разпознава своите проблеми и ги прехвърля на другия, така бъбреците не могат да разпознават важните вещества и се разболяват. Камъните в бъбреците съответстват на натрупване на теми, от които човек отдавна е трябвало да се освободи. Когато човек упорито се вкопчва в маловажни и отживели теми, те блокират потока на развитието и причиняват задръстване. Тогава, за да освободи камъка, лекарят кара пациента да скача. Само отскачането и отдалечаването от старото може да допринесе за развитието на новото и освобождаването от отживялото (материализирано в камъка).
Използваната терапия за облекчаване на бъбречната колика характеризира принципите, които помагат за решаване на проблеми в двойката - топлина като израз на влечение и любов, отпускане на свитите канали - знак за отваряне и по-нататъшно развитие, което допринася за това всичко да се задвижи и потече.
Когато човек стигне до диализа...
Диализата е символ на това, че една машина става партньор, срещата с нея е задължителна поне три пъти седмично и пациентът не може да се отдели от нея по време на процедурата. Когато никой партньор не е бил достатъчно изряден и благонадежден, когато желанието за свобода и независимост е било прекалено силно, тогава болестта идва да каже на човек, че няма идеален партньор - няма, докато аз самият не съм съвършен.
Борянка БОРИСОВА, психолог
