Проф. д-р Емил Паскалев е нефролог и от малцината специалисти у нас, които осъществяват лечение на трансплантирани пациенти. Научните му интереси са в областта на бъбречната трансплантация, диализата, имуносупресивната терапия, усложнения при бъбречна трансплантация и при пациенти на хемодиализа, хроничното бъбречно заболяване, редки бъбречни заболявания и др.
В момента проследява и лекува бъбречно-трансплантирани пациенти в Болница „Лозенец“ в София.
Проф. Емил Паскалев - председател на Дружеството на нефролозите в България, беше лектор в десетото издание на академията за журналисти “Часът на диабета”, посветено на връзката на диабета с хроничната бъбречна болест.
Събитието се организира от “АстраЗенека-България”, а материали по темата може да се намерят в специално създадения сайт https://диабет.бг, където вече има нова секция за диабетното бъбречно заболяване.
- Проф. Паскалев, какво представлява хроничното бъбречно заболяване?
- Функцията на бъбреците е да филтрират кръвта и да пречистват тялото от ненужните продукти и токсини. Бъбреците работят денонощно – за 24 часа филтрират около 1500 литра кръв, за което са им нужни вода и натриев хролид (сол).
Говорим за хронично бъбречно заболяване тогава, когато има структурно или функционално увреждане на бъбреците, със или без намаляване на глумерулната филтрация, и когато това увреждане продължава над три месеца. Установяват се нарушения в показателите на кръвта и урината за бъбречната функция, или се наблюдават разнообразни абнормости в бъбреците чрез образни изследвания.
Когато обаче патологията остане неоткрита и нелекувана, хроничното бъбречно заболяване може да доведе до прогресивно спадане на способността за филтрация под 60 мл кръв на минута и в крайна сметка, да доведе до бъбречна недостатъчност. В такъв случай пациентът трябва да се подложи на бъбречна трансплантация и ако това няма как да се случи бързо, като втори избор да мине на диализно лечение.
Проф. д-р Емил Паскалев
- До какво води хроничното бъбречно заболяване?
- Хроничното бъбречно заболяване води до прогресивна загуба на бъбречната функция, която преминава през пет етапа. През първите три етапа пациентите не чувстват нищо. В последните два състоянието на пациентите се влошава и при подходящо лечение, можем само да забавим прогресията на загубата на бъбречна функция. Докато лечението в първите три етапа може да върне процеса обратно и да се запази бъбречната функция.
Бъбречната функция е нормална, когато е над 90 мл на минута – това е скоростта на изчистване на отпадните продукти в кръвта. Под 59 мл на минута загубата на бъбречна функция може само да прогресира до бъбречна недостатъчност. Само когато настъпи неспособност на бъбреците да изпълняват своята функция, говорим за бъбречна недостатъчност.
Доскоро отчитахме степени в бъбречната недостатъчност, сега говорим за хронично бъбречно заболяване, с краен етап бъбречна недостатъчност.
При четвърти стадий на увреждане на бъбречната функция смъртността е 20% годишно, тоест умира всеки пети пациент в този стадий. При пети стадий, когато пациентите вече са на диализа, смъртността е 25% годишно, което означава, че всеки четвърти пациент на диализа си отива. Тази статистика е изключително неприятна, но трябва да се знае. Защото знанието води и до решение. А решението е в ранното лечение на хроничното бъбречно заболяване.
С напредването на възрастта, след 75 години, функцията на бъбреците се снижава физиологично, но това не е патология.
- Каква е честотата на хората с увредена бъбречна функция?
- Около 10% от населението на света, тоест средно всеки десети човек е с увредена бъбречна функция. Но това е усреднена статистика. Ако се екстраполира тази статистика за България, ще се окаже, че 700 000 души в страната са с хронично бъбречно заболяване. Само че, в България хората с хронично бъбречно заболяване са много повече от средното за света – 13%, тоест всеки осми човек. Това е изключително голяма честота на хроничното бъбречно заболяване.
Кои храни поддържат здрави бъбреците ни
Световната здравна организация и Европейската асоциация по нефрология твърдят, че през юли 2018 г. е имало 870 милиона души по света с хронично бъбречно заболяване.
- Кои са основните причини за развитието на бъбречно увреждане?
- В 38% от случаите причина за бъбречно увреждане е захарният диабет. Това е повече от една трета от случаите. На второ място е артериалната хипертония – причина за 28% от случаите. Това определя неразривната връзка сърце - бъбрек в хемодинамично отношение. Ако сърцето не подава кръв в нормални параметри, бъбрекът не може да работи добре. Ако бъбрекът не може да работи добре, сърцето също не върши своята функция.
Пациентите с хронично бъбречно заболяване е по-вероятно да загинат от сърдечносъдово заболяване, отколкото да развият бъбречна недостатъчност. Ако човекът има вече сърдечно заболяване, бъбречното увреждане ускорява сърдечното увреждане.
Ако бъбречната функция е нормална, но имаме нарушение на сърдечната функция, тъй като сърцето зависи от хемодинамиката – от преминаването на кръвта през всички кръвоносни съдове, включително и през кръвоносните съдове на бъбреците, това уврежда и бъбреците. Връзката е взаимна и неразривна. Бъбречното заболяване влошава сърдечната функция и се стига до спиране на сърцето и смърт.
Следователно захарният диабет и артериалната хипертония, взети заедно, съставляват две трети от причините за хронично бъбречно заболяване. Останалата една трета от причините са всички други бъбречни заболявания, които са изключително много.
Постоянното пиене на минерална вода крие риск от камъни в бъбреците
При захарен диабет бъбрекът се атакува задължително. Въпросът е само кога точно ще настъпи хроничното бъбречно заболяване. И от артериалната хипертония бъбрекът се уврежда, но не толкова тежко, колкото от захарния диабет. Един от трима диабетици са с вече настъпило хронично бъбречно заболяване. Ето защо, е необходимо веднъж в годината болните от диабет да изследват бъбречната си функция, за да се предприеме навременно лечение.
- За колко време увредената бъбречна функция прогресира до бъбречна недостатъчност и диализа?
- За седем години, ако не се предприеме лечение. Но ако се започне адекватно лечение на четвъртата година след старта на хроничното бъбречно заболяване, бъбречната недостатъчност ще настъпи на деветата година. Това означава удължаване с две години. Ако се започне още по-рано – на втората година – до неблагоприятния край ще се стигне на 11-та година, тоест удължаваме преживяемостта с 50%.
Но можем да започнем лечение и в самото начало на хроничното бъбречно заболяване. Това е напълно възможно при две трети от пациентите, които са със захарен диабет и артериална хипертония. Не е трудно да се установи хроничното бъбречно заболяване при хора с диабет и хипертония, като задължително се изследва тяхната бъбречната функция. Тези хора трябва веднага да започнат лечение и по този начин ще удвоим преживяемостта на 14 години. Все пак, за тези 14 години медицината ще даде много по-добри възможности за лечение и отлагане на бъбречната недостатъчност.
Останалата бъбречна патология, която води до хронично бъбречно заболяване, лесно се диагностицира. Просто хората трябва да преминават така наречените профилактични прегледи за бъбречната функция – креатинин и албуминурия. Ако се изследват тези показатели веднъж годишно, има 10 – 12% вероятност за откриване на бъбречна патология. А вероятността за благоприятно повлияване на тази патология е 100% при своевременно лечение.
Мара КАЛЧЕВА
