Нова рубрика: “Здрав род - здрав човек”
Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис.
От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.
Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.
Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida
В кабинета на родовия терапевт често се задава въпросът: „Кое е вярно: това, което разумът ми казва или онова, което нашепват усещанията ми?“. Това е въпрос, който иска внимателен отговор и аз дълго обяснявам принципите на рода в тази посока.
Разумът е знанието и опитът ни. Тези два фактора показват на ума ни пътищата, по които бихме минали с най-малко щети и болка. Затова разумът има думата в повечето случаи - ние помним паденията, страданията и не желаем да влизаме в тях повече. Това е мъдро и си заслужава да бъде оценено.
По-сложна е ситуацията с нашата интуиция. Това е неясно, често много тихо изявено прозрение, че нещо не е „по реда си“ и изисква да бъде пренебрегнат разумът, за да се постигне успехът. Това е усет, който ни казва, че освен да се избегне болката, човек има и други задачи - да премине през нея осъзнато, с разбирането, че връща равновесието, поставя нещата по местата им, балансира енергията, отплаща се и получава отплата.
Това е изискване на родовата система. В нея всичко има своята разумна логика и тя е свързана с родовите закони за баланса и отговорността. Нищо не се забравя и всяко събитие, преживяване и чувство се запечатва в родовото неосъзнато поле, за да се активира при подходящите потомци, в нужното време и в правилния порядък.
Помислете за това следващия път, когато се разстроите по някаква причина.
Вашата емоционална реакция ще даде тласък
на множество промени в генетиката на рода и ще се прояви при някого от потомците ви. Нима не бива да изпитваме емоции? Съвсем, не! Емоционалната среда в рода е тази система, по която се движат силите и информацията - прилича на телесната лимфна система. Мобилизирана, тя извежда всички нежелани отрови, подпомага работата на основните органи и пречиства тялото. По същия начин в рода е нужно да се премахнат тези емоции, които вредят и насаждат отрицателните чувства на страх, вина, слабост, незачитане, незначимост, леност и т.н.
Как работи всъщност всичко това в рода и родовото неосъзнато поле?
Предците ни срещат трудност. Някой попада в засада, друг е подчинен брутално, трети - прогонен, някоя майка губи дете без време, а родилка изпада в несвяст от болка. Това са преживявания - отпечатъци. В ума на страдащия има най-различни мисли, които могат да преминат в стенания, клетви, ругатни, дори сплетни.
„Да не се бях раждала!“ - ще каже пребитата от мъжа си.
„Да не се беше раждал!“ - ще каже друга жена в същата ситуация. Това са коренно различни емоции по един и същи повод. Примирение, самоотричане, самоунищожение - това е посланието на болката на първата жена. Обида, гняв, презрение и желание да унищожиш света - това е посланието на болката на втората жена. След дни, седмици и месеци, а още повече и след години, тази болка се забравя. Но посланието остава в рода като кралска заповед, която не търпи противоречие.
„Ще се унищожа, не струвам, не съм достоен, аз съм нищо, аз съм нещастник!“ - ето отзвука в ума и сърцето на младата правнучка на първата жена, пострадала и не разрешила тази емоционална травма нито за себе си, нито в рода.
„Няма добри хора, няма да се омъжа, мога сама и не ми трябва никой“ - ето каква е негласната родова заповед на правнучката на втората жена.
Нужен е усет, необходимо е да се вникне в самата същност на страданието, за да прозреш, че то не е твое. То принадлежи на предците ти, но ти го проявяваш и го преживяваш истински, с цялата му болка. То трови живота ти, като по този начин проявява страданието на предците ти, почита ги, връща ги от забравата и ги изправя силни и незаличими в родовата памет. Да, това става без имена, без знание кой и защо е преживявал тези емоции, но се случва категорично и в семейната система това се нарича „проява на любов“
Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?
Всъщност, е точно така, защото ние не можем да се откъснем от корените си, нито да ги пренебрегнем. През корените и стъблото на рода към нас - клоните, идват живителните сили и ако в тази система има и отрова, тя също се влива в нас, като част от целия поток.
Интуитивно ние искаме да избегнем тази болка. Как да го сторим? Като се крием от нея? Но къде ще се скрием от наследството на гените си? Като сменим имената на предците си с модерни, нечувани в рода имена? Ако беше така, защо родителите ни и всички преди тях стриктно са държали да се наследяват родовите имена? Ето една пътека, по която можем да тръгнем.
Защото, освен болката и страданието, по тези канали на живота към нас тече и силата да се спасим, да преодолеем, да се възродим, преживеем и продължим в добро. Ако усилим потока на доброто в рода, ако изведем спомените от подсъзнанието към осъзнатото почитане на тези преди нас, ако го направим по множество начини: с думи, с жестове, с писане, с визии, с приказки, с песни, с дарения, шансовете да превърнем любовта си към предците в сила е огромен.
В кабинета на родовия терапевт това става като минаваме по пътя на родовия анализ, на проучването на рода и на емоционалната подложка, оставена от предците. Родовият терапевт е обучен и знае къде и как да потърси следите от родовите травми. Довереникът е носителят на информацията, на истината и той именно е източникът, от който се получават данните. Нужно е да е изпълнен с вяра и да знае смисъла на това изследване. В разговорите се разбират, осмислят и усещат множество родови данни, които събуждат интуицията и знанията за рода стават целителни.
Аида МАРКОВСКА, родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“
25 февруари, 2024 г., Пловдив
