Нова рубрика: “Здрав род - здрав човек”
Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече ще можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис.
От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.
Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.
Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida
Днес пиша за мъжките чеда, за важността на сина в родовата схема и за желанието на рода да има момчета сред децата си.
Раждането на дете е истински празник във всеки род, дори в най-бедния и окаяния. Българското семейство еднакво силно се радва и желае и синовете си, и дъщерите си. Няма разлика и в любовта при отглеждането им, нито в посланията, които родителите дават на света чрез желанието си да имат детенце. Нашите баби казваха: „Само да е живо и здраво!“ и това е истината и до днес. Искаме децата ни да са живички и да ни носят радост и добро, и да оставим след себе си следа в рода и народа си.
Ролята на мъжа и жената в българското семейство обаче определя различни изисквания към момченцата и към момиченцата. Осъзнавам ясно, че това мое изказване не е съвсем в „духа на времето“ и че вече е съвсем наблизо идеята да оставим децата сами да определят пола си (не спирам да си задавам въпроса как точно те ще го сторят), но не това е моята тема днес. Ако вас ви тревожи фактът, че хората се раждат в един от двата човешки пола и това определя голяма част от ролята им в живота, моля ви, не се отказвайте да прочетете текста до край.
Определянето на социалния пол при българите е било чрез съвпадението му с биологичния пол и само при различни обредни игри и празнични ритуали мъжете е можело да се преоблекат като булка, бременна жена, калугерка и прочее герои от женски пол, което е имало за цел да се осигури протективна функция, благословия за плодородие и пр. добрини за семейството.
Венчавката е началото
на създаването на семейството и децата. До нея се стигало по дълъг и лъкатушещ път, но предците ни са познавали необходимостта да се създаде семейство от мъж и жена в пълноценната им функция като такива. Събирането под един покрив дори за една нощ на двамата вече е било достатъчно основание те да бъдат обречени един на друг до края на живота си. Очаквало се е, и според мен с пълно право, че сексуалното съприкосновение между мъж и жена в техния биологичен пол ще създаде потомци. И досега този древен метод е валиден!
Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие
Семейството е очаквало първото си дете с особен трепет. Важно е то да се роди читаво и здраво, да има сила за живот и да остане в семейството, защото първозаченатият носи в себе и мощните родови потоци на оцеляването, на продължаването на рода, на верността към родната земя. Ако това дете е било момче, считало се е за особено силна благословия, защото потомъкът е налице и родът има известни гаранции за своето бъдеще.
Ако първото е момиче, за хората е било ясно, че то ще порасне и ще отиде в друг род, за да продължи там да създава децата и да бъде снаха и дъщеря. Затова родителите са се радвали, имали са основание да вярват, че родът дава плодове и ще съществува чрез брака. Те са се стремели в следващите зачевания и раждания да създадат синовете, които да продължат кръвната родова линия.
Идеалното семейство в българския род включвало момчета и момичета, които да осигуряват баланса и да си помагат, да могат да се грижат едни за други и да представят рода пред света в най-добрата му светлина.
Но има един специален ден в годината, наречен Петльов ден, който по отделните места в България е с различни названия. Този ден е в празничния зимен месец януари, 20-ти или на 2 февруари по стария календар. Важното е, че това денят на мъжкото чедо, което е било повод за празник за всяко семейство, където има синове. Денят е много наситен с обредност, свързана с плодовитостта на мъжа в рода. Предците ни са давали за курбан най-пъстрото петле от двора си. Идеята е да се даде мъжка жертва доброволно, да се успокои злото и да не посяга на момчетата в семейството.
Момчето е гордост както за майката, така и за бащата. Често синът е бил предпочитан пред сестрите си, давано му е право на повече избор, на глас при разговорите, насърчаван е бил да проявява своя пол чрез възлагането на по-силова работа, за него са отделяни пари за по-добро обучение и образование. Важно е да бъде обяснено правилно това, защото и до днес мнозина се сърдят и не разбират
защо момчето да е с предимство в семейството
Мъдрият родител дава предимството само, когато е напълно уверен в синовната обич и привързаност, в разумността на момчето, доказало тези качества чрез послушание, внимание и оказване на помощ на всички останали роднини. Истински добрият син е обичал сестрите си, бил е на тяхно разположение за помощ и отмяна, доверявал им е тайните си и е съблюдавал строго за опазването на честта и достойнството им като моми и жени. Именно заради последното – братовата закрила, семейството е давало това предимство на подрастващия мъж. Възрастните са разчитали, че той ще опазва и закриля своите родители, братя и сестри, дома и имуществото, и ще прояви разум и спестовност, смелост и доброта.
Здрави сме, когато си знаем точното място в рода
За да се получи тази чудесна спойка между братя и сестри в семейството ролите на бащата и майката са били различни: бащата е бил този, който е давал уроците на своя син, преценявал е готовността му да получи мъжките обредни посвещения и го е насърчавал в труд и размисъл. Майката е подготвяла малкото момче за тази връзка с бащата, като го е насърчавала да помага в „мъжката работа“. Това е обработването на земята, тежкия труд по отглеждането на стадата животни, дърварството, занаятчийството, механджийството, търговията и т.н. Това са дейностите основно извън дома. Но в задълженията на бащата е било да осигури също здрав и топъл дом, и да го построи и поддържа.
За жената женска работа е била осигуряването на огъня и водата в дома, раждането и отглеждането на децата, чистотата, украсата, приготвянето на храна, лечението, доенето на животните, предене, тъкане, шиене, прането на реката, поддържането на знания за лечение и възстановяване.
Разбирането е било, че мъжете и жените владеят различни природни стихии и с мъжката си и съответно женска природа в тази дейност ще допринесат по-добре за добруването на семейството.
Затова още след третата годинка на децата се е давало път в техния социален пол, за да постигнат желаното: да са здрави, да се задомят, да родят и възпитат деца, да се прочуят с добро и да отдадат почит на предците си.
А за момичетата и женската хубост на българката, за фината й душа и мъдрост ще ви разкажа, разбира се, през месец март!
Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“
17 януари 2024 г.
