Запекът е проблем, за който обикновено не се говори открито, въпреки че разпространението на това храносмилателно разстройство е изключително високо. Честото използване на лаксативи само ще влоши ситуацията. Но наистина ли е възможно човек да умре от прекалена консумация на лаксативи?
Злоупотребата с лаксативи е разстройство, характеризиращо се с неясен и променлив обхват на стомашно-чревни, електролитни и киселинно-алкални аномалии, които могат да доведат както до хронично заболяване, така и до смърт.
Лаксативите - дори на пръв поглед безобидни билки, предизвикват силно пристрастяване. В резултат на това се стига дотам, че не можете да ходите до тоалетна без лекарства. Освен това някои от тях увреждат лигавицата на дебелото черво и нарушават неговата секреция и подвижност. Това в крайна сметка може да доведе до рак на дебелото черво.
Също така злоупотребата с лаксативи води до токсично увреждане на черния дроб, бъбреците, на нервните сплетения на червата, до дефицит на калий, дехидратация, токсичен хепатит.
Каквито и да е било лаксативи не трябва да се използват при възпалителни процеси в коремната кухина, чревна обструкция, остри инфекциозни заболявания, придружени с повишена температура и при бременност.
Хроничният запек трябва да се лекува от лекар, и то не само с помощта на лаксативи, а въз основа на специална диета.
Едно от най-сериозните стомашно-чревни усложнения от злоупотребата с лаксативи е развитието на атония на дебелото черво. В резултат на това то се превръща в инертна “тръба”, неспособна да извърши нормална перисталтика или да движи изпражненията без помощта на големи дози лаксативи. Дебелото черво става разширено, атонично, губи нормалната си нагъната форма.
Лигавицата става по-тънка и атрофира. Както рентгенографски, така и морфологично сляпото черво е най-силно засегнатата област, докато ректумът може да бъде леко променен. В редки случаи терминалният участък на тънките черва е увеличен.
При злоупотреба с лаксативи се развиват електролитни смущения, които се проявяват със следните нарушения: метаболитна алкалоза (понякога метаболитна ацидоза), хипонатриемия, дехидратация, хипокалиемия, хиперренинемия, хипералдостеронизъм.
Могат да се развият и бъбречни промени - задържане на натрий, хипокалиемична нефропатия, хиперурикемия, хипокалциемия (рядко тетания и омекване на костите), по-рядко хипермагнезиемия. Метаболитите на антрахинона се абсорбират и навлизат в ентерохепаталната циркулация, натрупват се в бъбреците и удвояват риска от развитие на аденокарцином на пикочния мехур.
