Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече ще можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти.
От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис.
От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи.
Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми.
Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida
Почти ежедневно в моята приемна идват хора, които страдат от много лоши отношения в семейството и рода си. Те идват отчаяни, болни и недоволни, защото без разбирателство и без добри помисли и постъпки, човек линее. Енергията ни изтича в ненужно сърдене, гняв и притеснения, и нямаме сили да се зарадваме на малките, но безспорно хубави неща, които животът ни предлага.
Най-често угнетените отношения са между родители и порасналите им деца, между братя и сестри, чичо и леля с племенници, между братовчеди. Дали прави впечатление, че липсва в изброеното по-горе една много важна семейна връзка, а именно тази между баба и дядо с внуците им. Най-рядко, като изключения, се наблюдават нарушения именно в тези взаимоотношения.
Защо е така? Потоците на силата в рода текат през всички нас, но не хаотично, а по строго определени пътища. От родители към деца, от по-големите към по-малките. Тази светлина, която всеки получава, е резултат от захранването с началната чиста енергия на Източника и обогатена или обеднена сила от предците ни. Тя минава през всеки, като му дава възможност да я надгради с любовта и разбирането си, или да използва огромна част от нея, за да живее и дори да я разпилее в неподходящи ситуации и стремежи.
Дядо и баба са родени поне половин век преди нас и в техния живот основната част от енергията е вече изразходена в делата им, докато родителите ни са в своя апогей, в силата на живота си и за тях енергията е все още от решаващо значение, за да съграждат и творят. И ето, ние имаме възможност да вземем от духовната сила на своите прародители, като родителите представляват известна преграда пред тази енергия. Затова претенциите ни към тях понякога са силни и много болезнени.
Важно е в живота си да търсим и защитаваме своята истина, но е важно и да свалим изискванията си към родителите максимално, като им дадем възможност с радост и спокойствие да напредват в своя активен живот. Ние можем да помолим за благословия тези, които са преди тях и те са в състояние да насочат към нас голяма част от творческия поток на силата. Това измолване се случва чрез признание, уважение и благодарност, които явно да покажем и на които да държим с чисти мисли и сърце. Баба и дядо ще погледнат към нас благосклонно, особено силно, ако продължаваме имената им, ако приличаме на тях, ако споделяме с тях стремежите и радостта си, надеждите и мечтите си. Необходимо е също да ги изслушваме, да бъдем до тях на празници и да им показваме обичта си.
Ето от тук е и идеята за възможностите да постигаме разбирателство и с родителите си. На първо място, да си припомняме, че те са само 20-35 години по-големи от нас и все още имат нужда от силен поток на родова жизнена енергия. Те не само имат нужда от нея, но и право на това, като отделят от тази енергия и за нас, но точно толкова колкото те да могат да продължат да градят постиженията си и да са здрави. Също така разпределението на тяхната енергия към децата им не е поравно, както мнозина от нас се надяват. Енергията се разпределя според реда на появяване на децата, като протича през по-големите и те с грижа и внимание я допускат до следващите. Ако искаме за себе си добро, нужно е да уважаваме всеки, роден преди нас, и да сме в пълен мир с тази идея. Колкото сме по-малки, то толкова от повече източници ще дойдат силите при нас.
Как да усетим за себе си тези потоци? Първо, най-важното е да се поставим на точното място в рода си: от кого сме по-големи, от кого сме по-малки и да нямаме илюзии за друго място и за друго време. След това да погледнем с благодарност към по-възрастните и да им благодарим за живота си, за шанса да бъдем техни деца, братя, сестри, внуци, племенници, съродници. Да сведем глава пред техния опит, жизнен път, стремежи и знания. Да видим как и с какви ресурси те живеят и да прозрем, че част от тях те изпращат и на нас. Да бъдем благодарни от душа за всяка сила, която идва към нас през тях.
После е нужно да погледнем към тези, които идват след нас, но не с високомерие, пренебрежение и не дори с умиление. Поглеждаме към тях с истинска благосклонност, радост от тяхното съществуване, гордост от това, че имаме наследници. Иска се смелост, но и много любов, човечност и разум, за да отделим от ресурсите си и да им дадем с внимание и с благословия, без да ги наставляваме прекомерно и да заставаме на пътя им.
Ако успеем да развием в себе си тези качества, много скоро родът ни ще ни покаже пътя към разбирателството и взаимната подкрепа, общуване и радост от съвместния ни живот в един силен български род.
Аида МАРКОВСКА, родов терапевт
9 ноември 2023 г.
